Консолидационни очаквания

През седмицата се появи информация за започнали преговори за сливане между третата по големина британска банка Barclays и най-голямата холандската банка ABN Amro. Засега изходът от тези преговори не е много ясен, но потенциалният ефект от успешното им финализиране е впечатляващ - създаване на мегаинституция, оценена на 155 млрд. щ.дол., с 47 милиона клиенти по цял свят и 220 000 души персонал.

Активизирането на консолидационната активност в Европа през последните години не е изненадващо. На практика, сливанията и поглъщанията позволяват на финансовите институции относително бързо да разширят пазарния си дял - при силната конкуренция във финансовата сфера органичният растеж изглежда значително по-тромава опция. Наред с това се постигат значителни икономии от мащаба, създават се добри възможности за повишаване на ефективността и за приспособяване към променящите се технологии. И не на последно място – повишава се капацитета за привличане на нови клиенти, включително базирани в други географски региони. Според изследване на PricewaterhouseCoopers стойността на консолидационните сделки в сферата на финансовите услуги в ЕС нараства със 70% (до 79 млрд.евро при 353 броя сделки) през 2005 г., отреждайки на тази индустрия второто място по активност след енергетиката. Доминиращи като стойност са сливанията и поглъщанията в банковия сектор (61%), следвани от застраховането (25%) и управлението на активи ( 9%).

Макар мащабите да са неизмеримо по-скромни, сценарият “консолидация” започна все по-често да се спряга като възможна линия на развитие и в българския финансов сектор. И докато доскоро подобен процес се свързаше приоритетно само с банковия сектор, фокусът постепенно започна да се измества към други сегменти (лизингов, застрахователен) от финансовата индустрия. Подобно развитие е очаквано в светлината на еврочленството на България и впечатляващия интерес към българския финансов пазар, демонстриран непосредствено след неговото отваряне.

На този етап придобиванията изглеждат съвсем реалистичен сценарий за навлизане на пазара и последващо окрупняване на пазарното присъствие на международни играчи. С все още ниското ниво на проникване в сферата на финансовите услуги, българският пазар предлага значителен потенциал за развитие. Това го прави привлекателно място за бизнес за финансови институции от Стара Европа, където степента на насищане на пазарите е значително по-голяма (т.е. възможностите за растеж са много по- лимитирани). Използването на готовата инфраструктура и клиентската база на местните институции изглежда по-гъвкав вариант за експанзия в страна като България, където ролята на клона и на директния контакт все още има много по-голяма значимост спрямо другите канали за дистрибутиране на финансови услуги. Европейската практика подкрепя подобно очакване – финансовата интеграция там също протича предимно по линия на сливания и поглъщания, отколкото чрез директни (дистанционни) продажби на съответния пазар. Изглежда към подобен сценарий се насочва Дженерали груп с поетапното придобиване на местни застрахователи.

Възможно е също така консолидацията да бъде външно зададена, т.е. вследствие на евентуално сливане на съответните централи, притежаващи банки или застрахователи в България. Такова за момента е сливането на Булбанк, HVB Биохим и Хеброс банк.

Другата посока, в която може да се очаква консолидационна активност, е обединяването на по-малките (с преобладаващи български капитали) играчи на финансовия пазар. Въпреки че консолидирането сред малките банки изглеждаше най-логичното развитие след 1997 г., то така и не се осъществи в някаква по-значима форма. До момента те изглежда са намерили относително стабилни ниши на пазара и не проявяват видима склонност към промяна на статуквото си на независими играчи. Същото се отнася и за застрахователния сектор, където както чуждестранното присъствие, така и концентрацията на пазара са значителни. Предвид на очертаващото се засилване на конкурентния натиск във финансовия сектор, обединяването може да се окаже добра възможност за повишаване на конкурентноспособността на местните банки и застрахователи. Подобно развитие наблюдаваме в Италия – в средата на миналата година на европейския банков сектор се появи нова мощна банка след обединяването на италианските Banka Intesa и Sanpaolo. Тогава анализаторите се обединиха около тезата, че това окрупняване е логична стъпка с оглед засиления конкурентен натиск след придобиването на италиански банки от международни гиганти като холандската ABN Amro и френската BNP Paribas.

Алтернативна стратегия за повишаване на конкурентноспособността на местните финансови институции е функционалното интегриране между различни участници на финансовия пазар, т.е формиране на алианси, обединяващи (в различна комбинация) банки, застрахователни компании, пенсионно-осигурителни дружества, взаимни фондове, лизингови компании и др. Конкурентното предимство на подобни алианси е, че предлагането на съвместни продукти позволява постигане на значителни икономии от мащаба (ползване на обща инфраструктура, съкращаване на необходимия персонал, обединяване на отделни звена) при увеличаващ се потенциал за привличане на нови клиенти, т.е. в крайна сметка дават значителни възможности за реализиране на по-добра възвръщаемост.