Стимулите за натрупване на дълг остават значими

Новата година донесе на банките възможност да поемат глътка възух – след като в средата на миналата година БНБ премахна прогресивната скала, по която те заделяха минимални задължителни резерви в зависимост от растежа на кредитния им портфейл, от 1 януари отмени напълно всички административни ограничения върху кредитната дейност. Въпреки че ефект може да се очаква чак през второто тримесечие, в практически план премахването на кредитните тавани означава съкращаване на допълнителните разходи за кредитиране, наложени от действащите ограничения.
В анализите си след въвеждането на административните ограничения винаги сме защитавали позицията, че макроикономическият им ефект не е много ясен. Много от банките се възползваха от възможностите за “рационализиране” на балансите си, като се насочиха към активно прехвърляне на част от вземанията си по кредити – към небанкови финансови агенти и в чужбина (обикновено към чуждестранните централи). Статистиката на БНБ отчита, че през 2006 г. по този начин са продадени кредити на граждани и фирми за близо 3.3 млрд.лв. Това на практика е около 15% от общите банкови вземания от нефинансовия сектор към края на годината. Така отвъд формалното ограничаване на кредитната експанзия (но не и на реалния обем на дълга), действието на кредитните тавани имаше и по-дълбок ефект –част от кредитния риск беше прехвърлен на субекти извън банковата система, като в същото време разширяваща се част от кредитното предлагане остана извън обсега на монетарно въздействие на местните парични власти.
В крайна сметка, отчитаният от паричната статистика кредит към частния нефинансов сектор (граждани и фирми) постепенно забави динамиката си до около 24% през 2006 г., но в началото на 2007 г. регистрираме признаци за ново ускоряване – до 26.7% на годишна база. Кредитирането на населението остава една от най-перспективните ниши за развитие на банков бизнес, въпреки че официално експанзията значително намаля – от 58.4% годишно в края на 2005 г. до 30.6% в края на 2006 г. (през януари годишният ръст слабо се ускорява до 31.8%). Ако обаче отчетем и продадените през 2006 г. кредити (1.511 млрд.лв.), реалният годишен темп, с който задлъжняват домакинствата, е значително по-висок. Сериозно ограничаване на експанзията се регистрира в сегмента на потребителското кредитиране – растежът там се стабилизира на ниво около 6.3% годишно (в края на 2005 г. ръстът беше 42.5%). Този темп на растеж на практика дори е по-скромен от скоростта, с която нарастват потребителските кредити в Еврозоната (8% годишно през последното тримесечие). За сметка на това динамиката на ипотечното кредитиране остава значителна, с темп на растеж около 75.4% в началото на 2007 г. Експанзията на фирменото кредитиране също постепенно се ускорява - до 23.5% на годишна база
При интерпретирането на горните динамики и при формирането на очаквания за средносрочните развития на кредитния пазар трябва да имаме предвид няколко обстоятелства. Освен споменатите вече продажби на кредити, влияние оказва и т.нар. ефект на базата (т.е. по-високото ниво на кредита в края на 2005 г.). В сегмента на домакинствата започна да се проявява ефектът на натрупване на задлъжнялост – особено след изтичане на периодите с облекчено обслужване на кредитите (много актуални в промоционалните кампании на банките през 2005 г.) все по-голяма част от доходите на домакинствата започва да се пренасочва към обслужване на дълга, налагайки по този начин ограничения във възможностите за поемане на допълнителен кредит. По наша оценка, съотношението на дълга към разполагаемия доход вече достига 51%. Наблюдаваме и известно пренасочване на търсенето на кредит към източници извън банковата система, макар че за момента този кредит е по-скоро допълващ, а не заместващ банковия. През миналата година задлъжнялостта на домакинствата, произхождаща от лизинговия сегмент, например, се е увеличила с близо 81%. Въпреки че няма достоверна статистика, съществуват признаци за възходяща динамика и на дълга към други небанкови финансови агенти.
Като цяло продължават да действат съществени фактори, които стимулират търсенето на кредит. От индивидуална гледна точка перспективата за стабилно развитие на икономиката, повишаващите се доходи и подобреното състояние на трудовия пазар правят по-лесно планирането на бъдещето и водят до по-голяма увереност във възможността за обслужване на задълженията. Развитията на пазара за недвижими имоти засега също стимулира търсенето на кредити. В същата посока влияе и трайното активизиране на финансовото посредничество и на общата монетаризация на икономиката - значителна част от кредитния ръст в България все още може да бъде отдаден на т.нар. “ефект на догонването”.
Средносрочната ни прогноза е за запазване на високо търсене и на корпоративни кредити, подкрепяно преди всичко от силното инвестиционно търсене (заради нови инвестиционни възможности и/или заради необходимостта от инвестиции в технологично обновление). Допълнителен стимулиращ ефект върху търсенето очакваме да се прояви и по линия на изискванията за осигуряване на съфинансиране при изпълнението на проекти, финансирани от европейските структурни фондове. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че много от предприятията имат все по-добър директен достъп до външно финансиране, така че вероятно темпът на задлъжняване на корпоративния сектор ще е значително по-бърз от отчитания от банковата статистика.