Георги Стоев: Отделно министерство за еврофондовете няма да промени нищо

Всеки момент, в който правителството посегне към хазната с идеята да прави по-големи социални разходи, означава по-голям натиск върху данъчното бреме, по-малък ръст на доходите, по малки шансове за инвестиции за сметка на краткосрочно финансираните пенсии и социални групи. Ако социалистите искат да запазят някакви шансове за участие в следващото управление, да се въздържат от експерименти с фискалната политика. Нека да не изнасилват икономиката повече, казва в интервю за ЕСПРЕС.БГ анализаторът от Industry Watch. И още: По-ниско ДДС, облекчаване на някои вносни мита и отваряне на границите за чужди работници биха смъкнали инфлацията.


Г-н Стоев, за какво е знак рекордната инфлацията от 14.2%, която отчете Националният статистически институт?

Когато се напомня за т.нар. Виденова зима, трябва да си припомним, че тогава нивата бяха хиперинфлационни и се измерваха в стотици проценти. Докато сега говорим за малко над 10% на средногодишна основа. Тези 14.2% означават, че ако днес пилешкото месо струва Х лева, то преди 12 месеца стойността му е била с 14.2% по-ниска. Според мен по-важно е пилешкото месо колко е струвало средно през последните 12 месеца спрямо предишния такъв период. Важният индикатор от бизнес гледна точка е средногодишната инфлация. За нея ние от Industry Watch твърдим, че е 10.4%.
Хубаво е иначе да се напомня за Виденовата зима, за да не се самозабравя правителството. Ситуацията от 1996-1997 г. може и да не се повтори заради БНБ. Но лош сценарий за икономиката е възможен, ако правителството започне да харчи твърде много, твърде бързо и за твърде неразумни неща. Иначе всички знаем, че валутният борд не позволява на БНБ да печата пари безразсъдно, както пред 1996 г.

Притеснителна ли е тогава от икономическа гледна точка заявката на премиера Сергей Станишев за по-социален курс на управление до края на мандата?

Силни притеснения имат не само макроикономистите, но и всеки, който е заинтересуван България да се развива стабилно и шансовете за растеж да не намаляват. Всеки момент, в който правителството посегне към хазната с идеята да прави по-големи социални разходи, означава по-голям натиск върху данъчното бреме, по-малък ръст на доходите, по малки шансове за инвестиции за сметка на краткосрочно финансираните пенсии и социални групи. От това страдат всички, включително и самите пенсионери в дългосрочен план. Аз разбирам вътрешнопартийния порив в края на мандата да се харчат безумно много пари за предизборни, популистки, социални цели. Но горещо препоръчвам, ако социалистите искат да запазят някакви шансове за участие в следващото управление, да се въздържат от експерименти с фискалната политика към момента. Така и така разходите на правителството са страшно големи – над 40% от БВП. Нека да не изнасилва икономиката повече!

Безразсъдното харчене ли е пресечната точка между високата инфлация и бюджетния излишък?

Има трик във фискалната политика: от една страна, има заложен излишък, който е чисто законов. В Закона за бюджета пише, че приходите ще преизпълнят разходите с 3%. Ако това обаче стане не с 3, а с 6%, кое наричаме излишък тогава? Допълнителните 3% или всичките 6%? Това е въпросът, който трябва да се зададе на финансовия министър и на управляващото мнозинство. За мен е важно да не се харчат нито 3, нито 6%. Защото всеки един изхарчен лев от Вашите и моите пари намалява шанса за влагането му в по-производителни начинания.
Разбира се, може да се търси връзката, че харченето на излишъка увеличава търсенето на някои стоки и това влияе върху инфлацията. По-важното е, че тези пари, изхарчени от правителството, са изгубени за икономиката. Те трябва да останат в частния сектор и да се инвестират в капитал, не да отиват в безумни разходи. Това е, което трябва да разбере екипът на Станишев. Предполагам, че има умни хора около него, въпросът е да надделее тяхното мнение.

Какво би могло да направи правителството за овладяване на инфлацията?

Инфлацията традиционно не е в обсега на изпълнителната власт, а зависи от политиката на БНБ. И понеже банката не се занимава много с парите ни, може би има някои гласове, които настояват правителството да се намеси срещу инфлацията. То няма много какво да направи, не може да спре цените да растат. По-скоро може да мисли за намаляване на косвените данъци, основно на ДДС. Никой не е задължил българската държава да държи ДДС 20%, може да се мисли за намаляването му до 17%, без това да застраши бюджетната стабилност. Всички стоки тогава биха отреагирали надолу. Може да се мисли в посока на облекчаване на някои вносни пазари. Ясно е, че митата на доматите от Гърция и Македония предпазват българските земеделски производители, но нали и инфлацията е проблем? На трето място е пазарът на труда, хубаво е да се отворят границите за чужди работници. Българският бизнес има нужда от тях, от квалифицирани средни служители. Всички тези неща биха повлияли на инфлацията в посока надолу, ако се направят.

Каква инфлация бихте прогнозирали Вие?

Мисля, че ще имаме 7-8% средногодишна инфлация към края на годината. Това ниво също е високо, но просто няма как да не е по-висока от тази в Еврозоната. Освен това самото евро се обезценява доста бързо. И не на последно място, очаква се административно определяните цени да скачат нагоре.

Влиянието на световната финансова криза върху България достигна ли своя пик?

Ако мислех, че това е дъното, веднага щях да изляза на борсата и да започна да купувам, понеже всички цени ще скачат нагоре. Истината е, че не знам. Опасна работа е човек да си играе с бизнес цикъла и да се опитва да спекулира с цените в такива моменти. Кризата може да се пренесе не само върху фондовия пазар в България, но и върху цените на имотите. Нямам предвид, че те ще тръгнат да се срутват като в САЩ, а говоря за някаква стагнация на сделките. Но едва ли ще се стигне до такова нещо. Истината е, че хората, които дългосрочно се занимават с икономика, са обединени около мнението, че няма някакви фундаментални рискове пред българската икономика към момента. Тук изключвам възможността БСП да започне да увеличава фискалните разходи поради много социални дейности.

„Добре, че е валутният борд да ни пази сухи от кризата”, писа тази седмица столичен всекидневник. Вие съгласен ли сте?

Добре е казано. В такъв популистки момент, когато има желание да се харчат повече публични средства, има риск пред паричната политика. Но тя е обвързана добре с механизма на валутния борд. Докато не се намерят 50%+1 народни представители, които да направят глупостта да отменят Закона за БНБ, нашата икономика поне монетарно е предпазена от шокове.