Реформатор в резерв

Какво му трябва на човек, който харесва хаус музиката и сноуборда, обича много работата си, без да е работохолик ,а от два месеца насам не е догледал нито един филм до край, понеже заспива на всички? Трябва му град като Пловдив, който е близо до Пампорово и в който има спокойствието да живее и да пише своите анализи.

Когато макроикономистът Георги Стоев казал на познатите си, че се мести от София в Пловдив, те се шокирали. Съдружникът му Лъчезар Богданов оценил това като грешка, защото мислел, че ще се отрази зле на работата им в дългосрочен план ( въпреки че и според двамата пазарът става мобилен в световен мащаб).

Георги сменя града преди три години, по думите му съвсем инцидентно. Решил да отиде там за малко, но въобще не се върнал. Казва, че от малък усеща Пловдив като рай, а София - като ад. Роден е в града на тепетата, но след това не е живял там, макар като дете често да е ходил на гости при баба и дядо. Животът там тече по-бавно, жителите на града постоянно ходят да пият кафе. В началото това много го учудило, но после осъзнал, че те имат повече време, защото не губят по десет часа на седмицa в задръствания.

Работа

Георги Стоев е един от тримата създатели на изследователската компания Industry Watch. Това, че живее на 120 км от София, където са колегите му, не му пречи особено: „Повечето ни клиенти са международни, самият факт, че не сме в Лондон, им говори достатъчно, а когато идват в България, така или иначе се виждаме. Нищо не пречи да пътуват до Пловдив на бизнес среща, като я съчетаят с екскурзия. Трудно е само ако някой поиска непланирана среща“.

Заместник председателят на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн, бивша състудентка на Георги от Университета за национално и световно стопанство, оценява работата му като много полезна. „Имам му пълно доверие, което за съжаление не може да се каже за всички анализи, които чета“, казва още тя. Оценките на Стоев според нея са много обективни.

Освен в анализите си, Георги Стоев е много обективен и в ежедневното си общуване. Според Лъчезар Богданов той никога не е харесвал хората, които водят общи разговори за живота и света, или тези, които му говорят с чужди клишета. Георги цени високо оригиналността и яснотата на тезите и се впечатлява от добрите аргументи, с които привържениците им ги защитават.

И Георги Стоев като много от добрите български икономисти в България, е минал през Института за пазарна икономика (ИПИ): „Освен че ИПИ е школа, която препоръчвам на всеки млад икономист, за да влезе в час с икономиката, е и прекрасен старт и прекрасно място за работа“. Там е срещнал сегашните си съдружници в Industry Watch - Лъчезар Богданов и Асенка Христова. Тримата се харесали още от института. Вероятно това е причината през няколкото години, откакто съществува Industry Watch, между тях да не е имало фундаментални различия. Всеки е и собственик, и служител на фирмата. „Когато трябва да се съобразяваш с решенията на двама души, които са умни колкото теб, шансът решението да е печелившо е по-голям, отколкото когато го взимаш сам“, обяснява той.

Според Стоев една изследователска агенция сама по себе не може да стане голяма фирма, но може да стане голяма марка: „Искам младите хора, които работят при нас, да имат свободата да развиват своите идеи, а ние само да им дадем марката и някакво ноу-хау. Не е хубаво да работят на подчинение, не ми харесва някой по цял ден да прави клетки в Excel-a, по-добре в Industry Watch да работят умни и предприемчиви хора“. Той се надява бизнесът да се развие във франчайзингова посока, а също и в производството на продукти, насочени по-скоро към масовия пазар.

Икономика, политика, приватизация

В началото на своята кариера Стоев смятал, че да си макроикономист не е особено атрактивно. Питал се подобно на други млади хора днес „Защо да ставам макроикономист, като е скучно и не се изкарват пари?“ С времето се убедил, че не е задължително икономистът да специализира в конкретни области, а е по-добре да използва универсален подход при различни теми в работата си. Подходът на „приходите и разходите” може да оцени всичко.

Мечтае да помогне за успешната приватизация на сектори като образование, здравеопазване и пътища, които според 99, 9% от хората трябва да бъдат държавни. „Искам да видя настилката на булеварда толкова добра, колкото е пред „Метро“, казва той. Изисква се смелост да твърдиш подобно нещо пред хора, загубили доверие в приватизацията като повечето българи. Георги разбира, че не е достатъчно да напишеш 400 статии във вестника, за да убедиш хората в нейните предимства. Трябва да има и някой, който да поеме отговорност и да пристъпи към действие. Този някой се нарича политик. Той не изключва вариант за участие във властта, но е категоричен, че ако някой иска да ползва него и съдружниците му като мозъци, ще трябва да им намери места в изпълнителната власт. „Това е най-честният отговор“, казва Стоев. Ако все пак се появи такъв министър-председател, който да има нужда от „умни хора, които да направят бързи реформи, по примера на Словения, Естония или дори Румъния“, вероятно би приел участие във властта.

Свобода

Георги е на 32 години, но не е спрял да мечтае. Смята, че това, на което се радваме днес, е продукт на милионите мечти, желания и енергия на свободни хора. Той вярва в свободата, просто защото съществува. Не са му нужни повече доказателства от тези, които пазарът дава всеки ден.

Той не смята, че човек може да живее сам твърде дълго време- да си отстояваш свободата не е лошо, но съжителството е част от живота, а общуването е важна част от него. Все още не е женен, но е „за“ брака и много уважава семейството като институция. Предизвикателството според него е в това как да отстояваш егото и личните си пространства в едно общуване, в което трябва да има разбирателство.

Бъдеще

Представата му за добро бъдеще на човечеството е свързана с изследвания и продукти, създадени от свободната човешка мисъл. Това предполага развитието на невронауката и психологията, които ще спомогнат за развие и на икономиката. Ще започнем по-добре да разбираме как човек общува с другите и как ги възприема, кое нарича щастие, кое нарича свобода, спокойствие, как прави избор и кое нарича цена. „Това са все въпроси, които трябва да търсим в субективните възприятия на нашата личност. Фокусът на свободата, която виждаш с очите си, ще се измести върху свободата, която виждаш вътре в себе си“, прогнозира той.