Ползите от външното оценяване на учениците

За около месец българските ученици ще участват в няколко етапа на външно оценяване на знанията - през периода 13-20 май се провеждат тестове по основните предмети за четвърти и пети клас, а в началото на юни ще се проведат дълго отлаганите матури за зрелостниците. Планира се догодина обхватът на външното оценяване да се разшири и с учениците от шести и седми клас.
Липсата на цялостна и ефективна система за външно оценяване се смята за един от сериозните проблеми пред реформаторския процес в българското образование. Правилно конструирана и приложена, подобна система би имала съществен принос както за формирането и провеждането на ефективни политики в образователната сфера, така и за вземането на подходящи от индивидуална гледна точка решения - от страна на родители и ученици.

По принцип индикаторите за представянето на учениците, измерени посредством резултатите от участието им в национално външно оценяване (а и в международни сравнителни тестове), имат централна роля в оценката на ефикасността на образованието. С други думи, те позволяват относително обективно да се прецени какъв продукт (под формата на знания, умения и компетенции) произвеждат училищата при определен, вложен в образователния процес, ресурс (финансов, човешки и т.н.). Такава преценка трудно може да се постигне с вътрешно оценяване - поради спецификата си то може да подпомага текущата работа на учителите и да позволява на родителите да следят текущо развитието на децата си, но прави почти невъзможно оценяването на учителския труд например. В най-общ смисъл измерителят на резултата от работата на преподавателя е напредъкът в знанията на неговите ученици. Ако обаче учителят сам оценява този прогрес, възниква съвсем естествен стремеж той да надценява резултата от своята работа, като завишава оценките на учениците си. Разбира се, вътрешното оценяване също може да има формата на тест, като така се ограничават субективните фактори при измерването на знанията. Това обаче не променя въздействието на стимулите - ако учителите подготвят и избират тестовете, те могат да ги правят лесни или трудни, както могат и предварително да подготвят своите ученици за конкретни тестови въпроси. В крайна сметка високият успех може да се окаже не резултат от повече знания, а от занижаване на критериите за оценяване. Това е валидно и за сравненията между различните училища - при наличие само на вътрешно оценяване няма гаранция, че по-високите оценки са отражение на повече знания, т.е. на по-високо качество на предоставяната образователна услуга.

Външното оценяване от своя страна позволява постигането на сравнимост на резултатите чрез поставянето на всички ученици в еднакви условия. Нещо повече, прилагането на цялостна система за външно оценяване прави възможно да се проследи във времето напредъкът както на отделния ученик, така и на цели групи ученици (цял випуск от дадено училище например). Така могат да се постигнат ползи, които няма как да бъдат реализирани само с вътрешно оценяване.

На макрониво подобна система позволява оценка на възвращаемостта на публичните инвестиции в образованието. Тя позволява проверка на влиянието на различни институционални фактори върху качеството на образованието и в този смисъл може да послужи за основа на конкретни политики - например за диференциране на публичното финансиране според резултатите, за децентрализация на правомощията по определяне на учебна програма и избор на учебни материали, за разширяване на пълномощията на директорите и др. Резултатите от външното оценяване биха били от съществена полза и за общините при вземането на решения за оптимизация на училищната мрежа, тъй като позволяват формулирането на различни зависимости - като например връзка между успех и размер на училищата, връзка между успех и тип на училището (начално, основно, средно), между успех и брой на учителите, между успех и средни разходи на ученик и др.

Наред с това външното оценяване позволява постигането на относително обективна оценка на учителския труд и в този смисъл подпомага прилагането на механизъм за диференцирано заплащане. То може да даде и обратна връзка на училищните ръководства за нивото на техните ученици и/или за наличието на слабости в образователния процес. Подпомага се и прецизирането на методологическата подкрепа, оказвана от образователното министерство. И не на последно място такава система позволява на родителите да сравняват училищата и да правят информиран избор за децата си - което от своя страна създава предпоставки за възникване на ефективна конкуренция между училищата за привличане на ученици на базата на образователни постижения (вместо на второстепенни фактори като например състояние на материалната база).

Трябва обаче да се има предвид, че са необходими поне две условия за постигането на горните ефекти - липса на изкривявания при провеждането на тестовете и осигуряване на пълна прозрачност на резултатите. Само така може да се гарантира, че се постига единен обективен измерител на знанията, а оттам - на качеството и ефикасността на образованието.