Ренационализацията на “Балкан”:

kak данъкоплатците финансират губещ частен бизнес

Георги Стоев

Доколкото си спомням, обещанията на правителството винаги са включвали ускоряване на приватизацията и намаляване на държавната власт над ресурсите в икономиката. Така изразената воля на администрацията показва някакво разбиране за безсмислието на държавното стопанисване на активи. Въпреки това действията на сегашната администрация по никакъв начин не изглежда да съответстват на това разбиране. Последният пример в това отношение е класически: формалното затваряне на авиокомпания “Балкан” и фактическото ре-национализиране на този губещ бизнес.

Ето историята накратко. Държавната авиокомпания “Балкан” винаги е била губеща фирма. Отчитането на точните загуби по времето на социализма е трудно, заради възможностите за безотчетно преливане на пари от други фондове. Изобщо смятането на печалбите и загубите в социалистическото стопанство е в много отношения непосилна задача за икономистите. Загубите на “Балкан” стават отчетливи след преоформянето на този държавен бизнес като корпорация с държавно участие. Приватизацията на държавната корпорация беше всъщност прехвърляне на активи и дългове. Това не е прехвърляне на бизнес. Този, който купи тези активи и дългове от държавата, прави следната проста сметка: сборът на стойността на активите трябва да е по-голям от сбора на дълговете и приватизационната цена.

В този смисъл частният собственик на “Балкан” беше предприемач, който купува купчина активи и дългове, а не работещ бизнес. Неговата цел не може да е друга освен фактическа ликвидация на губещата фирма, т.е. превръщане на активите в пари. Неговото задължение към другите играчи в икономиката не може да е друго освен изплащане на дълговете на фирмата. Поддържането на губещия “национален превозвач” не може да е нито задължение, нито цел на частния собственик. Както се казва, Гад Зееви е професионален ликвидатор.

Функцията на професионалния ликвидатор е сравнително проста и в никакъв случай негативна. Той превръща активите на дадено предприятие в пари, освобождава ресурсите от този бизнес и така те могат да се насочат към по-производителна употреба, съответно тяхното присъствие да има повече смисъл в икономиката.

Докато бе частна обаче, “Балкан” имаше шанс да натрупа дългове към държавата или казано с други думи – да не се стигне до окончателно спиране на дейността на фирмата. Така ликвидаторът бе доволен, че е реализирал печалба без дори да му се наложи да свърши работата си, а именно да ликвидира предприятието. Затова задачата по ликвидирането сега вече се пада на кредиторите на частната “Балкан”, сред които държавата и държавни фирми имат основно място. Държавата обаче вместо да се заеме с ликвидацията на “Балкан”, започва да национализира наново бизнеса на “националния превозвач”. Национализацията не става по пряк начин, въпреки че имаше и такъв сценарий: държавата опрощава дълговете на авиокомпанията срещу придобиване на мажоритарен дял в нея. В този сценарии вероятно щеше да има недоволство от страна на другите кредитори на “Балкан”, най-голям сред които е рафинерията “Лукойл Нехтохим”.

Държавата избра друг начин да национализира губещия частен бизнес. Като основен кредитор, тя гласува за юридическото закриване на “Балкан”. Успоредно с това създаде нова фирма, която вероятно ще изкупи останалите активи на “Балкан”, както и ще назначи вероятно значителна част от нейния персонал. Получава се нов “Балкан” – наречен с новото име “Балкан еър тур” – който има същата дейност, същите служители и същите активи като стария, само че вече е държавен. Казано по-ясно, това е национализация на губещ частен бизнес.

Вместо да получи своя дял от дълговете на “Балкан” под формата на пари, държавата ще получи собственост в нова авиокомпания. Това е решение да се инвестират парите на данъкоплатците в създаването на нова държавна фирма. Тези пари – от които държавата се отказва, за да създаде нова фирма – представляват около 1/3 от общите приходи от данък печалба (от нефинансови предприятия). Казано по-ясно, с парите на печелившите фирми, които плащат данъци, държавата създава още една държавна компания, която най-вероятно ще се окаже отново губеща.

Успоредно с това ренационализацията на Балкан ще измъкне и около 30 млн. лв. от фискалния резерв – също пари на данъкоплатците. Парите на данъкоплатците бяха обещани и на държавен инвестиционен фонд, който да финансира избрани от правителството частни фирми. Това е само продължение на традицията с публичните пари да се финансират различни частни начинания, т.е. многото данъкоплатци да финансират определена привилегирована група. Добре е да се помни, че парите в държавния бюджет се плащат от всички участници в икономиката (поне формалната част от нея). Всяко насочване на тези пари към определена група хора или фирми означава ограбване на едни и обогатяване на други. Правителството стои по средата на тази верига.

Национализацията на авиокомпанията не среща особено голяма публична подкрепа. Поне няма ясно изразени гласове на хора, които желаят да видят своите пари инвестирани от държавата в авиационния бизнес. Националната гордост не може да е разумен аргумент и, струва ми се, остава на заден план в дискусията за “Балкан”. Не съм срещнал подробна и логична аргументация на правителственото решение да създаде нова държавна фирма. При всички случаи, за да се счита това решение за легитимно, е нужно данъкоплатците да са готови да се разделят с парите си, с които да се създаде нова авиокомпания. Между другото, аз като данъкоплатец не искам да платя за създаването на авиокомпания. Както каза Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, който иска да има “национален превозвач”, да участва в публична подписка за набиране на капитала на частно акционерно дружество.

Разбира се липсата на подкрепа от данъкоплатците рядко е спирала правителствата в България в техния стремеж да преразпределят пари, да създават привилегирована позиция за едни и да ограничават други. Тази традиция налага моделът на грабежа чрез държавната принуда. Негова противоположност е моделът на добавянето на стойност и създаването на богатство чрез доброволната размяна. В България преобладава първият модел. Традицията се продължава от решението за ренационализация на “Балкан”, а моделът на грабежа чрез държавата се бетонира.