Късогледите не могат да смятат: Следващият бюджет на НОИ издава прекомерен оптимизъм и липса на далновидност

Георги Стоев

За да се разберат рисковете, които носи държавната пенсионната система в България, са нужни най-малкото две неща. Първо, интерес към шансовете на България да остане стабилно място от политическа и макроикономическа гледна точка не само следващите няколко години. Второ, прозорливост за ефектите, които може да има срутването на най-голямата финансова пирамида в България, която на всичкото отгоре е и държавна. “Финансова пирамида” е коректно и точно определение на Националния осигурителен институт (НОИ), който е агент на държавата по събиране на данък “пенсия” и плащането на пенсии. Най-популярната дефиниция на “финансова пирамида” е нещо такова: парите на новите участници в системата се използват за плащания към други участници; ползата от участие зависи изцяло от това дали ще има нови участници в бъдеще. Пенсионният механизъм на НОИ е именно такова нещо: пенсиите на настоящите пенсионери зависят изцяло от събраните приходи от данък “пенсия” (който е познат и като “задължително пенсионно осигуряване”).

Преди десетина дни парламентарната Комисията по бюджет и финанси изслуша внимателно управителя на НОИ и после прие на първо четене предложения бюджет за 2003 г. Очакванията на администрацията включват нарастване на приходите на НОИ с повече от 400 млн. лв. и достигане на общи приходи от 2.4 млрд. лв., докато разходите се предвижда да бъдат в размер на 3.1 млрд. лева. Разликата между разходи и приходи е около 700 млн. лв.

Същата парламентарна комисия наскоро одобри изпълнението на бюджета на НОИ за 2001 г. Оказва се, че очакванията са били твърде оптимистични. Приходите на държавния пенсионен фонд са по-малко с 210 млн. лв. от предвидените. Субсидията, която НОИ е получил от централния бюджет – финансиран с други видове данъци, но събрани от същите данъкоплатци – е била над 860 млн. лв., което е значително над одобрените в бюджета 620 млн. лв. Това разбира се е нарушаване на Закона за държавния бюджет за 2001 г. По-важното е, че депутатите ще се наложи да проумеят, че гражданите очевидно имат избор: да плащат или не данък “пенсия”. Вижте само следния пример: осигурителният доход, върху който самоосигуряващите се плащат данък “пенсия” през 2001 г. е близък до законовия минимум от 2 минимални работни заплати. Можете ли да повярвате, че почти всички еднолични търговци и хора на свободна практика имат доход под или някъде около 160 лв. на месец?

На тази основа не мога да разбера оптимизма за финансовото положение на пирамидата НОИ през 2003 г. Очакваните по-големи приходи се аргументират формално с (1) въвеждане на осигурителни прагове, (2) задължителното регистриране на трудовите договори и (3) увеличаване на броя на осигурените лица в резултат на държавни програми за насърчаване на заетостта. Осигурителните прагове и регистрацията на договорите е нищо друго освен прекомерна намеса на трудовия пазар, ефектите от която ще бъдат обратни на целите. Те се целят в гражданите, които не желаят да участват в модела на НОИ – тези, които се пла.ат данък “пенсия” върху минималната заплата или не плащат въобще данъци. Напълно e възможно хора, които са плащали през предишни години, да преустановят участието си в системата в момента, в който се въведе минимален осигурителен праг от 350 лв. например. Тогава приходите, вместо да се увеличат, всъщност ще намалеят. Логично е да очакваме, че нововъденията ще накарат още повече играчи да търсят начини да избегнат модела на НОИ за принудително изземване на доход.

Държавните програми за заетост се финансират също от данъкоплатците. Те трябва да финансират и осигуровките на заетите в програмите. Държавните програми, които ще увеличат приходите на НОИ, са просто още един канал, по който парите на произвеждащите българи отиват в НОИ. Оказва се, че НОИ ще изземва дохода на тези, които произвеждат доход, все повече разчитайки на непряко финансиране с парите на данъкоплатците.

С други думи, държавната пенсионна система е класически пример за обещание, което може би никога няма да бъде изпълнено. Ако НОИ продължи да действа на принципа на финансовата пирамида, то общият икономически сценарий е по-скоро негативен и изглежда горе-долу така: Пенсионерите вероятно няма да намалеят, нито очакванията им за държавна пенсия. От друга страна, желанието на хората да участват в системата на държавно пенсионно осигуряване ще намалява (това може да се измери като процент от създавания доход, който хората са готови да дадат пряко на НОИ). Тогава НОИ ще иска да получи другите данъци на хората – тези, които отиват в централния бюджет. Но централният бюджет едва ли може да събере още по-голям процент от създавания доход. Особено при положение, че по-голямата част от българите очакват да получат нещо от централния бюджет, а не да бъдат нетни платци на данъци. Крайният резултат е политически хаос и икономическа криза, вероятно по-опустошителна от тази в Аржентина преди година.

Все пак има решение. То е в премахването на държавната пенсионна система и съответно закриването на НОИ. Бъдещите пенсионери тябва сами да поемат отговорността за старините си, т.е. осигуряват се в частни фондове или спестяват в някаква друга форма. Сегашните пенсионери пък получават финансиране от централния бюджет, което разбира се постепенно ще намалее, защото на бъдещите пенсионери няма да е обещана държавна пенсия. Последното ще наложи допълнителна данъчна тежест върху тези, които работят сега, но тя няма да е по-голяма от общаъта данъчно-осигурителна тежест днес. По-важното е, че тази тежест ще е само временна и ще си струва избягването на задаващата се криза.

Според данните от наскорошно изследване повече от 80 милиона души по света имат възможност да се осигуряват и в индивидуални партиди (в повечето случаи частично частно пенсионно осигуряване). Става въпрос за сравнително разнородни страни като Чили, Швейцария, Холандия, Австралия, Дания, Унгария, Казахстан, Боливия, Полша, Хонг-Конг, Швеция и други. (Подреждането е според годината на премахване или драстично съкращаване на държавната пенсионна система през периода 1982 – 2000 г.)

Истинското пенсионно осигуряване не може да нищо друго освен вид спестяване – заделяш от дохода, когато си млад и продуктивен, за да имаш да харчиш на старини. Сегашната пенсионна система в България е далеч от този механизъм. Тя е държавно обещание, че държавата ще продължава да принуждава следващото поколение да плаща повече данъци. За съжаление волята за реформа липсва най-вероятно заради неразбиране на фискалната опасност или просто защото политическото късогледство преобладава.