Георги Стоев
Дали говорим на различни езици с хората от държавната администрация? Това, което те наричат “обществено осигуряване”, аз наричам “данък”. Няма разлика между двете. Може да има разлика между спестяване и данъчно облагане; но няма разлика между данък и задължителни вноски в държавен фонд, който не се ангажира с конкретен ангажимент, към тези които плащат.
Това го разбираме почти всички, но продължаваме да използваме различни думи за едно и също нещо. Казано на най-разбираемия език, парламентът прие данъците да бъдат увеличени чрез въвеждане на минимални прагове за осигуряване. Става въпрос за данък, който се налага върху определен вид сделка – купуването и продаването на наемен труд.
От началото на 2003 г. ще има минимални бази за изчисляване на задължителните осигурителни вноски по трудови договори. Тази база е различна за 54 групи трудови договори, които са подредени според позицията на работника и отрасъла, към който принадлежи фирмата. Идеята излезе от Националния осигурителен институт и Министерство на труда и социалната политика. Миналата седмица тя бе окончателно приета от народното представителство.
Това означава, че минимумът на задължителните осигуровки – следователно данъкът върху покупко-продажбата на труд – скача почти за всички фирми и техните работници. (Вероятно изключение ще бъдат “нискоквалифицираните работници” в сектор “здравеопазване и социални услуги, образование, държавно управление и отбрана, дейности, обслужващи обществото и личността.”)
Ето как изглеждат разходите, които прави един работодател, когато наема “средния” работник в България сега:
(1) Данък върху личния доход – 9%
(2) Вноски за пенсия, трудова злополука, професионално заболяване, майчинство, фонд “Професионална квалификация и безработица” – 27.5%
(3) Здравно-осигурителни вноски – 4.5%
(4) Разполагаем доход – 59%
Изчисленията са на база на схемата за данъчно-осигурително облагане в България през 2002 г. Приел съм, че брутната заплата е равна на 283 лв. (което е размерът на средната работна заплата според очакванията на правителството за 2002 г.), както и че работникът не плаща задължителни осигуровки за деца.
Сметката показва, че при заплата по трудов договор от 283 лв., разходът за работодателя е 376 лв., а нетният доход на заетия е 220 лв. Разликата между 376 и 220 е данъкът върху покупко-продажбата на труд; в този случай той е 156 лв. или 41% от цената на тази сделка. Това би бил данъкът върху покупко-продажбата на труд, ако работникът и работодателят са коректни в плащането на данъци. Има някои сектори и някои позиции, за които този данък е твърде висок, т.е. заетостта в тях е невъзможно да възникне в регистрираната част на икономика. Тогава изборът на работодател и работник е между две алтернативи: “неформална” заетост и липса на заетост. Мисля, че изборът на заетост, въпреки че е нерегистрирана, не може да бъде упрекнат от никаква гледна точка – нито конституционна, нито чисто икономическа.
Когато минимумът за задължително осигуряване се покачва, се покачва и общата данъчна тежест върху наемането на труд или създаването на регистрирана заетост. Има няколко очевидни ефекта от увеличения данък върху наемането на труд. Първо, това е негативен ефект върху официалната (или регистрираната) заетост. Част от заетостта вероятно ще бъде наистина, а не само официално, съкратена. Второ, ще има отрицателен ефект върху ръста на разполагаемия доход на работниците. Трето, тъй като разходите за труд на фирмите ще скочат, това би се отразило негативно и върху предлагането на пазарите на стоки и услуги и следователно би имало отрицателен ефект върху ръста на добавената стойност в България.
Тези резултати от увеличения данък върху разходите за труд са сравнително лесно предвидими. Тези, които не са чак толкова близки до ума, касаят бариерите пред създаването и съкращаването на заетост – процес, който е особено важен за покачването на производителността на труда и следователно на доходите в България. Дългосрочният ефект от по-високите данъци върху разходите за труд е слаба гъвкавост на фирмите, по-бавно въвеждане на нови технологии и в крайна сметка – по-ниска конкурентност на международния пазар и по-ниски доходи. В последна сметка мерките, предложени от две “социални” ведомства, ще имат изключително и само атнисоциални ефекти. Първият антисоциален ефект касае пречките пред увеличаването на средната производителност и доходи в България. Вторият – вероятният по-силен ефект от съкращаването на заетост върху по-ниско платените работници.
Планът на НОИ за увеличените приходи през 2003 г. е съставен при основното допускане, че фирмите и самоосигуряващите се автоматично ще започнат да плащат по-високите данъци. Първо, изобщо не е ясно, че всички, които досега са плащали, ще продължат да го правят при по-високи ставки. Второ, новата система предполага значителни разходи по контрол, които изглежда не са взети предвид. Представители на НОИ изглежда ще се наложи да контролират и проверяват фирми за това дали служителите са правилно класифицирани по категории труд. Казано накратко, въпреки нарастването на осигурителната тежест, облагаемата основа е логично да намалее, което прави непредвидим общият ефект за приходите на НОИ от тази политика.
Всичко разбира се прави е под надслов “борба със сивата икономика.” Тази борба вероятно ще ражда още повече сива икономика. Опитът да бъдат изкарани на светло по-голяма част от действителната заетост и доходи чрез допълнително “наказване” на тези, които плащат данъци и осигуровки, изглежда нерационален. Онази част от неформалната заетост, която изцяло стои на сянка, ще продължи да бъде неформална. Част от частично-формалната заетост ще стане напълно неформална, което ще намали базата за облагане с осигурителен данък.
Едно от доказаните предположения за сенчестата икономика е, че неформалният сектор нараства при увеличаване на данъчната тежест, както и при усложняване на процедурата за определяне на дължимите вноски. С въвеждането на минимални прагове за осигуряване пазарът на труда се затормозява и по двата канала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар