Георги Стоев
Погледната от птичи поглед българската икономика имаше добро развитие през 2002 г. Онази част от икономиката, която се занимава с произвеждане на добавена стойност, успя да реализира ръст над 9%. Производителността на труда в нея скочи с около 10%. Тази част все пак продължава да бъде малцинство в България – около 27% от хората над 15 години. Това са хората в България, които изглежда са се разделили с мита, че правителството в източник на доход, заетост и просперитет. Повечето от тези хора вероятно знаят, че източникът на доход и просперитет е предприемаческото усилие, откритието, доброволната размяна и свободната конкуренция.
Тези хора успяха да реализират завиден икономически ръст през 2002 г. Тяхната производителност се умножи с по-бързи темпове от производителността в Европейския съюз и САЩ например. Те успяха да намерят начин да се справят не само с конкуренцията, но и с държавния тормоз върху техния бизнес.
На всичкото отгоре те споделиха част от произведения от тях доход с останалата част от българите: около 50% от регистрираната добавена стойност премина през държавния бюджета и се насочи към българи, които чакат доход от бюджета. От хората над 15 години зависимите от бюджета българи включват 15% заети в обществения сектор, 35% пенсионери, както и още 23% безработни, студенти и други хора “извън работната сила” (последното е термин, използван от държавната статистика).
Струва ми се, че по-голямата част от зависимите от бюджета българи продължиха да вярват, че правителството има свой доход, който то ще им раздаде. Правителството пък продължи да затвърждава този мит, като им обеща повече работа, по-високи заплати и различни видове “безплатен обяд”. Хората от правителството сякаш забравиха да уточнят, че за да даде пари на някой, държавата трябва да ги вземе от друг. Вместо това тяхното послание по-скоро беше “Ние ще управляваме България като добра корпорация и ще има работа за всички.”
Само че има една група българи, за които този модел – корпорацията България – не изглежда привлекателен. Те не искат повече работа, напротив – техният естествен стремеж е към по-малко работа и повече свободно време. Те не искат повече сигурен доход, гарантиран от държавата, а по-скоро рамка от правила, в които да се състезават свободно. Те искат сигурност в своята собственост, както и в договорите, които сключват.
Тази група българи продължи да реализира икономически растеж през 2002 г. Техните доходи скочиха значително, въпреки че държавната статистика не успя да отчете това. Но това бе почувствано от тези, които се занимават с търговия на дребно, занимават се с хотелиерски бизнес или имат механа. Например търсенето на услуги скочи значително, а оттам и повечето от цените на тези услуги. Като изключим държавно-контролираните цени, цените на услугите в България през 2002 г. скочиха с около 14% на фона на останалите цени, които намаляха.
Държавната статистика не успя да отчете този значителен ръст в частния сектор – както на производителността на труда, така и на доходите – което е разбира се потвърждение за ръст на сивата икономика през 2002 г. Това бе година на добра икономическа динамика и лоша икономическа политика; резултатът беше повече нерегистрирана икономика.
Лошата икономическа политика се изразяваше в липса на смелост правителството да каже “не” на организираните гласове, които поискаха нещо от държавата. Държавата продължи да субсидира държавни фирми с парите на данъкоплатците; продължи да опрощава дългове на частни компании; осигури привилегирована позиция на някои производители, като наложи мита, минимални изкупни цени и др. Разбира се тези политики помогнаха на едни, но техният ефект беше по-малко конкуренция и по-високи цени и повече данъци за всички останали.
През 2002 г. различни групи организирани българи успяха да си осигурят по нещо чрез държавната принуда. “Кремиковци” остана неизправен платец на държавния Национален осигурителен институт, а пък администрацията реши да въведе минимални осигурителни прагове, за всички, които плащат редовно. Държавните “БДЖ”, Варненска корабостроителница, мини за въглища и др. продължиха да получават преки и непреки субсидии от бюджета, като данъкоплатците продължиха да финансират тези губещи бизнеси. Пример от “Кремиковци” и държавните мини взе ВМЗ “Сопот”, който поиска опрощаване на задълженията си към държавата.
Частната компания “Химко” си издейства защитно мито, за да може да продава по-скъпия български тор на българските фермери. Българските фермери пък получиха продължение на защитните мита за селскостопански стоки, за да могат да продават по-скъпи български плодове и зеленчуци. Пример от “Химко” взе Българската минна камара, която поиска от правителството въвеждане на защитни мита за вноса на въглища от страните извън ЕС.
Производителите на зърно получиха субсидия да произвеждат, получиха субсидия да изнасят, както и обещания за изкупуване на непродадената продукция. От тях взеха пример производителите на дини, които искаха и дините да се изкупуват с парите на данъкоплатците. Млекопроизводители пък поискаха гарантиране на минимални изкупни цени. Последваха ги хора от текстилния бранш, които протестираха срещу евтиния внос на текстил и обувки.
С парите на данъкоплатците правителството изпълни редица от тези искания. Даде пример на другите да искат повече и по-организирано от държавата. Показа, че трудно отказва на исканията за ограничаване на конкуренцията и за преразпределяне на повече пари от едни българи към други. Така засили интереса на гражданите към модела на грабеж на парите на другите.
Тези, които останаха извън този модел, като че ли запазиха някаква надежда, че стопанската политика в България няма да е вечно такава. Въпреки че заради правителствени политики трябваше да плащат по-високи цени на някои стоки, да финансират губещи фирми със своите данъци, те не изгубиха предприемаческия си устрем. Те продължиха да рискуват, да трупат опит и знание, за да увеличат значително доходите и производителността си. Част от тяхното усилие остана скрито за държавата, с което напомниха, че другите могат да живеят на техен на гръб, но не завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар