НОИ-номика или пазарна икономика: Истината не е “някъде по средата”

Георги Стоев

Един мой колега обича често да казва: “Не е бор, нито е череша; обаче истината е някъде по средата.” Това е шега най-вече към всички опити да се направи компромис с принципите на пазарната икономика и свободното общество. В България този компромис е част от съзнанието на мнозинството граждани, част от общата икономическа политика, част от Конституцията и част от ежедневието. Принципите на пазарното стопанство са постоянна жертва на т.н. “национални интереси”, “стратегическо развитие на икономиката”, “обществено равновесие” и всевъзможни концепции, които всъщност не означават нищо.

От началото на тази година влязоха в сила нови правила в отношенията между бизнеса и държавния Национален осигурителен институт (НОИ). Те носят нова доза държавен тормоз за частния сектор, която включва задължителна регистрация на трудовите договори и увеличаване на задължителните плащания към НОИ. Разбира се новите правила бяха дискутирани през изминалата година и по-далновидните анализатори предположиха, че ефектите ще са обратни на поставената цел за съкращаване на сенчестата икономика.

За възможните ефекти от увеличената данъчна тежест често е ставало дума.Това, че хората от администрацията подходиха надменно към тези предупреждения говори единствено за самозабравила се изпълнителна власт и лекомислен парламент. В последна сметка отговорността за последствията от новите задължения спрямо НОИ би следвало да носят г-жа Лидия Шулева и г-н Йордан Христосков – в качеството си на производители на тази идея – както и народните представители, които одобриха идеята.

Тъй като очевидно няма смисъл да се обясняват ефектите от новите задължения към НОИ, тук споделям по-скоро едно особено безпокойство: как е възможно заради дефицита на една държавна финансова пирамида народното събрание да потъпче тотално принципите на свободната икономика? В какъв тип икономика се превръща българската – пазарна или такава, която трябва да издържа приоритетно НОИ? Освен източник на сериозен дългосрочен риск за българската икономика, НОИ е на път да се преврне в източник на ежедневен тормоз за бизнеса.

Задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ е тотално потъпкване на един от принципите на свободната икономика – свободата на частно договаряне. За да сключат сделка за продажба на труд, работодател и работник трябва да регистрират това си намерение пред НОИ. На всичкото отгоре, чиновниците от НОИ могат да откажат регистрация (вероятно дори без да се налага да се аргументират).

Работодателите ще регистрират трудовите договори с конкретна позиция за работника и конкретен икономически отрасъл за техния бизнес. Това ще даде основата, на която НОИ ще иска различни вноски от различни българи. Част от играта ще бъде следене дали работодателите не лъжат в това, което декларират за своя бизнес и своите работници. Така хората от НОИ получават власт да правят инспекции подобни на данъчните. Разбира се по-голямата свобода на този държавен орган ще означава по-малко свобода за гражданите.

От началото на тази година основата за изчисляване на задължителните плащания към НОИ е различна за 54 групи трудови договори. Всеки работодател и всеки работник е задължен да плаща данък “пенсия” според конкретна основа, което означава конкретен минимален данък който се дължи върху наемането на труд. Това е потъпкване на принципа на равно третиране на гражданите, защото някои трябва да платят повече от други. Ако все пак равнопоставеността се изразява в плащане на еднакъв процент от изработеното, как точно НОИ знае в коя фирма колко точно произвежда един работник?

Новите политики са признание от страна на НОИ, че значителна част от икономиката не плаща данък “пенсия”. Това означава, че администрацията би трябвало да е осъзнала, че не може хората просто да бъдат накарани да плащат повече данъци. Нещо повече, това правителство получи мандат от гласоподаватели, които гласуваха за по-малко данъци. Естествено другата част от гласоподавателите поиска повече пари от бюджета и правителството само попадна в трап от противоречия. Все пак е редно да се помни, че властта на правителството да налага данъци произтича от желанието на гражданите – както и всеки друг вид власт между другото. Нямаме основание да твърдим, че последните избори са били спечелени под надслов “Ние ще увеличим данъците, за да започнем да храним всички, които очакват пари от държавата.”

По-скоро предизборното послание беше за по-малко данъци, повече свобода да се прави частен бизнес и следователно повече лична отговорност за гражданите на България. Това послание върви ръка за ръка с посланието за по-малко отговорности на държавата, включително поддържане на системи от рода на НОИ.

Чудя се дали изобщо има смисъл да се обяснява как икономическата политика нарушава принципите на свободното стопанство. В последна сметка няма особени индикации, че около тези принципи се е оформил дори някакъв консенсус в България. Точно обратното – струва ми, че средата за правене на бизнес в България никога не се е подчинявала на общоприети принципи и правила, като защитата на собствеността например. Ако имаше консенсус около тези принципи, икономиката на България би била наречена с право “пазарна”.

Само че българската икономика започва да прилича все повече на нещо като НОИ-номика – т.е. среда, в която принципите нямат значение, а е важно оцеляването на държавната институция, от която е зависимо едно мнозинство граждани. Макар да е различен от плановата икономика, това е модел който фундаментално си прилича с нея: еднакъв е стремежът към непрестанно преразпределение доход, както и към контрол над частните дела на хората. Този модел е противоположност на пазарната икономика. Независимо, че “средният” избирател би пожелал нещо между двете, хибрид между тях е невъзможен.