“Прозрачни” дружества: Справедливото данъчно третиране е най-разумната данъчна политика

Георги Стоев

Справедливостта, дефинирана като равно третиране на гражданите от закона и администрацията, може би най-лесно може да бъде почувствана при данъчното облагане. В този смисъл, ако изобщо приемем, че е морално оправдано да има данъци, справедливо е онова данъчно третиране, което не създава привилегии за отделни групи. Всеки специален закон или пък произвол на държавната администрация, които създават специална данъчна позиция на някои, е нарушаване на принципите на справедливостта, както и на сега действащата конституция.

Разбира се това принципно положение е нарушавано многократно в България. Все пак още вярвам, че този принцип трябва да е водещ при законодателството, което третира данъчното облагане на гражданите. Поводът за това напомняне е един проект на закон, който очаква своето приемане на второ четене в парламента: Законът за дружествата със специална инвестиционна цел.

Законопроектът е първи опит в България да бъдат определени правилата на това, което финансистите наричат секюритизация. Секюритизацията е сложна дума, но се отнася за нещо сравнително просто – нещо, което е полезно да се знае от гражданите, дори от тези, които не се занимават с финансови операции. Накратко, това е превръщане на пряка собственост например върху недвижим имот в собственост върху акции в дружество, което притежава този имот. Смисълът от подобно нещо може да бъде разбран от човек, който заедно с други роднини е наследил лозето на дядо си и сега се чуди как да вземе своята част от него.

В по-мащабен аспект смисълът на секюритизацията е наистина значителен за икономиката. Това е процес, който съкращава разходите по прехвърлянето на правото на собственост. Само част от тези положителни ефекти за стопанството е по-високата ликвидност на тези активи.

Механизмът на секюритизарането е лесен за разбиране и изглежда така: Представете си няколко стоматолози, които искат да обединят капитали, за да направят малка клиника за зъболечение. Ако умствено разделите този бизнес на две – 1) услугата, която ще предлагат стоматолозите, и 2) инвестицията в имот и оборудване, което да използват те самите или да отдават под наем – в случая се интересуваме от 2). Има два варианта за тази инвестиция: първо, всеки купува по един зъболекарски стол и успоредно с това стават съсобственици на един, да речем, апартамент; второ, те учредяват дружество, което купува имота, столовете и друго оборудване. Вторият вариант представлява секюритизиране на активите на една стоматологична клиника. Поради куп добри причини зъболекарите и техните консултанти най-вертоятно биха избрали този вариант за обединяване на инвестициите.

Разбира се, че секюритизацията е възможна и в рамките на общото търговско право, т.е. създаване например на ООД с единствената цел покупка на имот и оборудване. Тогава защо е необходим специален закон за секюритизацията?

Най-логичната и напълно легитимна причина за приемане на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел се крие основно в изравняване на данъчната тежест между прякото и косвеното притежаване на активи, във въвеждането на т.н. “данъчна прозрачност”. Това означава, че независимо дали човек притежава имот или акции в дружество, което притежава имот, неговата данъчна тежест остава еднаква. Принципът на справедливостта е спазен. Успоредно с това има нова възможност да обединяване на капитали.

Нека се върнем на примера с клиниката и видим какви са вариантите сега: стоматолозите-инвеститори имат две възможности: да инвестират в имот и оборудване от свое име, или да учреди ООД с инвестиционна цел (сами или и с други желаещи инвеститори). Ако изберат първия вариант, доходът – например наем от клиниката – ще се включи в облагаемата им печалба и ще се обложи с данък по реда на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Ако учредят ООД, дружеството ще се разглежда като нов данъчен субект, ще плати 23.5% данък върху реализираната печалба (въпросния доход от наем), а при разпределение на печалбата – още 15% окончателен данък върху дивидента. Очевидно е, че учредяването на дружество няма икономически смисъл, тъй като се добавя още едно данъчно задължение за инвеститорите.

Какво би станало, ако новият закон въведе “данъчна прозрачност”? Дружеството на стоматолозите няма да се третира като отделен данъчен субект и съответно не подлежи на облагане с корпоративен данък. Вместо това, дружеството по закон задължително ще разпредели печалбата към акционерите си, където тя се облага според статута на всеки акционер – в случая като физически лица.

Важно е да се разбере, че данъчната прозрачност не е данъчна преференция. Дружеството със специална инвестиционна цел не извършва стопанска дейност, в този смисъл не генерира предприемаческа печалба, която да се обложи с корпоративен данък. Данъчната прозрачност означава единствено запазването на данъчния статут на отделните акционери в дружеството със специална инвестиционна цел.

До този момент не е ясно какво ще изберат да направят народните представители със закона за дружествата със специална инвестиционна цел: дали ще въведат данъчна прозрачност или това ще се превърне в една от поредните данъчни преференции. Препоръката за разумно данъчно третиране съвпада с препоръката за спазване на принципа на справедливостта. Това е препоръка за въвеждане на данъчна прозрачност на новия вид дружества. Ефектите от данъчно-прозрачните дружества биха били положителни за стопанството без да има особени притеснения за фискалната стабилност. Най-рационалното третиране остава справедливото третиране.