Георги Стоев
Държавната статистика на Европейския съюз “Евростат” успя да шокира публиката в България, като съобщи, че в ЕС разходите за труд са около 17 пъти по-високи отколкото в България. Медиите откриха в съобщението послание, което гласи: “В България работниците получават изключително малко пари, сравнени с работниците в ЕС.” Както често става, на това послание мнозина реагираха с рецептата: “Трябва да бъдат вдигнати заплатите, за да заработи икономиката така, както работи в ЕС, щом България се опитва да стане член на ЕС.” Сякаш връзката между заплати и добре работеща икономика е обърната с главата надолу; сякаш високият доход предхожда икономическото развитие.
Цифрите, които представи “Евростат”, са добър повод за равносметка и сравнение на българската икономика с тази на ЕС. Те не са повод нито за отчаяние, нито (също толкова лошо) за затвърждаване на идеята, че Европа е “дойна крава”. Концепцията за “дойната крава” е разпространена. Членството в Европа не се разглежда като участие в общ свободен пазар, а по-скоро като възможност да бъдат взети парите на другите.
Отчаянието може да идва само от неточно анализиране на цифрите. Според “Евростат” средните разходи за труд в ЕС са около 23 евро на час, а България те са 1.35 евро на час. Разликата наистина е голяма, но не толкова голяма, колкото изглежда на пръв поглед.
Защо сравнението на тези цифри не би било коректно? Това е така, защото те не отчитат разликите в ценовите равнища в различните страни. Както е известно, едно и също нещо може да струва различно количество пари (превърнати в една и съща валута) в две различни страни. Това всеки може да види, като сравни например цените на някоя услуга в две страни. Икономистите обичат да сравняват цените на един Биг Мак – продукт на Макдоналдс – защото той е наистина еднакъв навсякъде и сравнително точно отразява разликите в цените на услугите.
В София един Биг Мак струва 2.99 лева или 1.53 евро. В Стокхолм един Биг Мак струва 3.15 евро. Виждате, че разликата в цените е достатъчно голяма, за да се отрази това на сравненията на доходите на хората в двете страни. С други думи, ако се направи пряко сравнение на разходите за труд на час в България и Швеция, излиза, че разликата е около 21 пъти. Ако се сравнят разходите за труд, изразени в Биг Мак сандвичи, виждаме, че разликата е около 10 пъти.
Разбира се, това е само пример, който трябва да покаже колко невярно може да бъде прякото сравняване, което се получава, като вземем числата на “Евростат”. За да се получи още по-коректно сравнение е необходимо знание за потреблението в Швеция и България. Все пак не всички разходи се правят за Биг Мак! Но при всички случаи е важно да се знае, че тези цифри, сравнени без необходимите корекции, могат да бъдат много подвеждащи. Още повече, че изкривяването е в посока на понижаване на сравнителния стандарт на живот в България.
Когато се правят макроикономически сравнения, каквито прави докладът на “Евростат”, не трябва се забравя, че детайлите остават скрити. Това, че има драстична разлика между средното ниво на доход в ЕС и страните-кандидатки, не означава, че няма значителни различия в самите страни. Например може да се окаже, че в някой регион на Словакия средните заплати са по-високи от някой регион в Гърция. Различията са съществени и в самия ЕС. Това понякога се изтъква като проблем, като нещо, което трябва да бъде решено от икономическата политика. Но здравият разум не може да се съгласи с това. Не е ясно защо трябва балансираността да е обект на държавно действие! Разликите в икономиката (не само в географски план) дават сигнали за това къде и как работят инвестициите, къде и как произвеждат ресурсите. Няма основание да смятаме, че всичко и навсякъде трябва да работи по еднакъв начин.
Това беше необходимо да се каже по въпроса за отчаянието от цифрите на “Евростат”. Струва ми се, че отчаянието – колко изостанала е България! – върви ръка за ръка с идеята за “дойната крава” Европа като олицетворение на членството на България в ЕС. Европа не е място, в което гражданите на богатите страни хранят гражданите на бедните страни. Поне не е редно това да е така. Да, има преразпределение от едни към други. Но първо, това едва ли може да продължи вечно; едва ли може вечно едната част на Европа да изхранва другата. И второ и по-важно, ефектите от политиките на преразпределение имат силно негативни ефекти върху шансовете за икономическо развитие на Европа.
Европа е преди всичко свободен пазар с общи правила. Стоките се движат без пречки между страните. Капиталите се насочват към различни страни, в които обаче има ясна защита на собствеността и договорите. Паричната политика е сравнително предвидима и стабилна. С една дума – място за правене за бизнес, на каквото трябва да прилича България, за да стане тя част от този пазар.
Наистина разликите в заплащането на труда са съществени. Но това не може да оправдава препоръки като “За да сме част от Европа, трябва да имаме европейски заплати”, каквото и да означава това. От една страна, грешно е да се мисли, че някой (правителството) може просто да вдигне заплатите на хората. Заплатите са продукт на труда на хората, на знанието, на вложените капитали, на разделението на труда. С други думи икономическото развитие е резултат от стопанската свобода и конкуренцията. Те не са резултат от административно решение.
От друга страна, не е необходимо изравняването на заплатите, за да се осъществи членството в ЕС. Не ми е известно да има такова формално изискване. Нито пък такова изискване има оправдание от икономическа гледна точка. Самото членство в ЕС е членство в общ свободен пазар, в който разделението на труда е по-мащабно и следователно възможностите за нарастване на доходите са по-големи. Следователно има икономически смисъл от отварянето на границите за стоките и ресурсите. Но изравняването на стандартите не е необходимо, за да работи пазарът.
Все пак членството в общия европейски пазар, освен отворени граници, означава и еднакви институции. От гледна точка на “функциониращата пазарна икономика” това означава по-ясно защитени права на собственост и по-ефективна съдебна система, по-малко произвол на администрацията и по възможност по-малко държавна намеса в стопанството. За разлика от изравняването на стандартите на живот това наистина е необходимо условие за членство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар