Истеричната приватизация:

Уроците от продажбата на Булгартабак може да са полезни за другите “стратегически” сделки

Георги Стоев

Един от най-често задаваните въпроси днес е “Какъв ще е ефектът от предстоящата война в Ирак върху българската икономика?” За една икономика, която е изключително откъсната от останалия свят, логичният отговор е, че войната в Близкия Изток няма да има никакъв забележим ефект. Колко откъсната е България от световната икономика разбираме от оживлението и публичния дебат върху приватизирането на един холдинг, който се занимава с производство на цигари. Хората в България се вълнуват какво ще стане със заводите на Булгартабак. Интересът към стопанските ефекти от войната в Ирак изглежда е само медийна поза.

Приватизацията на Булгартабак, сама по себе си, не може да бъде новина. Това е естественото оттегляне на държавата от бизнеса на тютюнопроизводството – там тя няма място, както няма място и в останалата част на икономиката. Кой ще бъде новият собственик и за колко дълго ще задържи акциите в компанията е без особено значение за бизнес средата. Тогава защо приватизацията на Булгартабак предизвика обществена истерия? Дали защото чрез тази държавна фирма се обслужват интересите на една определена група избиратели – хората, които се занимават с производството на тютюн? Дали защото (някои от) народните представители се вживяха в ролята си на представители на конкретни интереси? Нямам отговор, а вероятно и няма значение.

Важните изводи от приватизацията на Булгартабак са следните: Първо, в закона за приватизация има текстове, които пречат на процеса на раздържавяване. Става въпрос най-вече за промени, инициирани от това правителство и приети от този парламент в края на 2001 г. Основният проблем е възможността съдът да се произнася по икономическата целесъобразност на сделки. Това разбира се е системния източник на проблеми пред приватизацията. Конкретните случаи са въпрос на въображението на административния съд.

Вторият извод е, че явно конституцията няма значение в това общество. Новите поправки в закона за приватизация, чрез които администрацията вероятно ще довърши сделката за Булгартабак, са противоречиви по отношение на тяхното съответствие с конституцията. Това, което казва законът, е, че някои актове на администрацията не подлежат на административно-съдебен контрол.

Въпреки че конституцията допуска подобно законодателно решение (това е уредено в чл. 120), вече Конституционният съд беше сезира по този въпрос. Самата конституция създава противоречие – от една страна има възможност за съдебен контрол над администрацията, от друга – това може да бъде избегнато със закон (?!). Нека все пак погледнем практиката на съда. По отношение на закона за приватизация в предишния му вариант има решение на Конституционния съд (решение номер 8 от 1999 година), с което се обявява за противоконституционен текст, предвиждащ необжалваемост на актовете на приватизиращите ведомства.

Това решение показва в някакъв смисъл отношението на конституционните съдии към необжалваемостта на актовете на администрацията. Следователно решението на депутатите да приемат новите поправки в закона за приватизация може да бъде тълкувано като заобикаляне на принципите на конституцията. В този смисъл твърдя, че принципите на основния закон като че ли няма значение в България.

Как се стигна до новите (вероятно противоконституционни) правила за приватизиране? Сякаш всичко започна с едно решение на върховния административен съд (ВАС), което временно блокира приватизацията на Булгартабак Холдинг. ВАС отмени решението на Агенцията за приватизация (АП) тогава с два основни мотива:

(1) АП е нарушила Наредбата за конкурсите, като не е поискала подобряване на офертите при настъпили “благоприятни изменения в правното и финансовото състояние” на компанията, и

(2) АП е нарушила целта на приватизационния закон, а именно “икономически ефективна приватизация”.

И двата мотива в решението на ВАС се отнасяха до икономическата целесъобразност на действията на АП. И двата мотива бяха неоснователни именно по отношение на законосъобразността. А законосъобразността в действията на администрацията е това, за което единствено трябва да следи административният съд.

Първо, не бяха са настъпили никакви “благоприятни изменения в правното и финансовото състояние” на Булгартабак. Един нов одиторски доклад е нищо повече от описание по различен начин на същите факти, до които кандидатите са имали свободен достъп. Състоянието на компанията не се променя от ново описание в нов доклад. Второ, целта на приватизационния закон не е “икономически ефективна приватизация”, а създаване на “условия” за такава (според чл. 2, ал. 1 от закона). Има значителна разлика между двете; законът е крайно ясен поне по този въпрос.

Затова считам тогавашното решение на ВАС за грешно от гледна точка на законосъобразността на действията на АП. Сякаш се оказа, че администрацията няма друг избор освен промяна на закона, която да елиминира ВАС от процеса на приватизация поне на някои сделки. Наистина не се сещам за друг начин да бъде приватизиран Булгартабак.

Въпросът, който все още ме тормози е, дали единствено заобикаляне на конституцията е начинът за справяне с грешките на административния съд. Да се жертват принципите на конституцията е твърде висока цена. Чувствам се несигурен, когато знам, че парламентът може да направи всичко, което администрацията пожелае.

Не харесвам дилемата “бърза приватизация или конституционни правила”. Мисля, че има решение – промяна в закона за приватизация, която не допуска възможност за произволно тълкуване на решенията на изпълнителната власт. Изобщо тези, които най-много страдат от сегашния закон, са тези, които го измислиха и приеха. Основата на проблема е, както разумните хора повтарят непрекъснато, е тяхното неразбиране на смисъла на приватизацията. Тя не е развитие на икономиката. Приватизацията означава просто по-малко държавна власт над стопанството.