Ефектът “Шулева”:

Първият видим резултат от борбата със сивата заетост е по-малко обща заетост

Георги Стоев

Драматичното увеличение на бюджетния дефицит на Националния осигурителен институт (НОИ) през последните години даде нов тласък на държавната намеса на трудовия пазар. Новият лозунг на държавната интервенция на пазара е “борба със сивата икономика”. Целта е ясно определена: правителството иска всички да започнат да си плащат всички данъци. Цената за постигане на тази цел обаче не беше ясно пресметната от администрацията. Първите ефекти от новите правила на трудовия пазар показват, че цената вероятно е твърде висока.

Става въпрос за двете нововъведения в регулирането на пазара на труда от началото на тази година. Първото е минималната база за облагане на наемането на труд с данък “НОИ” (или както се нарича формално “задължително обществено осигуряване”). Казано с други думи, минималният данък “НОИ” бе увеличен почти за всички. Второ, за да се администрира по-добре събирането на данъка, бе наложено задължение за регистрация на трудовите договори в НОИ.

Задължителното регистриране на трудовите договори изглежда дава някакъв резултат в “борбата със сивата икономика”. През първите два месеца на 2003 г. в НОИ бяха регистрирани над 200 000 нови договори, поне част от които най-вероятно представляват легализиране на “сенчести” трудови договори. От друга страна се наблюдават увеличени приходи в НОИ с около 13% от въвеждането на новото трудово законодателство. Между другото, приходите на НОИ са нараснали с 27 млн. лева само през февруари. Следователно, има някакви основания да твърдим, че сенчестата икономика намалява.

Всъщност “сивата” заетост се изразява не толкова в липса на формални договори, а в недеклариране на истинското заплащане на труда. Това е известно и на хората от държавната администрация; това беше основната хипотеза при вдигането на минималните бази за облагане с данък “НОИ”.

Стимулите за недеклариране на истинското заплащане на труда са значителни. Ако работодателите декларират истинските си разходи за труд, средният работник в България би получавал 59% от тези разходи. Останалите 41% се разпределят между личния данък (9%), вноските за здравно осигуряване (4.5%) и огромния данък “НОИ” (27.5%). Разбира се цялата идея на новото трудово законодателство е приходите на НОИ да се увеличат, като с тези 27.5% се облага по-голяма основа.

Увеличените приходи на НОИ доказват, че данъчната основа наистина е увеличена. Това е един от първите резултати на новото трудово законодателство, въздействието от което предпочитам да обобщя като ефект “Шулева” за трудовия пазар. Казано по друг начин, държавата събира повече пари от произвеждащата част на икономиката. Увеличеният обем данъци има въздействие върху стопанството, независимо че очакванията на администрацията не включваха такова: според тях след новото трудово законодателство икономиката ще е същата, само че с по-малка сива част.

Истината е, че икономиката не е същата и не би могла да бъде при положение, че данъците върху наемането на труд са нараснали. Вижте следния лесен пример: Ако даден вид сделка бъде обложена с данък, то най-вероятно ще бъдат сключвани сделки за по малки обеми и по-малки суми. (Между другото това предположение е в основата на някои държавни политики, като например облагането на продажбата на цигари, за да пушат по-малко хората.)

Когато данъкът върху сделката бъде увеличен, тогава ще има свиване в обемите на тези сделки. Това важи за всеки пазар, включително за пазара на труда. Данъкът върху наемането на труд беше ефективно увеличен, следователно би трябвало едно от проявленията на ефекта “Шулева” да бъде по-малко обща заетост. Общата заетост включва и нерегистрираната. Извън обсега на тази статия е проблемът, дали нерегистираната заетост е нещо лошо от морална или някаква друга гледна точка. Тук само отбелязвам някои незабелязани ефекти от новите правила за трудовия пазар.

Измерването на заетостта не е лесна задача и разликата в методите може да се окаже проблем пред сравнението на различни оценки. Все пак нека видим някои официални индикатори на заетостта и тяхното развитие през изминалите месеци. Според държавната Ахенция по заетостта новорегистрираните безработни в бюрата по труда през първите два месеца на годината са 137 772. Според данните на същата агенция за първите два месеца на 2002 г. новорегистрираните безработни са били 105 502, т.е. има увеличение с над 13%.

Само през януари новите апликации на безработни в бюрата по труда са били над 99 000. Това е значително над традиционното ниво, което за периода 1998 – 2002 г. е било между 62 000 и 74 000 (единствено през януари 2000 г. цифрата е по-висока – около 87 000 – отново заради реформа на трудовия пазар, но все пак е по-ниска от нивото през 2003 г.) Това значително нарастване на новорегистрираните безработни може да се дължи на много фактори. Факт е обаче, че то съвпада с началото на новото регулиране на трудовия пазар. Освен това няма основания да вярваме, че нарастването е резултат от някакви пазарни развития.

Увеличението в регистрацията на безработни с над 32 000 през януари и февруари 2003 г. е едно от проявленията на ефекта “Шулева” за трудовия пазар в България. Общата заетост е намаляла в резултат на увеличеният данък върху наемането на труд. Борбата със сивата икономика увеличи базата за облагане с данък “НОИ”, но успоредно с това част от заетостта беше ликвидирана.

Новото трудово законодателство е поредният отчаян опит да бъде спасена държавната пенсионна система. Именно затова сивата заетост се приема за нещо лошо само по себе си. Това че тя е нещо лошо за г-н Христосков, управител на НОИ, не означава, че тя е нещо лошо за участниците в икономиката. Борбата с нея се прави в името на “социални” цели. Само че част от ефектите от тази бора са анти-социални: загуба на работни места и вероятно намалени доходи на някои работници. Нещо повече, негативните ефекти се отнасят предимно до онези хора, които имат ниска производителност и следователно са фокус на т.н. “социална политика”. Добре би било хората от “социалните” звена на администрацията да смятат по-усилено преди да предприемат следващата си интервенция на пазара на труда.