Услугата на МВФ:

Фондът се грижи за интересите на българите по-добре от правителството, бизнес-асоциациите и синдикатите в България
Георги Стоев


Изглежда голяма част от българите продължават да вярват, че Международният валутен фонд (МВФ) “не дава на правителството да повиши доходите им”. Общосподеляното мнение, че МВФ пречи на гражданите в България да забогатеят, се подхранва от анализатори, които препоръчват ръцете на правителството да бъдат развързани, за да “управлява по-ефективно икономиката”.

Последното посещение на г-н Шиф – ръководител на мисията на МВФ за България – по традиция събуди дебата за смисъла на МВФ изобщо, както и нова серия предложенията за прекратяване на отношенията между българското правителство и фонда.

Ако споразумение с МВФ означава по-малко произволни действия от страна на българското правителство, аз съм против прекратяване на отношенията с фонда; по принцип съм против развързването на ръцете на държавните чиновници. По нищо не личи, че хората в правителството са научили уроците от грешните политики през последните години. Затова може да се очаква активизиране на неразумните държавни действия в момента, в който държавата получи повече свобода.

Докато МФВ успява да предотврати (поне някои) безумни идеи да станат държавни политики, съществува основание да сме благодарни, че правителството има споразумение с фонда. От 1997 г. насам не сме станали свидетели – доколкото ми е известно – на неразумни съвети от страна на МВФ към икономическата политика в България. Напротив, препоръките се отнасяха до създаване на бизнес среда, в която българите да могат необезпокоявано да произвеждат доход.

Вижте само някои от препоръките, отправени преди да се подпише настоящето споразумение между МВФ и правителството:

1. Съкращаване на субсидиите. Това касае политики на финансиране – с парите на данъкоплатците – на компании като БДЖ, размяна на активи между държавни предприятия, трансфери и субсидии към НОИ. Вид субсидии са и опростените дългове към държавата – включително на частни компании като “Кремиковци” – докато всички останали плащат данъци.

2. Въздържане от създаване на фонд за рисков капитал. Става дума отново за въздържане да се харчат парите на данъкоплатците по преценка на държавните чиновници. Освен това препоръката се отнася до поддържане на равностойни правила за правене на бизнес в България – а не финансиране на някои компании за сметка на други.

3. МВФ настоява за по-ефективно управление на здравната и образователната системи. Това също изразява загриженост за парите на българските данъкоплатци, които финансират (крайно неефективните) здравна и образователна държавни системи.

Казано още по-просто, МВФ продължава да отчита дългосрочните интереси на българите по-добре от правителството, бизнес-асоциациите и синдикатите в България.
Рационалността на експертите от МВФ продължава да е на съвсем различно ниво от тази на българската администрация. Разликата е, че хората в МВФ разглеждат ефектите от държавните политики в трамка от здрав разум и знание за функционирането на икономиката.

Поради наличието на тази разлика в нивото на подготовка между българската администрация и фонда, все още е актуален аргументът за присъствието на МВФ в България като институция, която налива разум в икономическата политика. Това сякаш беше и основен аргумент през 1997 г., когато беше въведен механизмът на валутен борд. Тогава на повърхността се говореше най-вече за финансирането от страна на фонда, което да елиминира част от неясните ефекти за бюджета. Но по-важното беше надеждното обвързване на икономическата политика с външен консултант, който имаше значително по-добро знание за материята.

Днес аргументът за външния консултант на българската икономическа политика остава особено актуален. Последните шест години показаха, че разумните решения в стопанската политика се дължат най-вече на препоръки от МВФ. Разбира се, примерите се отнасят най-вече до препоръки за въздържане (да не се правят неща) отколкото до активни мерки на държавата.

Поради липса на съгласие около принципите на стопанската политика, ангажиментите на правителството към МВФ носят поне някаква предвидимост за бизнес средата в България. Но има и още един аргумент за присъствието на МВФ в България: МВФ като оправдание за “непопулярни” политики. Между другото, “непопулярни” политики са тези, които ограничават държавната подкрепа на едни, чиято сметка се плаща от всички останали.

През последните шест години българските правителства успешно използваха аргумента “Защото МФВ така ни каза”, за да направят някои не толкова популярни неща или (и сякаш по-често) да отклонят различни искания на синдикати и лобита. Тъй като исканията са обикновено за държавна протекция (а не толкова за по-честни условия за правене на бизнес), оправданието “МВФ” имаше положително влияние върху стопанската среда в България.

Тъй като исканията към администрацията сякаш се увеличават през последните две години – до голяма степен подхранвани от действията на сегашното правителството, което се опитва да не остави никой недоволен – аргументът за присъствието на МВФ като оправдание за разумна стопанска политика остава актуален срещу предложения от рода на “да скъсаме с фонда завинаги”.

Дори когато правителството изрази воля за действия, които подобряват (или поне не вредят на) стопанската среда, все още е нужно оправдание – и пред обществото, и пред парламента. От друга страна вслушването в препоръките на МВФ може да се окаже по-добрият избор за самото правителството: то може да избегне (или смекчи) евентуална политическа криза, ако обещава на непроизвеждащата част българи не повече, отколкото може да изземе от българите, които произвеждат доход.