Триумф на абсурда:

Митата не могат да са средство срещу сивата икономика, тъй като тя е техен естествен резултат
Георги Стоев


Ако имах списък със заглавие “Още една причина да емигрирам” и ако пуснех търсене с думата “Дикме”, най-вероятно щяха да се появят десетки намерени записи. Министърът на земеделието през няколкото години прекарани в администрацията успя да произведе толкова много идеи насочени срещу свободата на българите, че сигурно бих изпуснал някои от тях в списъка ми. Идеите бяха особено разнообразни – от държавни помощи за производители на нискокачествен тютюн до защита на българските фермери от евтин внос.

Новото в тази област беше официално обявено преди около седмица – правителството реши да увеличи митата върху вноса на някои стоки, които българите консумират. Формалната причина е “да се намали незаконния им внос в България.” Това е аргументация обявена съвместно от министъра на земеделието, министъра на финансите и министъра на икономиката. Тъй като новото ограничение на търговията се отнася основно до продукти на земеделието, това съвпада с предварително обявените намерения на г-н Дикме, че ще направи подобни предложения.

Така например по предложение на г-н Дикме са направени следните повишения на вносните мита:
§ митото при внос картофи е повишено от 30 на 60%;
§ митото при внос на домати е повишено от 20 на 60%.
§ митото при внос на мариновани пилешки продукти е повишено от 40 на 75%;
§ митото при внос на суроватка на прах е повишено от 15 на 64%.

Това е в синхрон с досегашните действия на министъра на земеделието, който по традиция се опитва (съзнателно или не съвсем) да облагодетелства една група българи за сметка на всички останали. Неговата аргументация винаги е била, че “защитава” българските фермери от чужда конкуренция. Това, което той или пропуска да каже, или просто не знае, е, че цената на неговата “защита” плащат всички останали българи, включително тези, които ядат домати, както и тези, които работят в заводи за лютеница.

Най-очевидният аргумент срещу политиките на министъра на земеделието е именно моралният аргумент. Кой морал позволява българите да бъдат насилствено задължавани да подкрепят една група сред тях? Но това сякаш няма значение, защото в България няма консенсус около принципите и морала на свободната конкуренция. Тук явно има смисъл да се припомни защо политиката “Дикме” е икономически нерационална и защо тя няма нищо общо с новия аргумент за повече мита – борбата със сивата икономика. С други думи, единствено, което ще се опитам да направя в тези редове, е да вляза в матрицата на мислене на г-н Дикме и неговите колеги от правителството и да покажа дали по-големите мита (или по-точно казано по-високите данъци) е възможно да постигнат техните цели.



Вижте само кой е новият аргумент за държавна протекция на земеделието – това е отново борбата със сивата икономика. В синхрон с традицията, аргументацията за по-високи данъци е аргументация за повече “икономика на светло”. Това разбира се е логически нонсенс, тъй като самите данъци са причина за наличието на сива икономика, следователно те не могат да са причина за нейното изчезване. Според правилата на логиката, ако нещо е причина за А, то не може да е причина за изчезването на А.

Въпреки това, и министърът на икономиката г-н Василев, и министърът на финансите г-н Велчев обясниха, че основание за това решение на правителството са митническите измами при вноса(!?). Земеделският министър г-н Дикме дори обясни, че това решение е продължение на съвместните мерки между МВР, министерството на финансите и министерството на земеделието срещу незаконен внос на меса и месни продукти.

Митата са вид данък. Подобно на данъка върху добавената стойност и акцизите, митата са данък, който се налага върху покупко-продажбата на една стока. Както от опит знаем, цената е трудно да остане една и съща при положение, че този данък бъде увеличен. Въпреки че това е теоретично възможно, това рядко се случва. Но всъщност важното не е толкова кой точно плаща по-високите данъци (купувачите, продавачите или и две групи), а това, че в крайна сметка това са пари, които са взети от хората в техния стремеж да търгуват свободно. Като всеки вид данък (и всеки вид опит държавата да изземе дохода на хората), митата раждат бягство от държавата или “сива” икономика. По-високите мита не може да са причина за по-малко “сива” икономика. Тази аргументация е триумф на логиката на абсурда.

Другата част от аргументацията – тази, която срещаме по-често – се отнася до т.н. “защита на местните производители”. Според министъра на икономиката вторият положителен ефект от увеличените мита е “временната защита на местните производители, които са потърпевши от нелоялния внос.”

Наистина това е услуга за определена група българи – тези, които произвеждат домати, картофи, пилета и т.н. Но другата част от истината е, че всички останали българи ще се наложи да платят по-висока цена за определени продукти – независимо дали става въпрос за крайно потребление (на салата например) или за някакъв бизнес (например производство на кетчуп). Ако целта на министъра на икономиката е да “развива” определени сектори, то той е на прав път с тази политика. Но ако целта е развитие на цялата икономика – както подсказва името на неговото министерство – той определено се отдалечава от нея. Крайният резултат за икономиката ще са по-малко шансове за просперитет отпреди.

Сякаш трябва да напомняме непрекъснато на хората в правителството следния прост факт от живота: българите не се делят на производители и потребители (за да “стимулираме” ту едните, ту другите). Пречките пред свободната конкуренция са пречки пред просперитета на всички.