Икономическата логика на синдикатите:

Три абсурдни схващания за функционирането на стопанството
от Георги Стоев


Доколкото знам, синдикатите в България са частни организации, в които членството е доброволно. В този смисъл те не се различават от никоя друга недържавна организация, включително дружества, кооперации, фондации, сдружения и други обединения на хора. Целите на синдикатите са частни в смисъл, че се отнасят до интересите на конкретни групи хора.

Въпреки че не се различават от другите частни организации в България, синдикатите са получили привилегирована позиция в обществото. Тази привилегия е законово регламентирана и освен това очевидно се радва на обществена подкрепа (вижте например интереса на медиите, който при най-различни политически решения се насочва и към синдикатите).

Привилегията, която държавата е дала на синдикатите пред другите частни организации, е в естествен разрез с принципа на справедливостта – основен за функционирането на свободното общество. Но тъй като аргументът за справедливостта не е особено актуален за повечето българи, привилегията вероятно ще се запази още дълго или вечно.

Щом синдикатите в сегашния си вариант ще имат дълго присъствие в българската икономика, т.е. тяхното поведение ще касае почти всеки българин, се налага да обръщаме особено голямо внимание на идеите, които идват от тях. (Вероятно трябва да им обръщаме не по-малко внимание дори от вниманието, което отделяме на държавните действия. В крайна сметка, с привилегированата си позиция синдикатите са се превърнали в нещо като квази-държавен орган.) Ето само няколко от последните предложения, които чуваме българските синдикати (тази информация прочетох в mediapool.bg):

§ Според г-н Пламен Димитров, заместник-председателят на КНСБ, че тази година електроенергията може и да не поскъпва, тъй като средната продажна цена на един киловатчас вече е 8.1 стотинки, при заложени в енергийната стратегия 7.4 ст.

§ На заседанието на 17 юни на т.н. “тристранен съвет” синдикатите не се съгласиха с планираното увеличение на заплатите на хората, които са заети в държавния сектор. Това касае заплатите на лекари, учители и други хора, които имат трудов договор с държавата. Синдикатите не приемат планираното увеличение на заплатите с 3.5%, “защото то е недостатъчно.”

§ КНСБ поиска да се приеме Национална политика по доходите до 2007 г., която да уточни темповете на нарастване на заплатите в страната.

Това е произволен пример – освен това най-пресният – за практиката на синдикатите в България. Истинско предизвикателство е да открием икономическата логика в тяхната матрица. Все пак това, което ми става ясно е, че хората в синдикатите разбират икономиката на една страна по следния начин:

1. Богатството – измерено в пари, стоки или ток – се намира някъде там. Държавата трябва просто да го раздаде на хората, които очевидно имат нужда от него. Тъй като вече съществува, не са необходими разходи за неговото производство, нито за неговото транспортиране, нито за неговото потребление. Държавата е натоварена с функцията да разпръсне към всички богатството в неговите различни форми – включително като електричество – и да направи хората по-малко бедни и по-малко нещастни.

2. Държавата има собствен доход, с който плаща заплатите на заетите в държавната сфера. Затова е възможна следната фикция: от една страна образованието и здравеопазването, както и куп други неща, остават безплатни; от друга – хората, които са заети в тези “безплатни” сфери, трябва да получават пари. Държавата просто бърка в хазната и покрива сметката по план – по 10% повече на всеки шест месеца например.

3. Икономиката е просто една голяма корпорация. Тъй като изпълнителен директор е министър-председателят, най-лесно е синдикатите да договорят директно с него заплатите на хората до 2007 г. Частните фирми са просто изпълнители на общия план; ако се договорят заплатите с централната власт, всичко изглежда перфектно планирано.

Това успях да различа като систематично присъстващи схващания за стопанството в посланията на синдикатите. Въпреки че противоречат на реалността и здравия разум, тези три аксиоми са основа на послания, които не срещат сериозна опозиция в обществото. В такъв случай възможните обяснения са две: 1) мнозина споделят същите схващания (в което не искам да повярвам), или 2) връзката между тези схващания и конкретните предложения на синдикатите е съвсем очевидна.

Тези три аксиоми на синдикалната икономическа логика са абсурдни и нереални. По-важното е, че с тяхна помощ се произвеждат идеи, които са насочени срещу свободната пазарна икономика. Например свободна конкуренция на пазара на електричество изглежда все още нереална заради “социалната” цена на тази либерализация. “Социалният” елемент е разбира се измислен и пропагандиран най-вече от синдикатите, които публично се представят за защитници на някакъв “обществен интерес”.

Синдикатите като изразител на “обществения интерес” не трябва да се разбират като представителен орган, който защитава интересите на всички граждани. Защото те не са избрани (подобно на парламента например) от хората, чийто интерес твърдят, че защитават. Те са частни организации и като такива могат да представляват само частен интерес – този на своите членове. Синдикатите не са легитимен орган, който да формулира и защитава “обществения интерес”. Те могат да бъдат единствено консултанти на правителството (в “тристранния съвет”), с което да дадат различни препоръки. Качеството на тези препоръки има значение за стопанството. Все още препоръките се основават на трите абсурдни аксиоми, които изброихме тук.