Амнистия на глупостта: Още една “академична” идея в преследване на икономическото чудо

Георги Стоев



Идеите за чудотворни промени обикновено се посрещат с огромен интерес. Това може би не важи за някои хора – например за тези, които всека седмица получават по електронна поща няколко предложения да отслабнат веднага, да получат кредит без лихва, да заминат на безплатна ваканция. Но най-смели са предложенията за поделяне на открадната сума от някой африкански диктатор. Това е едно от предимствата на т.н. “спам” поща, в която на човек му предлагат различни пирамидални схеми за забогатяване – тя е наистина добър тренинг срещу идеите, които обещават чудеса.

Хората в България нямат добър тренинг за справяне с безумните идеи за икономически чудеса. Това се засилва от покритието, което медиите осигуряват на различни щуротии. Колкото и деструктивно да изглежда, поне половината от времето на анализатора на обществото трябва да премине в разрушаване на идеи за промени-чудо. Нека инвестирам моята доза разрушение срещу една от поредните идеи на г-н Квинт – човек, който е известен с това, че е професор и има някакво неформално обвързване с една от управляващите партии в България днес.

Идеята на г-н Квинт и част от неговия анализ, който я аргументира, са:
§ българските предприемачи предпочитат да прехвърлят бързо активите си в банкови убежища в чужбина заради данъчни проблеми; така за последните 13 години от България са изтекли 7 милиарда долара.
§ той препоръчва прилагането на програма за амнистия на капиталите: опрощават се неплатени данъци и няма проверки на начина, по който са спечелени парите.
§ той предлага върнатите капитали да се обложат еднократно с данък от 5%, а парите да се използват за правителствени програми за микрокредитиране.

Г-н Квинт е уцелил правилната посока в началото на своите разсъждения. Наистина данъците и държавното преследване на предприемачите са една от основните пречки пред просперитета (или както е по-популярно “борбата с бедността”). Наистина значителна част от географското преместване на бизнес начинания е повлияно от данъчните режими. Но това, което трябва да бъде обяснено на г-н Квинт, са няколко от принципите, на които се основават отношенията в обществото.

1. Не парите, а хората носят отговорност. Тъй като отговорността (следователно вината, присъдата и възможната амнистията) са атрибут на действието, човекът единствено може да носи отговорност, да бъде виновен, да бъде осъден или да бъде помилван. Това не важи за предметите в света, независимо дали са продукти на човека или не, т.е. фабриките, оръжията, парите, бизоните, бирата и мащерката не могат да бъдат амнистирани. “Амнистия на капитали” е абсурд, включително от чисто юридическа гледна точка. Амнистията е приложима само към личността на човек. Тя е една от институциите в обществото, които регулират отношенията между хора, а не между хора и веща.

2. Парите не са непременно капитал. Въпреки че сума пари може и често изразява спестяване – нещо, без което инвестициите са невъзможни – парите не винаги са капитал. На първо място те са ефективен механизъм хората да разменят труд срещу труд. Парите не са източник на богатство; те само помагат на размяната, в която хората разделят труда си и така постигат просперитет. Парите помагат и за спестяването; те правят по-лесно отлагането на потреблението за бъдещето, когато можем да инвестираме усилие в инвестиция – търсене на ново знание или производство на нещо, което произвежда неща за консумиране. Но източникът на богатството остава човешкото усилие, размяната, съревнованието в преследването на нови открития.

Капиталът е инвестираното в миналото човешко усилие – което може да се изразява в машини, сгради или просто формули – което днес ни помага да произвеждаме повече неща с по-малко усилие. Капиталът е резултат от човешката инициатива, той е продукт на вложено човешко усилие. Той не е определена сума пари, въпреки че парите са лесен начин да измерим инвестираното усилие. Капиталът може да има различна форма, включително определено количество пари. Но парите не са непременно капитал.

Когато става дума за “изтичане на капитали”, трябва да се разбира предприемаческо усилие, на което държавата пречи да се реализира в инвестиции, производство, работни места и повече просперитет. Изтичането на пари може да нещо съвсем различно – например в международната размяна на стоки огромно количество пари непрекъснато пресичат границите, но те не означават “изтичане на капитали”. Освен това бягството на капитали не винаги е видимо за тези, които го предизвикват. Обикновено това са инвестиции, които никога не се случват заради държавен тормоз, но държавата никога няма да разбере колко точно е прогонила.

3. Парите не изтичат. Точно както парите не извират отнякъде, така и не могат да изтекат безвъзвратно. Парите не могат да се движат само в една посока. Обикновено за да купиш нещо, преди това трябва да си продал нещо. Наистина българите правят значителни плащания зад граница. Само миналата година вносът на материални стоки беше около 8 млрд. долара – това са стоки, които са платени с пари, които са “изтекли” от България. Разбира се към това трябва да прибавим разходите на българите за международни услуги, както и инвестициите, които българите правят в чужбина. Ще видим, че “изтичането” е огромно. Но българите не са станали по-бедни от този факт. В същото време те продават все повече стоки на международните пазари, все повече туристи предпочитат да посетят България, инвестициите не намаляват. “Изтичането” е съпроводено с “вливане”. Това е непрекъснатият процес на размяната в свободната икономика и това трябва да е сравнително очевидно за един “професор по икономика”.

Г-н Квинт в известен смисъл е на прав път. Данъците и държавният тормоз съкращават значителна част от инициативата на българите, съкращават техните шансове да просперират. Но обещанията за чудеса и бързи положителни шокове само допринасят за потиснатата инициативност. Както историята ни учи, бързи може да бъдат само негативните промени. Богатството е продукт на милиони проби, които хората правят в свободна конкуренция.