Футбол, пътища или телевизия: Дори да се нарича “фискалнен резерв”, става въпрос за държавното харчене на нашите пари

Георги Стоев



Миналата събота преживях кратък шок. В скучен момент от следобеда сменях безразборно телевизионните канали. Попаднах на държавната телевизия, която излъчваше мач от държавния стадион, на който имаше огромна реклама на държавния “спортен тотализатор”, а на стадиона играеше държавният “национален” футболен отбор. Това наситено държавно присъствие ме върна в час. Вече можех спокойно да се подготвя за интервю за държавното радио, в което основният въпрос щеше да бъде: Как да бъде изхарчен държавният фискален резерв?

Държавата като бизнес
Стадионите, лотарията, футболът, телевизията и радиото са неща, които имат стойност за хората. Следователно тяхното производство може да е бизнес начинание, т.е. начин да се печели, като се задоволяват определени нужди на хората. В България с този бизнес се занимават не само частни лица, но и държавата. Държавата е приела формата на бизнес холдинг, чиято активност е осезаема почти на всеки пазар. В ролята си на корпорация държавата създава заетост, добавя стройност, поема риск, носи доход. Не би имало разлика между държавата и една частна корпорация, ако държавата не използваше парите на данъкоплатците, за да финансира собствените си провали. Когато един частен бизнес фалира, загубите се понасят от конкретни хора – предприемачи, които са рискували собствените си пари за някакво начинание. Когато държавата се провали, загубите се покриват от данъкоплатците. За да е още по-трудно да разберем колко е неефективна държавата като бизнес, тя монополизира определени пазари и така не можем да сравним частното с държавното предлагане на някои услуги. Ако държавата беше ефективна като бизнес, нямаше да има нужда да събира насила пари под формата на данъци. Ако тя беше печеливша като бизнес, просто щеше да продава на свободния пазар, където всеки решава дали да даде пари на държавата срещу това, което тя му предлага в замяна. Държавният бизнес е губещ и неговата загуба се покрива от всички граждани.

По какви правила се харчат парите на данъкоплатците?
Формалните правила са такива: народните представители, избрани пряко от гражданите, решават за какво да харчи пари държавата, колко точно пари да изхарчи и следователно колко пари да бъдат иззети под формата на данъци. Всяка година депутатите одобряват държавното харчене на пари и събирането на данъци, обличат го в закон, който популярно наричаме “бюджет”. На основата на това одобрение от представителите на гражданите правителството започва да изземва пари от хората и да ги харчи за тяхно добро. Така демократичното управление получава легитимност за своите бизнес начинания. В крайния вид на социализма (също демократичен като правила) държавата-бизнес е холдинг, който осигурява работни места за всички и произвежда всичко. В не съвсем крайния вариант на социалистическото общество държавата произвежда здравеопазване, образование, кораби, телефонни и Интернет услуги, стадиони, магистрали, цигари, пенсионно осигуряване. Това е България днес. Тъй като част от тези държавни продукти са “безплатни”, те трябва да се финансират от данъкоплатците. Когато държавата изхарчи по-малко пари, отколкото е събрала от данъкоплатците, тя започва да трупа своя фискален резерв. Когато продаде някои активи от своя бизнес и не изхарчи парите, това се прибавя към фискалния резерв. Когато вземе заем и остави парите на депозит в централната банка, това също увеличава нейния фискален резерв.

Чий е фискалният резерв?
Източник на фискалния резерв са парите на българските данъкоплатци. Независимо как точно е формиран резервът – данъци, приходи от приватизация или държавен дълг – той се финансира от българските граждани. Държавният дълг е обещание, което трябва да се плати от данъкоплатците. “Печалбите” от държавния бизнес са загуба за всички потребители на държавно-монополизираните пазари. Приходите от приватизация са резултат от продажба на активи, в които са инвестирани пари на данъкоплатците. Следователно фискалният резерв не може да се разглежда отделно от парите на данъкоплатците. Защото става дума за едно и също нещо. Държавата няма собствени пари. Тя харчи нашите пари (поне формално) в наша полза. Независимо от оправданието за държавните разходи те се нуждаят от одобрение от собствениците на парите (или на техните представители). За да получи одобрение да изхарчи следващата доза наши пари, администрацията ще се наложи да докаже кое е по-добре да произведе за нас: футбол, пътища или телевизия.