Вулканите и лошата стопанска политика: За разлика от природата държавата пречи на просперитета съзнателно и целенасочено

Георги Стоев



Заедно с четирима мои колеги написахме пет писма до хора в правителството и парламента. Преди около седмица писмата бяха публикувани, така че да достигнат до адресатите най-лесно (пълният текст на писмата е достъпен в интернет на http://www.ime-bg.org/pr_bg/center.html).

Посланието от тези пет писма е: Има алтернатива на икономическата политика, която се води в момента. Правителството не е просто изпълнител на политика, която е зададена от външните обстоятелства. Хората в администрацията и парламента правят избор, а не изпълняват нещо, което друг е избрал.

В писма до властта предложихме някои възможни алтернативи на сегашната стопанска политика. Хората, които написахме писмата, сме на възраст между 23 и 28 години. Всеки от нас може да избира между много алтернативи, само част от които са свързани с “българската икономика”.

Използвахме “изборът” – основна категория в икономическия анализ – за да напомним за отговорността, възможните алтернативи и това, което зависи от държавата. Правителството, точно като всеки от нас, също може да избира. Не съм съгласен с хората, които вярват, че “живеем в най-добрия от всички възможни светове”. Не е вярно, че видът на обществото сега отразява това, което желаем най-много. Не живеем в най-доброто възможно общество.

Имам един приятел, който смята, че щом обществените отношения са такива, то следователно гражданите са избрали отношенията да бъдат точно такива. Той не е прав. Например не съм избрал нито едно от следното:
§ с част от дохода ми бъдат финансирани други българи
§ държавата да се занимава с бизнес дейности (разбира се със съмнителна ефективност)
§ конкуренцията на повечето пазари, на които купувам и продавам, да бъде ограничена в полза на някой с държавна протекция
§ да служа в армията
§ децата ми да посещават държавно училище
§ да живея в полу-гангстеризирано общество, продукт на държавната протекция за избрани брутални групи

Но този списък от несъгласия не е основното тук. Важното е, че това не са просто така зададени условия, които никой не е избрал и никои не може да промени. Това са конкретни решения, на конкретни хора, с конкретна отговорност. Всеки от тези хора има възможност да избира. Те определено не са избрали най-доброто за гражданите. В политиката има алтернативи. Затова написахме писма, в които напомнихме за този избор.

Гражданите също могат да избират. Не само по начин, по който ще го направят утре на местните избори в България. Възможен избор е и “гласуването с краката”. За щастие не живеем в общество-затвор; всеки от нас, малко или много, може да гласува чрез бягство от това общество.

Написахме писма, които би следвало да напомнят три неща. Първо, гражданите не са безразлични към държавните действия. Независимо от това, което ни втълпяват “социолозите”, а именно, че много хора не се интересуват от политика. Истината е, че държавните действия са част от плановете и решенията на всеки. Няма такова нещо като “незаинтересовани граждани”.

Второ, съществуват и други възможности за стопанската политика в България. Доведено до конкретиката на местните избори това звучи така: Не е абсолютна даденост, че общините трябва да се занимават с банкова и охранителна дейност, да стопанисват читалища, паркове и гаражи. Всичко това е избор на хората в държавата (в този пример – на хората в местната власт).

Трето, хората имат избор. Стопанската политика е важна за тях и за техния избор за бъдещето. От доста време обясненията за политики, които пречат на просперитета на хората, се оправдават като неща, които сякаш не зависят от правителството. Но разбира се обясненията на безразсъдни държавни решения не може вечно да са “Европейския съюз”, “пенсионерите” и “етническия мир”.

Има разлика между вулканите и лошите стопански политики. И двете могат да изгонят хора от определена територия. Но само второто е продукт на съзнателен човешки избор.