“Сложните” държавни дела: Колко е голям фискалният дефицит, предложен от правителството за 2004 г.?

Георги Стоев


Разбирането, че държавният бюджет е работа само на “експертите”, изглежда широко разпространено. Това дава добър аргумент на политиците, които предлагат и приемат различни схеми за харчене на парите на гражданите, да не взимат предвид мнението на данъкоплатците – в крайна сметка нали почти никой от тях не разбира нищо от перата на държавния бюджет! Нещо повече, тази “мистификация” на държавния бюджет и изобщо на държавните дела се затвърждава от представителите на повечето граждански организации, бизнес асоциации, гилдии и т.н. Всеки от тези хора вероятно има интерес да представя държавните дела като нещо изключително сложно, за да запази псевдо-монопола на разтълкуване на икономическата политика. Това важи и за представители на академичната общност (но от тях в крайна сметка по традиция не очакваме да направят кой знае какво в разпространението на знанието до широката публика). Най-учудваща е позицията на журналистите, които в своята огромна маса сякаш се оставят да бъдат заблудени от правителството, че става дума за непосилни за разбиране дела; следователно единственото, което им е остава, е да ретранслират думите на някой министър до обществеността.

Една от първите стъпки в “демистифицирането” на държавния бюджет може да бъде кратко обяснение на бюджетния дефицит. Както разбираме от медиите тези дни, дори народните представители не могат да се съгласят върху това какво точно е “бюджетен дефицит”, колко ще е той следващата година, за какво точно ще гласуват при разглеждането на закона за бюджета.

В икономически смисъл дефицитът на държавата не е нещо по-различно от бюджета на едно домакинство, един индивид, една компания и т.н. Всеки, който планира разходите си за определен период, предвижда и приходите, които ще получи през този период. Разликата между приходите и разходите през определения период е дефицит, който може да бъде запълнен единствено, ако: 1) се вземе на заем, или 2) се изхарчи спестяване от предишен период. Когато получаваме, повече, отколкото харчим, се натрупват спестявания (обратното на дефицита). Спестяванията може да бъдат използвани за плащане на дългове, натрупани от дефицит през предишни периоди.

Приходите на държавата са данъците на гражданите. Към тях трябва да прибавим и някои други пера като дивиденти от държавна собственост, държавни такси, глоби и прочие. Ако държавата успее да събере 10 милиарда лева, ще може да изхарчи 10 милиарда лв. без да регистрира дефицит. Друго, което може да направи, е да изхарчи 9 млрд. лв. и 1 млрд. лв. да спести (като изплати част от своя дълг например). Третият вариант е да изхарчи например 11 млрд. лв., като регистрира 1 млрд. дефицит. Този един милиард дефицит държавата може да финансира по изброените начини: 1) да вземе нов заем (и да увеличи своя дълг), 2) да продаде част от своята собственост (което обикновено се нарича “приходи от приватизация”), или 3) да изхарчи част от спестеното в т.н. “държавен резерв”.

Когато човек спестява, той може да избере различни варианти: депозит, акции, злато, недвижима собственост, пари в брой. Изборът на държавата е аналогичен. Единствената разлика е, че някои от държавните активи нямат пазар и е невъзможно да определим колко е спестила държавата, като например увеличи капитала си в БДЖ, създаде нова авиокомпания, построи нова атомна централа или финансира поддържането на пътищата. Тогава е по-коректно да говорим за държавни спестявания, само когато: а) държавата изплаща своя дълг, и 2) когато трупа фискален резерв под формата на депозит или продаваеми ценни книги.

Затова фискалният дефицит в икономически смисъл е равен на: приходите от приватизация на правителството плюс взимането на нов дълг минус изплащането на стар дълг. Тази проста формула би следвало да е полезна на хората в парламента, когато гласуват за следващия държавен бюджет. За тяхно онагледяване ето дефицитът в таблица, измерен по този начин и сравнен с това, което юридически се нарича дефицит (дефицит според закона). Това, разбира се, е важно и за данъкоплатците, чиито пари крайна сметка финансират начинанията на държавата. Част от работата на държавната администрация е да прави държавните дела по-разбираеми за гражданите, а не мистериозно “сложни”. Как иначе хората в държавата може да твърдят, че изпълняват волята на избирателите, ако избирателите не разбираха за какво става въпрос? “Демистифицирането” на държавния бюджет е вероятно най-важната задача в стремежа към легитимно правителство.