“Десните” общински съветници: Общинските скандали са продутк на дейното присъствие на местната държава в икономиката

Георги Стоев


Преди местните избори ми се случи да бъда модератор на открит дебат върху проблемите на общинската собственост и възможната приватизация в София. Присъстваха представители на основните политически играчи: СДС, БСП, ССД, ДПС, НДСВ, “Гергьовден”. На този дебат трябваше да бъде отправено послание какво ще бъде отношението на всяка една от тези партии към присъствието на местната власт в икономиката (чрез т.н. “общинска собственост”).

Десните партии, в класическия политически смисъл на думата “дясно”, се дефинират според следната принципна позиция: държавната власт произтича от волята на гражданите и именно затова никоя държава (нито местна, нито централна) не може да разполага с повече власт отколкото има един гражданин спрямо други. С други думи, “дясната” политическа парадигма не позволява (насилственото) присъствие на държавата в стопанските дела на гражданите.

Общинската собственост е класически пример за насилственото присъствие на местната държава в икономиката. Общината може да придобие собственост само с парите на данъкоплатците, с която собственост впоследствие да се разпореждат чиновници без те да са платили за това. Още по-лошо – национализираните в полза на общината имоти са много повече от нарушени лични права; те са една от бариерите пред свободното състезание на пазара и следователно пред т.н. “обществен интерес”.

На предизборния дебат очаквах партиите да изберат поне някаква позиция в така зададеното пространство “ляво-дясно”. Това не се случи. Представителите на социалистическата партия в традиционния за тях стил обявиха, че ще направят “сериозен анализ на управлението на общинската собственост” и на негова база ще подготвят “задълбочен доклад и всеобхватна стратегия за действията на общината в тази насока”. Това, разбира се, не означава нищо, а и никой не беше изненадан.

Обаче с подобни позиции, без принципи и ясна платформа, излязоха представителите и на останалите партии. От “десните” СДС и ССД разбрахме, че някои сектори били характерни за общинска дейност и следователно присъствието на местната държава в стопанството е повече от оправдана. От другите “десни” НДС и “Гергьовден” прозвучаха малко по-категорични позиции в подкрепа на ограничената държава, но и те обясниха колко е важно общината да поправя “провалите” на пазара в дейности като събирането на смет например.

Спомням си за този предизборен дебат сега, когато първият следизборен скандал за управлението на общиската собственост в София е в разгара си. Това, което разбираме от медиите, е, че между общинските съветници няма консенсус за една конкретна сделка на “Софийски имоти АД” – фирма на местната държава. По-широкият проблем е, че в общинския съвет изобщо няма съгласие за това доколко общината да присъства в икономиката.

А истинският проблем е, че коалицията от “десни” партии в общинския съвет на София не е обединение около политически принципи. Поне едно от обясненията за това е, че нито една от партиите в тази коалиция някога е имала ясно определение за себе си в коя част на пространството “дясно-ляво” иска да бъде. За това не е достатъчно просто описание в платформа, което да съдържа думата “дясно”; нито пък е достатъчно “дясното” да присъства в името на партията.

Дефинирането на партия като дясна става единствено чрез подкрепа за правила, които ограничават произвола на държавата в личните дела на гражданите, включително в стопанските отношения. В политическия речник в България обаче дефинирането е малко по-различно, направо абсурдно. Тъй като се приема, че политическият ред е продукт на сблъсък между отделни интереси (дори не винаги организирани в групи), партийното определение става на базата на подкрепа за отделни групи. Например “десни” са тези, които подкрепят предприемачите, а “леви” са тези, които подкрепят наемните работници и пенсионерите.

Скандалите за делата на общинските съвети ще продължават толкова дълго, колкото дълго общината запази дейното си място в стопанския живот. Същото естествено се отнася и за централната власт. Най-парадоксалното е, че обществото сякаш дава косвено подкрепата си за държавни действия, които после го шокират. Такъв е резултатът от дейната държава, от която мнозинството граждани очакват да произведе за тях поне здравеопазване, чистота и образование.