Икономиката през призмата на платежния баланс и външната търговия

Първите данни за баланса на външните плащания през 2004 г. показват намаление на притока на чужди капитали в икономиката. Успоредно с това разликата между текущите плащания към чужбина и плащанията от чужбина се увеличава. Това увеличение е сравнително малко, но съчетано с намаления приток на капитали показва намаление на потенциала за финансиране на инвестиции в икономиката. Следим отблизо потенциала за натрупване на капитал като основна предпоставка за стопанския растеж в България.

Дефицитът по текущите плащания
Формирането на капитал в икономиката има два източника на финансиране – вътрешните спестявания и притока на капитали от чужбина. Дефицитите по текущата сметка са резултат от комбинираното влияние на промените в тези източници: от една страна увеличението на притока на външни капитали, а от друга- увеличеното потребление, респективно намалените спестявания. И двете водят до увеличение на текущия дефицит.
Първите данни за годината показват, че вътрешните спестявания продължават да намаляват. От една страна има увеличение на разликата между текущите плащания от и към България. От друга – има намаление на нетния приток на капитали. Спестявания през миналата година бяха 13.4% от БВП, което представлява значителен спад спрямо 2002 г. (15.1%).


Приток на чужди капитали
През януари регистрираме намаление на притока на чужди капитали в икономиката (изчислено на 12-месечна основа). Финансовата сметка на платежния баланс отразява преместването на капитали от чужбина в България. За дванайсетте месеца до януари 2004 г. тя беше 1.65 млрд евро, което е по-малко от предходните дванайсет месеца (до януари 2003 г.) - 1.77 млрд. евро.

Притокът на чужди капитали се състои от преки инвестиции (на графиката ПЧИ) и насочване на спестявания от чужбина в България под друга форма – например депозити, облигации и др. Както се вижда от графиката, основният канал на преливане на чужди капитали в България са ПЧИ, които също отбелязаха известно намаление през началото на 2004 г.

Въпреки намалението на спестяванията, инвестициите започнаха да нарастват с по-бързи темпове през миналата година. Формирането на капитал в икономиката беше почти 21% от БВП през 2003 г. Основната причина за това е увеличеният приток на външни капитали. Преместването на капитали от чужбина включва връщането на български спестявания. Значителна част от чуждите инвестиции в България не се регистрират като “преки”. Например депозитите на нерезиденти в български банки нарастнаха около два пъти през миналата година.


Структура и динамика на търговията

Данните за външната търговия през януари 2004 г. показват засилено търсене на вносни потребителски и инвестиционни стоки, в резултат на което търговският дефицит през първия месец на годината нараства до 0.8 % от БВП (или 154.5 млн. евро). В абсолютна стойност дефицитът е над два пъти по-голям от този, регистриран през януари 2003 г. През януари 2004 г. износът, деноминиран в евро, намалява с 5.8 %, докато вносът нараства с 9.2 % спрямо същия месец на миналата година. Три са факторите на външната среда, които до голяма степен предопределят тази динамика: рекордно високо ниво на курса на еврото спрямо долара през януари (над 1.28 долара за евро), значително нарастване на международните цени на някои основни за българския износ стоки (напр. олово, цинк, мед, карбамид и др.) и слабо понижаване на цената на нефта и петролните продукти.

Ако се разгледа динамиката на вноса и износа, и съответно промяната в структурата на търговията на 12-месечна база (т.е. от началото на февруари 2003 до края на януари 2004 г.), се забелязват няколко тенденции.

Износът в евро нараства със 7.6 % спрямо предходният едногодишен период. Обезценката на долара оказва известно влияние върху регистрирания ръст, но основната част от промяната в износа се дължи на динамиката на търговските потоци. Близо 60 % от изнасяните стоки са насочени към пазарите на ЕС. В рамките на разглеждания период европейската икономика забави темповете си на растеж, което доведе до известно ограничаване на потреблението и съответно търсенето на някои стоки (предимно суровини, материали и високотехнологични продукти). Наред с това се наблюдава известно засилване на търсенето на стоки и услуги, които попадат в по-ниски ценови ниши, които стават относително по-привлекателни при ограничаване на растежа и паралелното съкращаване на разходите. В същото време обаче именно в тези ценови ниши част от българските износители се сблъскват със сериозна конкуренция от страна на китайски стоки, чиято производствена цена е деноминирана в долари и силното евро им осигурява известно конкурентно предимство.


Годишната динамиката в структурата на износа показва, че все още най-конкурентни са стоките, чието производство е трудоемко, с ниска добавена стойност и относително ниска рентабилност. На годишна база най-сериозен ръст регистрира износът на потребителски стоки (13.2 %), в резултат на което делът на тези стоки в структурата на износа се увеличава от 35.1 % на 37.0 % Основен принос за ръста през разглеждания 12-месечен период има нарастването на износа на храни (21.5 %) и на дрехи и обувки (14.7 %). Всъщност почти 60 % от всички изнесени потребителски стоки са дрехи и обувки, които попадат в ценовите категории, за които стана дума по-горе. В същото време голяма част от тези стоки се произвеждат в България “на ишлеме”, т.е. имат ниска добавена стойност.

С най-голямо значение от гледна точка на общия износ продължават да са суровините и материалите, въпреки че в рамките на разглеждания период техния дял отбелязва известно свиване (от 41.8 % до 41.3 %). Динамиката на износа на тази група стоки се определя от високия ръст (34.4 %) на реализираните чугун, стомана и желязо от една страна, а от друга - силното свиване на износа на тютюн (35.8 % спад за 12 месеца) и суровини за производство на храни (33.3 % спад за 12 месеца). В същото време торовите заводи са успели да пласират на международните пазари почти 24.2 % повече продукция спрямо предходния едногодишен период, но делът на торовете в общата струкура на износа се запазва като един от най-ниските.
Към края на януари 2004 г. годишния износ на енергийни ресурси намалява с 6.1 %. Този спад се дължи предимно на намаления износ на електричество.

На 12-месечна основа вносът, измерен в евро, нараства с 13.7 % спрямо периода февруари 2002-януари 2003 г. Тази динамика до голяма степен се предопределя от две обстоятелства: значителната експанзия на банковото кредитиране и продължаващото технологично обновление на икономиката.



Значителният ръст на кредитирането на населението през последната година се отрази върху външнотърговските обороти в посока на засилване на търсенето на вносни потребителски стоки. Към края на януари 2004 г. вносът на потребителски стоки на годишна база е нараснал с близо 18 %. По обясними причини стимулираното от приток на заемни средства търсене е насочено към т.нар. дълготрайни стоки за потребление, вследствие на което вносът на мебели и домакинско обзавеждане нараства с 28.1 %, а този на автомобили – с близо 20 %.

Продължаващото технологично обновление на икономиката и свързаното с този процес увеличаване на инвестициите в основен капитал симулират търсенето на вносни инвестиционни стоки. Вследствие на това годишният ръст на вноса на машини, уреди и апарати е 16.6 %, а вносът на транспортни средства нараства с 24.5 %.

В рамките на разглеждания едногодишен период делът на суровините и материалите остава относително постоянен - около 40 % от общия внос. Годишният ръст от 17.3 % се дължи предимно на увеличения внос на руди (нарастване с 34.5 %) и чугун, желязо и стомана (55.1 % нарастване).

Подобряващата се енергийна ефективност на икономиката (вкл. поради технологичното обновление на много от производствата) продължава да се отразява в посока на намаляване на вноса на енергийни ресурси.