Монетарната политика и кредита

Миналата седмица МВФ и българското правителство съвместно определиха нарастването на дефицита по текущата сметка за “риск”, и постигнаха съгласие за пакет от правителствени интервенции за “адресиране” на този риск. В този брой правим подробен преглед на възможните ефекти от една от мерките – промените в задължителните минимални резерви на търговските банки.

Какво всъщност става?
Фактите от статистиката са относително очевидни – дефицитът по текущата сметка за 2003 г. е 8,7% от БВП, или 2,9 млрд. лева. Кредитирането наистина се разширява значително през 2003 г. Данните сочат:
- общ растеж на кредита към частния сектор за 2003 г. в размер на около 3,1 млрд. лв., или 48%;
- растеж на кредитите за домакинствата в размер на около 1,1 млрд. лв., или 80%.
Връзката между разрастване на кредите и увеличаване на нетния внос на стоки и услуги се илюстрира с ясни зависимости: разширяването на кредита увеличава възможността за текушо потребление, а част от нарасналото потребителско търсене се задоволява с внос.
Краткосрочните инструменти за въздействие в традиционната макроикомическа политика са два – фискален и монетарен. Препоръките на МВФ включват използването на мерки и от двата типа – ограничаване на бюджетния дефицит и намаляване на ликвидността в банковата система с цел ограничаване на кредитната експанзия. Както вече пояснихме, тук ще разгледаме само втората.



Промените в минималните задължителни резерви
Промяната на размера на задължителните минимални резерви представлява увеличаване на дела на средствата, които няма да са на разположение за доходоносни активни операции на банките. С други думи намалява ресурсът, който може да се използва да предоставяне на банкови кредити. По различни оценки намалената ликвидност ще е в размер 170-190 млн. лв.
Тази монетарна мярка обаче не бива да се разглежда извън основанията за нарастване на кредита и краткосрочните тенденции през последните месеци.
От началото на годината отбелязваме намален темп на растеж на кредитите в сравнение с предходната година. Иначе казано, скоростта на разширяване на кредита намалява по естествени причини и без намесата на централната банка. За да обясним тази тенденция, трябва първо да се фокусираме върху причините за значителния растеж на кредита от 2003 г. Основните са следните:
1/ Намаление на чуждестранни активи на банките. Това преструктуриране на баланса отразява по-високите възможности за печалба при активни операции в България, сравнени с алтернативите на международния пазар. Този поток от капитал към страната обаче е изчерпаем до размера на направените до момента вложения в чужбина от търговските банки; през 2003 г. българския пазар “консумира” значителна част от ефектите от този процес.
2/ Увеличение на чуждестранните пасиви на банките. За това способстват ниските лихви в еврозоната и САЩ, които правят пазарните лихвени нива в България привлекателни за кредитиране. Така много чужди банки увеличават вложенията си в българската банкова система, която от своя страна разширява кредита с новополучения ресурс. Потенциалът на този поток от капитал към България обаче е ограничен от очаквания за покачване на лихвите и съответното затягане на монетарната политика в САЩ до края на годината.
3/ Превръщането на притока на капитал в кредит обаче изисква и ефективно финансово посредничество. С приватизацията на банките и засилването на конкурентния натиск на банковия пазар то трайно се подобрява и това позволи експанзията от 2003 г. при минимален риск от “лоши кредити” (над 93% от кредитите са класифицирани като “редовни”). Очакваме повишаването на ефективността да продължи и през тази година, което дава естествено основания за растеж на кредита с по-висок темп от растежа на депозитната база, т.е. кредитният мултипликатор ще продължи да расте.
4/ Кредитът към домакинствата също има таван. Едно от обясненията за почти удвоения кредит за домакинствата е в ниската стартова точка от 2002 г. Към момента обаче задлъжнялостта на домакинствата надвишава 15% от общия доход, и макар това да е по-ниско от средното в икономиките с по-висок доход, все пак постепенно доближава ниво, над което предпазливостта диктува ограничаване на новите кредити.
Всичко това дава основание да твърдим, че кредитът, от една страна, ще расте по-бавно през 2004 г. независимо от мерките на централната банка, а от друга, че растежът е по-скоро сигнал за подобрение на финансовото посредничество, отколкото за повишен риск.

Връзката между кредитите и вноса
Нарасналият дефицит по текущата сметка се дължи на две причини: увеличението на притока на външни капитали и намалението на местните спестявания.
Тези две развития имат еднакво проявление в търговската статистика, но имат различен ефект за икономиката. Притокът на спестявания отвън захранва инвестициите, намалените вътрешни спестявания ограничават инвестиционния ресурс.

Въпросът е каква е връзката между кредитната експанзия в България и всяка една от тези две причини за увеличаването на търговския дефицит? Първо, два от каналите на преместването на спестявания от чужбина в България (т.е. притокът на чужди капитали) са: депозиране на средства на нерезиденти в български търговски банки и връщане на средства на банките, депозирани в чужбина, обратно в България. Това увеличава възможностите на банките да кредитират местни проекти.

Второ, кредитите финансират или натрупване на капитал в различни индустрии, или покупки на дълготрайни вещи за потребление (включително жилища). И при двата варианта кредити, които са захранени с приток на капитали от чужбина, стимулират вноса в България. Важното от гледна точка на шансовете за бъдещо развитие е каква част от новият внос е натрупване на капитал и каква част е крайно потребление.

Трудно могат да бъдат отделени ефектите на кредитната експанзия върху търговския дефицит от ефектите на преките чужди инвестиции. И двете стимулират вноса. Както виждаме от данните за търговията за дванайсетте месеца до януари 2004, едва 1/5 от увеличението на вноса е резултат от увеличение на вносното потребление. Следователно, независимо дали по-големият внос е резултат от банкови кредити или от преки чужди инвестиции, той изглежда не застрашава шансовете за икономически растеж. Нещо повече, увеличението на вноса на инвестиционни стоки предизвика около ¾ от нарастването на търговския дефицит през миналата година.

Административното намаление на възможностите за кредитиране не може да промени връзката между притока на капитали и вноса в България. Докато има нетно преместване на спестявани от чужбина в България, вносът ще надвишава износа. Дали ще може да бъде повлияно на спестяванията с подобна мярка, още не е ясно. Най-вероятно е препоръчаният опит за парична политика да няма съществен ефект върху вноса на стоки и услуги в България.



Възможни непредвидени ефекти
Елементарно прилагане на маржиналния икономически анализ подсказва, че предвидената мярка вероятно ще има минимален ефект в търсената посока. Логиката на мярката предполага, че намалената ликвидност ще доведе до ограничаване на кредита, в частност този в потребителския сегмент, вследствие на което ще намалее покупателната сила на домакинствата, а това ще ограничи търсенето и съответно вноса на стоки и услуги. Тази причинно-следствена верига обаче се основава на допускането, че банките ще свият кредитните си портфейли пропорционално, докато те всъщност ще ограничат първо най-губещите си операции. Възможностите за доход при кредитирането на дребно са значително по-добри от тези в кредитирането на бизнес сектора, и следователно е твърде вероятно банките да продължат експанзията на потребителските кредити, ограничавайки финансирането на стопанската дейност.

Предвидимост на регулирането в банковия бизнес
Независимо от ефекта на препоръчаната от МВФ политика върху икономиката на България, остава тревожния сигнал за банковия бизнес. Така или иначе той е тежко регулиран, но предвидимостта на регулирането е необходимо условие за нормалното конкурентно развитие на сектора. Банките са планирали определена структура на активите си при съществуващите минимални резерви. Новото регулиране вероятно е неочаквано за повечето от банките. Преките ефекти за банковия сектор са сравнително ясни: допълнителни разходи за преструктуриране на активите и намалени приходи от инвестиции.

Икономиката е особено чувствителна към развитието на банковата система. По принцип проблемите на всеки сектор имат отражение върху останалата част от стопанството. Но банковите проблеми по традиция се усещат от повече участници. Затова изненадващата промяна в банковото регулиране дава достатъчно негативен сигнал към пазарните участници, за да предизвика известно забавяне на някои инвестиционни проекти. Несигурността беше допълнително увеличена с предложението за изтегляне на правителствения депозит от търговските банки. Ако това е еднократен акт, ефектите ще отшумят бързо и няма да бъдат съществени. Ако обаче това стане традиция – заместник на паричната политика – изникват рискове за макроикономическата стабилност.

Монетарна политика при паричен съвет
Желанията за провеждане на активна монетарна политика не си отиват лесно. Действия с подобен характер са манипулираните търгове на ДЦК, с които министерството на финансите регулира паричното предлагане, а така също и депозирането на част от фискалния резерв в търговски банки. Последният “консенсус” между експертите на МВФ и българското правителство показва, че рисковете от държавна намеса в парите и кредита не са елиминирани с приемането на режим на паричен съвет. Изглежда също, че няма съгласие и разбиране по естеството на валутния борд в макроикономически смисъл. Паричният съвет означава пълен отказ от монетарна политика. Казано с други думи, паричното предлагане в България трябва да бъде следва динамиката на платежния баланс. Затова валутен борд се въвежда едновременно с премахване на ограниченията по външната търговия и капиталовите потоци, а правителството и централната банка не се опитват да регулират лихвите или разполагаемите пари за кредитиране. Само така е възможно дългосрочно поддържане на фиксиран валутен курс едновременно с икономически растеж.