Индекси на цените: динамика и тенденции

Динамика на потребителските цени
През май статистиката не регистрира промяна в индекса на потребителските цени. Така натрупаната от началото на годината инфлация запази равнището си от 2 %. През май ценовата динамика по групи стоки, включени в потребителската кошница е в посока: намаляване на индекса на цените на хранителните стоки (с 1,5 %), съществено нарастване на цените на съобщителните услуги (с 6,7 %) и на транспорта (с 3,5 %), ръст на услугите (1,6 %) и на нехранителните стоки (0,6 %).

През разглеждания период беше регистрирано значителното увеличаване на цените на петрола на световните пазари - с около 30 % в еврово изражение спрямо края на февруари т.г. и с около 40 % спрямо същия период на миналата година. Това поскъпване, наред с нарастването на цените на цигарите, оказа съществено проинфлационно влияние в страните от Еврозоната, където хармонизирания индекс на потребителските цени (изчислен на средногодишна база) нарастна от 1,6 % през февруари на 2,5 % през май.

Поради отвореността на българската икономика външните фактори (вкл. цените на петрола, който се внася) оказват сериозно влияние върху вътрешната ценова динамика. По принцип увеличаването на цените на петрола оказва влияние върху инфлацията по два канала- директно чрез увеличаването на цените на горивата, които са един от елементите на потребителската кошница и индиректно чрез нарастване на разходите за производство на местни потребителски стоки, а оттам и чрез нарастване на общите потребителски разходи. Въпреки че през май бензините на българския пазар поскъпнаха средно между 6,8 % и 13 %, влиянието върху инфлационната динамика не беше голямо. Подобно развитие частично се обяснява с факта, че за разлика от страните от ЕС-15, в България преобладаващ дял в структурата на потребителската кошница имат хранителните стоки (42,8 % спрямо 19,5 % за Еврозоната). В случая цикличното намаление на цените на хранителните стоки (с 1,5 % през май) оказа известен неутрализиращ ефект върху натиска върху общото ценово ниво, оказван от повишените цени на петрола.

Друга причина за ниската инфлация през последните месеци може да бъде открита по линия на трудовия пазар и по-специално на начина на определяне на трудовите възнаграждения. Въпреки че по принцип пазарът на труда в България все още е значително по-негъвкав от този в ЕС (което може да се разглежда като проинфлационна предпоставка), стабилността в равнището на заплатите от последните месеци рефлектира в по-слаб натиск върху вътрешните цени.

Въпреки повишаването на индекса на потребителските цени в Еврозоната, слабата ценова динамика в България от началото на годината и по-високия ръст на производителността на българската икономика, все още процесът на ценова и инфлационна конвергенция определя значително по-високия средногодишен ръст на инфлация в България. Както се вижда от таблицата, инфлационният диференциал между българската и европейските икономики (т.е. разликата между средногодишната промяна в индекса на потребителските цени) трайно се повишава. През май средногодишната инфлация в България възлиза на 6,7 %, докато в Еврозоната този показател е почти три пъти по-нисък.



Тази разлика в средногодишните инфлационни темпове (т.е. изчистени от сезонни влияния) може да се обясни предимно с протичащия траен процес на постепенно сближаване на ценовите равнища в България с тези в страните от ЕС, който оказва влияние както върху темповете на инфлация, така и върху скоростта на преструктуриране на относителните цени. Може да се очаква, че този процес ще продължи да оказва натиск върху индекса на потребителските цени в България и през следващите няколко години. Подобно влияние оказва и ще оказва либерализирането на някои контролирани цени (напр. електроенергия, комуникации, градски транспорт и т.н.)

Въпреки че като цяло в българската икономика не се наблюдават дългосрочни монетарни източници на инфлация, в определени периоди е възможна проява на парично генерирана инфлация, която се свързва главно с временни дисбаланси между търсенето и предлагането на пари в икономиката. През последната година в България беше регистрирана значителна кредитна експанзия. Това генерира натиск върху ръста на вътрешното търсене, което пък от своя страна рефлектира върху средногодишния ръст на цените на потребителските стоки. Засиленото търсене на вносни потребителски стоки създаде допълнителни предпоставки за влияние върху инфлацията на вносните цени (т.е. внос на инфлация).

Цени на производител и потребителски цени
Средносрочната тенденция в българската икономика е потребителските цени да нарастват по-бързо от цените на производител, макар за март и април това да не е така. Това от една страна се дължи на изпреварващото нарастване на доходите в България спрямо това в основните търговски партньори (най-вече – страните от ЕС). Повишените доходи създават по-голямо търсене на стоки и услуги, част от които зависят само от местното предлагане, а това оказва натиск за покачване на цените в кратко- и средносрочен план. Международно търгуемите стоки обаче следват конюнктурата на световните пазари, и следователно цените им не отразяват промените на вътрешния пазар.




Трябва да отбележим обаче, че за някои сектори на индустрията общата тенденция за по-бавно нарастване на промишлените цени в сравнение с тези на потребителските стоки и услуги не е валидна. През цялата 2003 г. и частично през 2004 г. секторите, които задоволяват нарасналото инвестиционно търсене в резултат на меката монетарна политика в САЩ и еврозоната, отбелязват изпреварващо нарастване на цените на продуктите си. Най-очевиден пример са базовите метали, за които писахме нееднократно в предходни анализи. Друго изключение са индустриалните продажби, насочени към строителство в България. Ръстът в строителството, породен както от разширения достъп до ипотечни кредити, така и от инвестициите в туризма и големи търговски обекти, неизбежно увеличава търсенето на нетъргуеми стоки и услуги. Такива са тези строителни материали, които не оправдават внос заради транспортните разходи, и цялото разнообразие от строителни услуги, базирани на местен труд.
Друга тенденция е ребалансирането на цените на няколко групи стоки и услуги, които дълго време се използваха като инструмент на социална политика. Типичен пример са цените на енергията, телекомуникационните услуги, транспорта. Тарифната политика, налагана от правителствата, се основаваше на по-високи цени за индустриални потребители (отчитане в индексите за цени в промишлеността) за сметка на по-ниски цени за граждани и домакинства (отчитани от индексите на потребителските цени). Следващият месец, при приемане на новите цени на електро- и топлоенергията (с около 10% по-високи), и запазване на цените на бизнес-абонати, ще отчетем отново изпреварващо нарастване на цените за краен потребител.

Промени в производителността, качеството и краткосрочни очаквания
Българската икономика е в период на относително бързо нарастване на производителността – както заради смяната на собствеността и управлението, така и заради бързия ръст на инвестициите в нов капитал. Този процес позволява в някои сектори цените на крайните продукти да спадат, въпреки общото повишаване на доходите в страната. Същевременно, подобреното благосъстояние, съчетано с по-ниските цени, увеличава потенциалния пазар за продуктите, което позволява още по-големи икономии от мащаба на “масовото производство”. Това излизане от фазата “бутиково производство” и преминаване към типични индустриални начини на създаване на масови продукти е видимо в редица сектори като например хранителни продукти, облекло, мебели, домакинско обзавеждане. Вероятно тенденцията за задържане и дори номинално спадане на цените на подобни стоки ще продължи и в следващата година.
От друга страна, нарастването на разполагаемия доход позволява промяна в структурата на потреблението, като най-вече това означава покупка на по-висококачествени продукти, съответно – при по-висока цена. Най-често бърза промяна от този тип се наблюдава в сектора на услугите, но се случва и при материалните стоки. Резултатът е много бързо спадане на цените на стоките и услугите с ниско качество, като голямата разлика в цената би трябвало да привлече клиенти, които вече са изкушени от по-високото качество. През лятото очакваме подобен процес да тече в туризма и свързаните услуги, както и при някои сегменти на хранителните продукти и напитките.
Като цяло очакваме натиск за задържане на потребителските цени, най-вече заради:
- ниски цени на базови хранителни продукти през тази година;
- очаквана промяна в монетарната политика в международен план и последващ спад в инвестиционното търсене;
- високата степен на търговска отвореност на икономиката, която (както и либерализирането на вноса от Китай през 2005 г.) поставя граница на растежа на вътрешните цени.