Индустрията през призмата на външнотърговската динамика

В макроикономическите анализи на Industry Watch специално място имат данните за външната търговия. Тези данни дават сравнително навременна и надеждна информация за динамиката на българските индустрии. Данните за износа разкриват промените в структурата на икономиката. Размерите на износа и вноса показват степента на отвореност (и съответно интегрираност) на българските производители в глобалната икономика.

Динамика на търговията и търговски дефицит
От началото на 2005 г. продължава тенденцията към значимо активизиране на външнотърговския оборот. Измерени на 12-месечна база към края на април, общият внос и износ на материални стоки и услуги (fob) вече надхвърля с близо 32% размера на БВП.
Ускоряването на външнотърговските обороти и увеличаването на отвореността на икономиката (вж. индикатор във фокус) означава, че значителна част от потреблението вътре в страната е продукт на “чужди икономики” и в същото време значителна част от българското производство се изнася. В най-общи линии подобно развитие още от миналата година беше предопределено от глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии. Стопанската активност в страните от ЕС и в някои от другите основни търговски партньори все още оказва позитивно влияние върху външното търсене. През март цените на неенергийните стоки, измерени в долари, достигнаха нов исторически максимум, което се отрази върху динамиката на българския износ главно по линията на суровините и незавършената продукция.

Продължава наблюдаваната и през миналата година тенденция към трайно разширяване на търговския дефицит. Само за първите 4 месеца на 2005 г. реализираният дефицит възлиза на 4.7 % от БВП. Тук вземаме предвид 12-месечния брутен продукт към първото тримесечие на 2005 г. Поддържаме становището си, че разликите между материалния внос и износ не са макроикономически проблем за България. Трайното разширяване на дефицита отдаваме основно на комбинираното влияние на два фактора: 1/ трайното нарастване на потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната и 2/ повишената инвестиционна активност както от страна на чуждестранните, така и на местните инвеститори, водеща до засилено инвестиционно търсене и съответно до нарастване на вноса на инвестиционни стоки. Въпреки че потреблението на вносни стоки расте с ускорени темпове, отново подчертаваме, че това не е свързано с намаляване на вътрешните спестявания.



Динамика и структура на износа
Измерен в евро (или лева), за дванадесетте месеца до април 2005 г. износът на стоки и услуги нараства с 22.8% на базата на предходните дванадесет месеца. За сравнение, към април 2004 г. този ръст беше около 9 %. Ако разгледаме само материалния износ, към април той отбелязва годишен ръст от 24.8 %. Динамиката се ускорява спрямо февруари, когато регистрирахме 21 % ръст на 12-мес. база. Темпът на разширяване на материалния износ се предопределя до голяма степен от ръста на износа на енергийни ресурси (56.3 % към април спрямо предходния 12-мес. период) и на суровини и материали (33.7 % към април спрямо предходния 12-мес. период). Износът на услуги показва относително стабилен темп на нарастване. Трябва да направим уточнението, че това е номинално измерване, т.е. показва промяната на количеството пари, които са влезли в България в резултат на материалната търговия.



През последните две години тежките индустрии трайно увеличиха своя дял в износа, стимулирани от благоприятните цени на международните пазари. Към края на април 2005 г. около 31.8% от общия годишен износ на български стоки и услуги се генерира по линия на експорта на суровини и материали. В същото време потребителските стоки намаляват своята относителна тежест в експорта – до 22.2% през април 2005, при дял от 25.7% година по-рано. Наблюдаваме подчертано забавяне на динамиката в износа на текстилната и обувната промишленост, в резултат на което нейния дял в общия износ се свива до 13%.

Най-динамично развиващи се индустрии

Динамиката на износа по отношение на отделните стоки и услуги на годишна база показва, че сред най-динамичните сектори в България все още са тези на услугите и на материални производства, характеризиращи се с трудоемкост и относително ниска добавена стойност. Долната графика показва онези производства, чиито износ към април 2005 г. е нараснал с над 20 % на базата на предходните дванадесет месеца. Износът на тютюн продължава да се ускорява бързо - към април е регистриран годишен ръст от 134.5%, при 87% годишно нарастване в края на м.г. Независимо от впечатляващата динамика през последните две години обаче, тютюнът все още има незначителна тежест в структурата на експорта – 0.8%. Забелязва се подчертано ускоряване на динамиката при износа на суровини за производство на храни – нарастването е с над 100 % на 12-мес. база, въпреки че при тях нямаше сериозно повишаване на цените на международните пазари. С бързи темпове продължава да се увеличава износът на петролни продукти (с около 76.8%) и черни и цветни метали (съответно с по 43.8% и 40.2%). Тази динамика до голяма степен е предопределена от рекордното повишаване на цените на петролните продукти и от стимулиращото влияние, което продължават да оказаха меките парични политики в еврозоната и САЩ върху производството на суровини. В нематериалната сфера, износът на туристически услуги забавя растежа си – до 16.2% годишно през април, спрямо 24.2% годишно през същия период на м.г.
В същото време текстилната и обувна индустрия рязко намали темповете, с които растеше. Към април 2005 г. ръстът на износа на дрехи, текстилни материали и обувки се забави до 3.5%, докато миналогодишното нарастване към същия период възлизаше на 13.2%. Известно забавяне имаше и в растежа на износа на храни – до 15.9% през април, спрямо 22.2% година по-рано . За разлика от тежките индустрии, чиито ръст е по-скоро следствие на световната конюнктура на меки пари, в основата на ръста при леките индустрии стои подобрената производителност и конкурентност. Затова в дългосрочен план може да се очаква по-устойчива експанзия на леката промишленост. Потвърждаваме очакването си, че това ще е онази част от икономиката, която ще привлича дългосрочно ресурси и ще предопределя мястото на българските индустрии в рамките на европейската икономика.



Динамика и структура на вноса
За дванадесетте месеца до април общият внос на стоки и услуги нараства с 21.9% на базата на предходните дванадесет месеца. Ускоряването е съществено – за сравнение, годишното нарастване към април 2004 г. беше 13.3%. Ако разгледаме само вноса на материални стоки, неговото нарастване в рамките на годината до април е около 23%. Подобен темп на растеж оказва сериозно влияние в посока на увеличаването на търговския дефицит, но както вече споменахме, този дефицит не би трябвало да дава основания за притеснения относно макроикономическата стабилност поне дотогава, докато в неговата основа стои притока на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания.



Динамиката на материалния внос се предопределя от няколко основни фактора. От една страна, стопанският растеж, подобряването на заетостта и повишаването на реалните доходи се отразяват благоприятно върху благосъстоянието на домакинствата и стимулират търсенето, съответно вноса на потребителски стоки. В същата посока действа и улесненият достъп до потребителско кредитиране. От друга страна, значим ефект върху динамиката на вноса оказват инвестиционната активност и темповете на технологично обновление на икономиката.

Вносът на потребителски стоки се разширява с близо 385 млн. евро за дванадесетте месеца до април, което представлява годишен ръст от 24.2 %. Този темп на нарастване изпреварва като растежа на материалния внос, така и на общия внос. Като цяло относителната тежест на групата на потребителските стоки в структурата на общия внос на стоки и услуги е малко над 13%. Данните за конкретните стоки, включени в тази група, показват, че индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление. Продължава тенденцията към бързо нарастване на вноса на автомобили – за дванадесетте месеца до април той се увеличава с около 59% . Рязко се забавят темповете на растеж при вноса на дрехи и обувки – до 9.4% на годишна база към април, спрямо 28.6% през същия период на м.г. Забавяне на динамиката се регистрира и по отношение на най-голямото перо в структурата на материалния внос- суровините и материалите. Техният внос се разширява с 15.8% годишно до април. Запазват се обаче относително бързите темпове на растеж при черните метали (67% годишен ръст), цветните метали (52% годишен ръст) и рудите (40% годишен ръст).

Продължаващото технологично обновление на икономиката и свързаното с този процес увеличаване на инвестициите в основен капитал оказват влияние върху външнотърговските потоци посредством активизираното търсене на вносни инвестиционни стоки. За едногодишен период до април вносът на инвестиционни стоки нараства с 30.6%, което е ускоряване спрямо предходния едногодишен период.