Първи ефекти от рестрикциите на кредитирането

През юни изтече първото тримесечие, през което действаха новите мерки на БНБ за ограничаване на кредитната експанзия (в сила от 1 април). Тeзи мерки на практика са четвърти поред в пакета от рестрикции, които централната банка систематично налага от средата на миналата година, но за пръв път са таргетирани спрямо конкретни банки, които отговарят на конкретни критерии, а не “наказва” всички участници на кредитния пазар. Макар че резултатите само от едно тримесечие са недостатъчни за категорична оценка на ефективността на политиката, все пак можем да очертаем някои оформящи се тенденции, които най-вероятно ще предопределят динамиката на кредитния пазар поне до края на годината.

Непосредствени ефекти от новите мерки
В рамките на четирите месеца след февруари, когато централната банка обяви новите рестрикции, станахме свидетели на доста динамично (и разнопосочно) развитие на кредитния пазар. Както прогнозирахме в редовните си анализи, влизащите в сила от 1 април 2005 г. мерки за забавяне на кредитната експанзия създададоха силни стимули за банките да увеличат кредитния си портфейл и съответно тримесечната изходна база, върху която трябва да изчисляват ръста на кредитите през следващите тримесечия. В резултат на това през март кредитите за частния сектор отбелязаха годишно нарастване от около 73%, провокирано предимно от рязко активизиране на фирменото кредитиране. През март фирмените кредити се разшириха с около 68% на годишна база, при годишен ръст от малко под 38% през предходните месеци.

От началото на април, след като мерките ефективно влязоха в сила, се наблюдава процес на постепенно стабилизиране на кредитната активност на банките. Седмичната парична статистика показва, че в рамките на трите месеца до края на юни вземанията на банките от частния сектор са се свили с около 1.6 млрд. лв. спрямо нивото им от края на март. Измерен на годишна база, ръстът на кредита за частния сектор постепенно се забавя до 47% през май и по-нататък до 42.8% към последната седмица на юни. За сравнение, през миналата година експанзията беше около 49%.



Според данните от седмичната парична статистика свиването на кредита за частния сектор е провокирано предимно от забавянето на ръста при фирменото кредитиране. За трите месеца до края на юни задлъжнялостта на корпоративния сектор към банките намалява с около 1.8 млрд.лв. спрямо нивото от края на март. Кредитната експанзия в този сегмент, измерена на годишна база, се забавя до 36.3% през май и до 33.5% към последната седмица на юни. При интерпретирането на тези цифри трябва да имаме предвид две обстоятелства. Първо, немалка част от рязко разширилите се вземания от фирми през март имаше фиктивен характер, т.е. не отразяваше реално увеличаване на кредитния ресурс, с който оперира бизнес сектора. Второ, през юни част от банките осъществиха прехвърляне на корпоративни кредити от своите баланси в балансите на чуждестранните си централи. Подобно “изнасяне” на кредити има няколко ефекта:
-Въпреки че формално корпоративното кредитиране започва да се свива (включително в сравнение с предходната година), подобни операции не са свързани с реално ограничаване в толкова голяма степен на достъпа на бизнеса до кредитен ресурс;
-Местните банки освобождават ресурс за осъществяване на по-доходоносни операции, каквито за момента са ритейл кредитите;
-Част от риска при кредитирането се прехвърля върху субекти извън българската банкова система, т.е. цялостното ниво на риск на местния пазар намалява.

При кредитирането на домакинствата забавянето на експанзията се проявява значително по-бавно. От април темповете на генериране на задлъжнялост от страна на населението започнаха слабо се забавят - до 77.8% годишно през май и 72% годишно към последната седмица на юни. Като цяло, през второто тримесечие задлъжнялостта на домакинствата е нараснала в номинално изражение с около 584 млн.лв. и вече достига 5.7 млрд.лв.

Банковото посредничество

През април за пръв път от три години насам банковите активи отбелязаха спад, който обясняваме изцяло с изкривяващото пазара развитие през март и последвалото намаляване на вземанията от нефинансовия сектор. Пресметнат на годишна база обаче, ръстът на активите на системата се задържа на ниво, близко до регистрираното в края на миналата година – през май той е 43.4%.



Банковото посредничество продължава да се задълбочава, макар и да регистрираме известно забавяне на скоростта, с което става това. Вследствие на екстремното развитие на банковия пазар през март, към края на първото тримесечие на 2005 г. делът на банковите активи в БВП достигна 75.1%, при около 53.2% през същия период на 2004 г. През следващите няколко месеца, вследствие на разгледаните по-горе развития, това съотношение намаля до 71.3%. Трябва да направим уточнението, че в нашите анализи използваме действително реализирани обеми на БВП, а не прогнозни величини. В случая използваме реализираните стойности на брутния продукт за 12-те месеца до март 2005 г.

Депозитите на граждани и фирми играят ключова роля за развитието на финансовото посредничество. Стремежът на банките да увеличат балансовите си показатели през март се отразиха и върху нивото на депозитите на нефинансовия сектор – към края на март те нараснаха с 45.3% на годишна база. Разширяването обаче до известна степен беше счетоводен феномен – част от отпуснатите кредити (главно в корпоративния сегмент) автоматично се върнаха в банките под формата на депозити. Това обяснява и намаляването с 1.2 млрд. лв. на депозитите на нефинансовия сектор през април, когато годишният ръст се забави до 32.2%. Стабилизирането на банковия пазар се отрази върху динамиката на тези депозити през май, когато беше регистриран годишен ръст от 36.6%. В номинално изражение техният обем достигна 17.6 млрд.лв. Като цяло темповете на разширяване на привлечения ресурс от бизнеса и населението се задържат на по-високо ниво от регистрираното през първите две тримесечия на миналата година. Въпреки това обаче, делът на депозитите на нефинансовия сектор в общия привлечен от банките ресурс (без собствения капитал) намалява спрямо нивата от предходната година. Обобщеният баланс на банковата система за май показва, че този дял се е свил до 71.6%, спрямо 76.7% през същия период на миналата година. Това отдаваме на активното преориентиране през последните тримесечия на банките към привличане на ресурс от алтернативни източници, главно от чужбина.

Продължава да се увеличава подчиненият срочен дълг – процес, който започна да се проявява по-ясно от третото тримесечие на 2004 г. На годишна основа увеличението е около 6 пъти. Обясняваме го с факта, че подчиненият срочен дълг остана извън обхвата на депозитната база, върху която се начисляват минимални задължителни резерви, докато дългосрочно привлечените ресурси с падеж над 2 години бяха добавени към тази база.



Очакваните развития

Очакваме по-осезаемо забавяне на темповете, с които нараства кредитът, да започне да се проявява след третото тримесечие. Очакванията ни за по-сериозно забавяне на кредитната експанзия на вътрешния банков пазар се основават на:
-действащия рестриктивен регламент за поддържане на минимални задължителни резерви;
-изчерпването до голяма степен на потенциала за превръщане на външни активи във вътрешен кредит;
-постепенното ограничаване на възможностите за евтин достъп до финансиране от външни източници;
-по-активното използване на възможностите за достъп до кредитиране (главно на бизнеса) директно от чуждестранни банкови институции и трансфериране на кредити от балансите на местните субсидиари към балансите на чуждестранните им собственици;
-трайното свиване на коефициента на покритие на кредитите с вътрешни депозити.

Очакваме обаче, че задлъжнялостта на населението към банковата система ще продължава бързо да нараства, макар и с по-бавни темпове от сегашните. Прогнозата ни е за запазване на високото ниво на предлагане на ритейл кредити в близките две години, главно заради наличието на потенциал за разширяване на пазарните дялове, засилващият се конкурентен натиск на банковия пазар и възможностите за реализиране на по-висока доходност в сравнение с корпоративното кредитиране при относително ограничен риск.

Вече започна са се проявяват признаци за засилване на конкурентния натиск за привличането на депозити от вътрешни източници. Очакваме този процес да се активизира още повече в следващите няколко тримесечия, включително вследствие на новите изисквания при определянето на минималните задължителни резерви. Влияние върху динамиката на депозитите на населението и фирмите очакваме до окаже и увеличаването на покритието на влоговете от 15 000 лв. на 25 000 лв., което е в сила от април.

Не прогнозираме сериозни отклонения от текущите нива на лихвите по депозитите и кредитите, поне до края на годината. Съществува вероятност за забавяне на скоростта, с която се понижават лихвите по кредитите. В по-дългосрочен план обаче конкуренцията в сектора ще продължи да оказва натиск към свиване на лихвения диференциал и към облекчаване на нелихвените условия по кредитите.