Основни развития на пенсионния пазар през второто тримесечие

Развитието на пенсионната индустрия все още предопределя скоростта на разширяване на финансовото посредничество през институционалните инвеститори. Това развитие зависи от редица фактори, от които като особено важни бихме могли да откроим общото стопанско развитие, демографската динамика, правителствената (вкл. данъчна) политика, моделите на заетост, индивидуалните предпочитания към потребление и спестяване, развитието на фондовия пазар и т.н. В този анализ разглеждаме развитието на пазара за допълнително пенсионно осигуряване и на отделните негови сегменти през второто тримесечие на 2005 г.

Динамика на нетните активи на пенсионните компании
Периодичните изследвания на Industry Watch, фокусирани върху богатството на населението и развитието на финансовото посредничество показват, че пенсионната индустрия продължава да се налага като един от най-динамично развиващите се сегменти от финансовата индустрия в България. През второто тримесечие на 2005 г. нетните активи на осемте опериращи на пазара пенсионни компании по трите сегмента достигат 939.2 млн.лв., със 78.8 млн.лв.повече спрямо първото тримесечие. За сравнение, през същия период на миналата година нетните активи на фондовете бяха 615.4 млн.лв. Коефициентът на проникване (измерен посредством съотношението на нетните активи на пенсионните компании към БВП) трайно се разширява – до 2.4% от БВП през юни, спрямо нивото от 1.7% от БВП, регистрирано през второто тримесечие на 2004 г.

Измерено на годишна база, нарастването на капитализацията на фондовете през второто тримесечие леко се ускорява в сравнение с първото тримесечие – до 52.6%. Към края на март годишното разширение беше 51.7 %.



Експанзията в универсалния сегмент продължава да изпреварва значително нарастването на активите в другите два сегмента. Налице е обаче тенденция към постепенно забавяне на динамиката на капитализация на универсалните фондове. През второто тримесечие нетните активи на универсалните фондове нарастват с около 46.9 млн.лв. и като съвкупна стойност вече достигат 346.8 млн.лв. Годишният ръст е 107.3%, при годишен ръст от 114.7% през първото тримесечие и 128.9 % към края на миналата година.Докато експанзията през миналата година до голяма степен беше провокирана от нарастването на вноската за допълнителното задължително осигуряване (от 2% на 3%), то през настоящата година тази вноска остана непроменена, като ръстът се подкрепя от увеличаване на броя на осигурените лица и реализираната доходност от фондовете.
В останалите два сегмента годишният прираст на капитализацията не показва съществена промяна и остава значително по-скромен – около 36.1 % при професионалните фондове и 29.9 % при доброволните фондове.

Продължаваме да наблюдаваме процес на постепенно изменение в структурата на пенсионната индустрия. Делът на активите на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване в общите активи трайно се свива - от 45.6 % през юни 2004 г. до 38.8 % през юни 2005 г. В същото време трайно се разширява делът на активите на универсалните фондове - до 36.9 % през второто тримесечие на 2005 г. Слабо се свива и делът на професионалните фондове в общите активи на индустрията – до 24.3%.


Структура на инвестициите
Развитието на пенсионната индустрия се предопределя от наличието на строги регулаторни изисквания, включително по отношение на възможностите за инвестиране и за структуриране на портфейлите на фондовете. Наличните ограничения силно стесняват възможностите за преструктуриране на активите с оглед максимизиране на доходността.

И през второто тримесечие продължава тенденцията към постепенно (макар и слабо) разнообразяване на структурата на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове. Тяхната инвестиционна стратегия обаче си остава консервативна, с превес на държавните ценни книжа. Както многократно сме обръщали внимание, това до голяма степен се дължи на законово установените минимални прагове - минимум половината от активите на пенсионните фондове по втория стълб и 30 % от активите на доброволните фондове да се държат под формата на ДЦК. На практика и трите вида фондове поддържат относително високи дялове на инвестициите в ДЦК- около и малко над 50%. Трябва обаче да отбележим, че при доброволните фондове започва да се проявява все по-ясно тенденция към постепенно ограничаване на инвестициите в правителствени книжа и към по-голяма диверсификация на портфейла. В резултат, през второто тримесечие делът на ДЦК в портфолиото на доброволните фондове се свива до 49.3%. За сравнение, в края на миналата година този дял беше 53.6%. Най-голям продължава да е делът на инвестициите в ДЦК при професионалните фондове – около 57.5%.



Въпреки значителната експанзия на българския фондов пазар, особено в началото на годината, като цяло не се наблюдават съществени колебания в относителната тежест на инвестициите на пенсионните фондове в търгувани на борсата акции и корпоративни облигации. Едно от обясненията за това вероятно се крие в обстоятелството, че наличните инструменти все още не позволяват съществена диверсификация на портфолиото на пенсионните фондове в съответствие с регулативните изисквания. При значителния ръст на цените на акциите през последната година, подобна консервативна инвестиционна политика неминуемо се отразява върху доходността на фондовете. Статистиката показва, че през второто тримесечие и трите вида фондове предпочитат да инвестират повече средства в корпоративни облигации (малко над 7% от портфолиото), отколкото в акции (около 4-5% от портфолиото, значително под нормативно разрешените 10%).

Няма съществени отклонения в предпочитанията на фондовете към инвестиции в ипотечни облигации и инвестиционни имоти. Това е обусловено до голяма степен от състоянието на пазара на недвижими имоти и от развитието на вторичния ипотечен пазар, т.е. от нарастващия брой емисии на подобни облигации и повишаването на тяхната ликвидност. Появата на акции на дружества със специална инвестиционна цел предоставя допълнителна възможност за подобряване на доходността на портфейла при определено ниво на риск. Все още делът на инвестициите в чуждестранни ценни книжа е незначителен, но в средносрочен план очакваме все по-активно възползване от тази възможност.

Очаквани развития
Като цяло развитието на пенсионната индустрия ще продължи да се предопределя в значителна степен от:
-високата относителна тежест на задължителното държавно осигуряване;
-струкурата на заетостта;
-динамиката на реалните доходи;
-склонността към потребление и спестяване от страна на населението;
-ефективността на пенсионните фондове;
-търсенето на по-дългосрочни форми на вложения.

Евентуалното запазване на темповете на растеж на спестяванията в близките няколко години ще се отрази благоприятно върху капитализацията на пенсионните компании. Позитивно въздействие ще оказва и подобряваща се ефективност на пенсионните фондове, отразяваща се върху реализираната от тях доходност. Поддържаме очакването си за постепенно увеличаване на атрактивността на пенсионните продукти като алтернативна форма на вложения, особено при по-високодоходния сегмент от спестителите. Планираното стъпаловидно повишаване на вноската за допълнителното задължително осигуряване (до 4% през 2006 г. и до 5% през 2007 г.) ще даде допълнителен тласък върху ръста на нетните активи на универсалните фондове. Всичко това ще допринесе за чувствителното разширяване на дела на богатството, насочено към пенсионната индустрия.

Очакваме, че либерализирането на инвестиционния режим ще доведе до по-балансирано и гъвкаво управление на инвестициите на пенсионните компании. Това ще се отрази позитивно върху ефективната доходност на пенсионните фондове и върху тяхната капитализация. Инвестициионната политика на фондовете през тази и следващата година вероятно ще се повлияе до голяма степен и от динамиката на търговията и ценовите нива на фондовата борса, както и от възможностите за изгодни инвестиции в инвестиционни имоти и ипотечни облигации.

Известен риск от забавяне на растежа в доброволния сегмент има при евентуално приемане на новите данъчни разпоредби, които изцяло променят принципа на преференциално третиране на вноските за доброволно пенсионно осигуряване. Данъчното облекчение под формата на процент от дохода се заменя с фиксирана сума от 50 лв. на месец. Може да се очаква, че подобен регламент ще намали интереса към доброволните пенсионни продукти.