2/3 от инвестициите в икономиката се финансират с вътрешни спестявания

Стана традиция дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се изтъква като макроикономически проблем в България. Нещо повече, той стана аргументация за някои активни политики на централната банка. Следим редовно динамиката на международните плащания и тук представяме поредния обзор, като общата ни оценка остава непроменена – в момента дефицитът по текущите плащания е резултат от приток на капитали, а не от намаляване на вътрешните спестявания, следователно не виждаме макроикономически риск в това отношение.

Вътрешните спестявания достигат близо 16% от БВП.
Делът на спестения доход в икономиката достигна 15.9% през миналата година (предварителната оценка на Industry Watch беше 15.7%). Въпреки че точно по това време започнаха активните политики, породени поне формално от намаляването на спестовността, това беше подобрение спрямо 2003 г, когато вътрешните спестявания бяха под 12.5% от БВП.

В началото на тази година виждаме, че делът на спестяванията в националния доход остава относително висок, въпреки лекото си намаление – 15.4% от БВП. Исторически погледнато, това е относително висок дял на спестяванията – през периода 1999 – 2003 г. този дял беше под 13%.

Обемът на вътрешните спестявания се запазва около 3 млрд. евро през дванайсетте месеца до март 2005. Това е около 65% от инвестициите в икономиката. Останалата част от инвестициите е финансирана с външен ресурс. Вътрешните спестявания са разликата между дохода в икономиката (произведеният в България доход, както и трансферите от чужбина) и крайното потребление.

Дефицитът по текущите плащания се увеличава паралелно с инвестициите, финансирани с чуждестранен капитал.
Дефицитът по текущите плащания през дванайсетте месеца до март 2005 г. е 1.6 млрд. евро. Това е почти толкова, колкото е нетният приток на спестявания от чужбина, които са финансирали натрупване на физически капитал вътре в България (т.е. разликата между инвестициите в икономиката и вътрешните спестявания).

През годината до март 2005 г. нетния приток на спестявания към България достигна рекордните 3.27 млрд. евро. Това е развитието според “финансовата сметка” в баланса на международните плащания. Все пак напомняме, че самото преместване на богатство от чужбина в България не винаги резултира в увеличаване на активите в икономиката.

От този нетен приток на ресурс около половината е финансирала натрупване на физически капитал (около 1.6 млрд. евро). Останалата част от нетния баланс на финансовата сметка не третираме като източник на физически капитал, а като натрупване на резерви за финансиране на такъв в бъдеще (общо 1.3 млрд. евро през дванайсетте месеца до март.

Намалението на “преките чужди инвестиции” не означава намаление на чуждите инвестиции.
Точно както данните на финансовата сметка на платежния баланс надценяват чуждите инвестиции, така и данните за перото “преки чужди инвестиции” значително подценяват новото им. Причината е, че част от инвестиционния поток не се отчитат като “преки” инвестиции, а се вливат в икономиката по други канали, основно през банковата система или като междуфирмени и вътрешнофирмени заеми.

Това се отнася за последните данни на платежния баланс (до средата на годината), които сякаш изненадаха наблюдателите с ниските нива за последното отчетено тримесечие. ПЧИ през второто тримесечие на годината бяха 365 млн. евро – с около ¼ по-малко от същото тримесечие на предходната година.

Друго важно уточнение е плащанията за приватизационни сделки, които се отчитат като ПЧИ, но не непременно се използват за финансиране на инвестиции (виж разликата между двете на графика 3). Няколко различни политики имаше в това отношение по време на различни правителства в България – от безконтролно харчене за текущи цели до стриктно изплащане на външен дълг. Последното правителство се изкуши от смесен вариант, като събираше приходите в резерва, който след това може да се използва и за текущи финансирания по усмотрение на администрацията (включително следващата).

Ръст на материалната търговия
Тревогите за платежната сметка обикновено се изчерпват с “негативното развитие на търговския баланс”. Без да се спираме на структурата на вноса и износа, която е обект на друг анализ и сякаш най-добре показва безпочвеността на тревожните коментари за търговията, правим бърз преглед на търговската динамика.

Измерен в евро (или лева), за дванайсетте месеца до юни 2005 г. износът на материални стоки расте с близо ¼ спрямо предходните дванайсет месеца. Това е номинално измерване, т.е. показва промяната на количеството пари, които са влезли в България в резултат на материалната търговия. Подобно беше и развитието на вноса на материални стоки през този период. Измерен номинално в евро, вносът нарасна с 24% и достигна около 12 млрд. евро за годината до юни.

Реалното увеличение на търговията – като вземем предвид инфлацията на еврото, долара и лева – е значително по-малко от номинално измерената. И вносът, и износът на материални стоки растат с около 15% средногодишно. През дванайсетте месеца до юни индексът на производствените цени (ИПЦ) в България – които използваме при реалното измерване на износа - се увеличи средно със 7%. Индексите на производствените цени в Европа и Америка – с които “изчистваме” реалния внос – се увеличиха респективно с 3.7% и 4.1%. (Данните трябва да се с предпазливост заради възможните пропуски на официалните статистики да оценят промяната на цените.