Търсенето в еврозоната и цените на петрола и металите са определящи за българската индустрия

Динамиката на външнотърговските потоци заема специално място в редовните макроикономическите анализи на Industry Watch. Това е част от опита ни да следим текущото развитие на българските индустрии. Данните за износа разкриват промените в структурата на икономиката. Размерите на износа и вноса показват степента на отвореност (и съответно интегрираност) на българските производители в глобалната икономика.

Динамика на търговията
Данните за външната търговия към юни показват, че през първото полугодие външнотърговския оборот продължава да се ускорява. Измерени на 12-месечна база към края на юни, общият внос и износ на материални стоки и услуги (fob) вече надхвърля с близо 36% размера на БВП.
Измерен в евро на 12-месечна база, към края на юни материалният износ нараства с 24.5% (незначително забавяне спрямо април), достигайки близо 8.8 млрд. евро. За същия период вносът на материални стоки се разширява с 23.8% на годишна база (слабо ускоряване спрямо април), до 12.9 млрд.евро. Въпреки изпреварващата експанзия на износа, трябва да имаме предвид, че вносът расте от по-висока база.



Обръщаме внимание, че това е номинално измерване на външнотърговската динамика. С други думи, то показва изменението на паричните потоци към и от България, произтичащи от материалната търговия. Ако отразим влиянието на инфлацията на еврото, долара и лева, то реалното увеличение на търговията е значително по-малко от номинално измереното. Използваме специална техника за изчистване на ефекта на инфлацията- при реалното измерване на износа използваме индексът на производствените цени (ИПЦ) в България, а реалния внос измерваме посредством индексите на производствените цени в Европа и Америка. За 12-те месеца до юни ИПЦ в България се увеличи средно със 7%, докато тези в Европа и САЩ се увеличиха респективно с 3.7% и 4.1%. Измерени по този начин, вносът и износът на материални стоки растат реално с около 15% средногодишно.



Сред факторите, които оказват влияние върху динамиката на външната търговия през последните месеци, разграничаваме:
-растящите цени на суровия петрол, които оказват сериозен натиск върху отличаващите се с висока енергийна интензивност производства в България;
-глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии;
-растящите цени на неенергийните стоки (главно на металите), измерени в долари, като резултат от неравновесието между високото търсене от страна на Китай и недостатъчното предлагане (поради ниско ниво на запасите). Това се отразява върху динамиката на българския износ главно по линията на суровините и незавършената продукция;
-забавянето на растежа и понижаването на продажбите на дребно в еврозоната. Налице са признаци за намаляване на търсенето на вносни стоки, което пък се отразява негативно върху възможностите за експанзия на българския износ, основната част от който е предназначен за страните от ЕС;
-все още високото потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната;
-високата инвестиционна активност в България, водеща до засилено инвестиционно търсене и съответно до нарастване на вноса на инвестиционни стоки.

Въпреки че потреблението на вносни стоки расте с бързи темпове и търговският дефицит остава висок, продължаваме да твърдим, че това не представлява непосредствен макроикономически проблем, доколкото не е свързано с намаляване на вътрешните спестявания.

Динамика и структура на износа
Измерен в евро, за дванадесетте месеца до юни 2005 г. износът на стоки и услуги нараства с 21.6% спрямо предходните дванадесет месеца. Експанзията е значително по-висока от тази през същия период на миналата година - към юни 2004 г. този ръст беше около 11 %. Както вече отбелязахме, на 12-месечна база износът на материални стоки нараства с 24.5%. Темпът на разширяване на материалния износ за 12-те месеца до юни се предопределя до голяма степен от ръста на износа на енергийни ресурси (60.2 % спрямо предходния 12-мес. период) и на суровини и материали (32.1 % спрямо предходния 12-мес. период). Бихме искали да обърнем внимание на ускорените темпове, с които започва да расте износа на инвестиционни стоки – през юни годишният ръст надхвърли 30%, спрямо 8.4% нарастване през същия период на миналата година. В същото време темпът на експанзия при износа на услуги слабо се забавя – до 14.8% за 12-те месеца до юни, спрямо 18.1%, които регистрирахме през април. Продължава да се забавя динамиката на износа на текстилната и обувната промишленост, което отдаваме до известна степен на силната конкуренцията на евтина продукция от Китай и Индия, с която се сблъскват българските износители на основните си пазари.



В резултат на горните динамики делът на тежките индустрии в общия износ на страната продължава да нараства. Към края на юни 2005 г. близо 32% от общия годишен износ на български стоки и услуги се генерира по линия на експорта на суровини и материали. До голяма степен това се дължи на благоприятните цени на металите и някои от ключовите за българския износ суровини. Потребителските стоки продължават да намаляват своята относителна тежест в експорта – до 21.8% през юни 2005, при дял от 25.2% година по-рано.

Най-динамично развиващи се индустрии

В анализите си редовно следим промяната в износа при отделните стоки и услуги на годишна база, като по този начин разграничаваме най-динамичните производства в България. Фокусираме се 10-те производства, чиито износ е нараснал с над 20 % на базата на предходните дванадесет месеца. Към юни най-бързи темпове на експанзия регистрираме при износа на суровини за производство на храни (въпреки че при тях няма сериозно повишаване на цените на международните пазари) – близо 127% на годишна база, като делът на тази стокова група в общия износ на стоки и услуги нараства до 3.4%. Впечатляваща динамика показва и износа на транспортни средства – нарастването е с близо 118% за 12-те месеца до юни 2005 г. спрямо предходния 12-мес. период. С бързи темпове продължава да се увеличава износът на петролни продукти (с около 83%), тютюн (над 59%) и черни и цветни метали (с над 34%). Подобно развитие отдаваме до голяма степен на ръста в цените на петролните продукти и на стимулиращото влияние, което продължават да оказват меките парични политики в еврозоната и САЩ върху производството на суровини.



Динамика и структура на вноса
За дванадесетте месеца до юни общият внос на стоки и услуги нараства с 22.7% спрямо предходните дванадесет месеца. Ускоряването е съществено – за сравнение, годишното нарастване към юни 2004 г. беше 14.4%. Вносът на материални стоки нараства в рамките на годината до юни с близо 24%. Динамиката на материалния внос се предопределя от една страна запазващото се високо потребителско търсене, а от друга – от засилената инвестиционна активност вътре в страната. Ускорените темпове на растеж на вноса при висока изходна база допринася за разширяването на търговския дефицит, но както вече споменахме, този дефицит не би трябвало да дава основания за притеснения относно макроикономическата стабилност поне дотогава, докато в неговата основа стои притока на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания.


От гледна точка на динамиката на вноса по отделните стокови групи се наблюдава позитивна промяна – експанзията при вноса на потребителски стоки се забавя (до 21.9% годишно за 12-те месеца до юни), докато темпът, с който нараства вносът на инвестиционни стоки се ускорява (до 31.5% годишно към края на юни). Като илюстрация на значимостта на вноса на инвестиционни стоки бихме посочили обстоятелството, че обемът му вече е над 1.7 пъти по-голям от вноса на потребителски стоки. Като цяло относителната тежест на групата на потребителските стоки в структурата на общия внос на стоки и услуги се запазва относително постоянна - около 13%.
Индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление. Динамиката на вноса на автомобили се запазва висока – за дванадесетте месеца до юни нарастването е с около 53% .
Запазват се относително бързите темпове на растеж при вноса на цветни и черни метали (съответно 61% и 58% годишен ръст). Тази динамика се предопределя от спецификата на българския износ, част от който предполага внос на суровини и материали.

Прогнозата ни е, че до края на 2005 г. нарастващите цени на петрола ще продължат да оказват сериозно влияние върху динамиката на външнотърговските потоци. Високите цени на металите засега продължават да се отразяват благоприятно на тежките индустрии в България, но към края на годината е възможно постепенно обръщане на ценовите тенденции. Подобно очакване се основава от една страна на евентуално намаляване на търсенето на суровини, а от друга – на евентуално затягане на монетарните политики в ЕС и САЩ.
Като цяло може да се очаква, че през втората половина на годината темповете на растеж на износа и на вноса ще се запазят относително високи, но с тенденция към постепенно забавяне. Постепенното забавяне на растежа в икономиките от еврозоната до известна степен ще лимитира възможностите за експанзия на българския експорт, особено при леките индустрии. В същото време забавянето на ръста на кредитирането, първите признаци за което вече са налице, може да окаже известно ограничаващо влияние върху търсенето на вносни потребителски стоки. Не очакваме обаче сериозна промяна в инвестиционните разходи на бизнеса, предвид на все още лесния достъп до ресурс както от вътрешни, така и от външни източници.