Миналият и бъдещият правителствен мандат: макроикономически поглед

Миналата седмица парламентът одобри новото правителство, излъчено от тристранната коалиция БСП/НДСВ/ДПС. В него присъстват и двете партии, участвали в досегашното управление. Въпреки това обаче е рано да говорим за приемственост в икономическата политика – както заради водещото място на БСП в новото правителство, така и заради нарасналото влияние на ДПС. В този анализ предлагаме кратък поглед към изминалите 4 години от макроикономическа гледна точка и се опитваме да очертаем основните предизвикателства, които новият кабинет ще срещне.

1. Периодът 2001-2005
Монетарна стабилност
Най-явната приемственост между управлението на НДСВ/ДПС и предходният кабинет на ОДС беше съхраняването на паричния режим и регулирането на банковия сектор. Стабилността на паричната единица, гарантирана от валутния борд, позволи ценова стабилност и сигурност на планирането, които до голяма степен направиха възможни нарастването на спестяванията и инвестициите в български активи. В такава среда търговските банки нямат възможност за масово създаване на лоши кредити и бъдещото им монетизиране чрез парична емисия. В още по-трудно положение е централното правителство, което не може да се финансира чрез централната банка.

Растеж и инвестиции
Между средата на 2000 г. и средата на 2004 г. колебанията в ръста на икономиката се ограничиха в границите между 4% и 5% (на годишна база). На два пъти в този период имаше забавяне на растежа и в двата случая забавянето беше предхождано от забавяне в инвестиционната динамика или “бруто капиталообразуването в основен капитал”. През последните 3 тримесечия отчитаме ускоряване на растежа, който достигна 6% за първото тримесечие на 2005 г. През 2004 г. БВП е с реални 15,8% по-висок от този през 2001 г.
Инвестициите, които са основаната предпоставка за ръста на икономиката, растат значително по-бързо от БВП. През 2004 г. този дял за пръв път надмина 1/5 от БВП (като за сравнение беше под 11% в началото на 1998 г.). За периода 2002-2004 г. инвестициите в основен капитал растат средногодишно с около 11,3%.
Натрупването на капитал се финансира основно от вътрешни спестявания, които миналата година се увеличиха значително като дял в БВП (по предварителни данни около 17%). Успоредно с това приливът на капитали от чужбина осезаемо нарасна. Въпреки че не цялото преместване на финансов ресурс от чужбина в България финансира натрупване на активи в икономиката, нарастването ясно показва подобряването на очакванията на инвеститорите.



Приток на чужд капитал
Навлизането на външен капитал през последните години ставаше основно по няколко канала. Преките чужди инвестиции имат съществен дял, основно чрез приватизация на държавни активи. За периода 2002-2004 г. ПЧИ достигат 4944 млн. евро, или 72% повече от периода 1999-2001 г. Друг канал е промяната на стратегията на търговските банки, които до началото на 2002 г. изнасяха капитал, т.е. превръщаха спестявания в България в чуждестранни активи. Оттогава до началото на 2005 г. в българската икономика са влезли около 2,5 млрд. евро. Българските компании от своя страна започнаха да заемат средства директно от чуждестранни кредитори, като за последните 4 години (юни 2001-юни 2005) тези заеми са около 3 млрд. евро.
Отделно трябва да отчетем сериозният ръст на инвестиции в български недвижими имоти през последните 2 години. Точни данни за размера на тези инвестиции няма, но по различни оценки те надхвърлят 600 млн. евро.

Приватизация и либерализация
Приватизацията в основните отрасли на икономиката: индустрия (машиностроене, химическа промишленост, хранително вкусова и лека промишленост), земеделие, строителство, транспорт и услуги е почти изцяло завършена.
След известно забавяне на процеса през 2001-2003 г., след 2004 г. наблюдаваме ускоряване на продажбите и начало на приватизацията в сектори, които доскоро бяха изцяло в публичния сектор. Сред тях са телекомуникациите и енергетиката. Това става възможно след поредица от нови регулативни промени, позволяващи частична либерализация и конкуренция в тези сектори.

Пазар на труда
Увеличението на БВП виждаме както в значимо нарастване на заетостта, така и в подобряване на производителността в съществуващите работни места. В частния сектор без земеделието заетостта се увеличи с около 200,000 работни позиции през изминалите две години. Това е над 1/10 от заетостта в частния сектор в момента и въпреки че част от тази цифра е резултат от приватизация на цели предприятия, тя е показва ясно колко динамично частният сектор абсорбира свободен ресурс.
Бавният ръст на производителността в България през последните две години върви ръка за ръка с ускорен ръст на заетостта в икономиката. Това означава, че новите работни места са най-често с по-ниска производителност от средната. Тогава, въпреки вероятния значим растеж на производителността в съществуващите позиции, средният ръст изглежда бавен.


2. Предизвикателствата за 2005-2009 г.

Отново монетарната стабилност
На пръв поглед изглежда, че съхраняването на валутния режим до приемането на България в еврозоната е прието от всички. Централната банка вече одобри стратегия за приемане на еврото, като основното е запазването на сегашния фиксиран валутен курс. В същото време обаче напоследък се зараждат идеи за промяна в регулациите на финансовия сектор, като например допускане на пряко инвестиране на спестявания в реални активи от пенсионни фондове. Всяка такава стъпка застрашава стабилността на финансовия пазар, и косвено може да създаде натиск за политически отказ от съществуващите монетарни ограничения.

Наследството на публичните финанси
От гледна точка на краткосрочен фискален баланс, последните 4 години създадоха невиждан комфорт за публичните финанси. Към средата на 2005 г. излишъкът в бюджета е над 1 млрд. лв. Фискалният резерв надхвърля 4,2 млрд. дори след погасяването на последните от Брейди-облигациите по външния дълг. Външният държавен дълг намаля с около 3,8 млрд. евро за 4 години, достигайки около 5,8 млрд. евро през 2005 г.
В средносрочен и дългосрочен план обаче, както и от гледна точка на структура, публичните финанси носят както макроикономически риск, така и системна опасност за ограничаване на растежа в частния сектор. Последното правителство не предприе значими стъпки към решаването им. Рискът произтича от фундаментални слабости в някои от разходните сектори, съчетани от скрити дефицити, които могат да бъдат “разкрити” във всеки един момент. Рестрикцията върху частния сектор е резултат от трайното поддържане и дори увеличаване на общата данъчна тежест до стойности над 40% от БВП.




Данъчната тежест и външни фактори за натиск
За последните 4 години преките данъци бяха намалени значително – ставката по корпоративния данък спадна от 28% на 15%, данъкът върху дивидентите стана 7%, данъците за физическите лица са с максимална ставка от 24%, при 38% през 2001 г. Въпреки това, общата данъчно-осигурителна тежест се запази и дори леко увеличи до около 41% от БВП. Причините са няколко - увеличение на акцизите, увеличена събираемост на косвените данъци като цяло, увеличена заетост и оттам – нарастване на приходите от преки данъци и осигуровки.
Същевременно, нараства натискът за по-високи разходи по приоритети, зададени поне частично от международните ангажименти на България. Такива са например:
-Повишаване на капацитета на админстрацията за прилагане на новото законодателство при членството в ЕС;
-Модернизация на отбраната;
-Инвестиции в инфраструктура и опазване на околната среда;
-Кофинансиране на проекти, финансирани от фондовете на ЕС (до около 3% от БВП).

Предизвикателствата пред новия кабинет са две – да ограничи тези разходи до минимално необходимите, като следи за конкретните ползи и разходи за всеки отделен проект, и да търси начин да ограничи останалите групи разходи, които в по-голяма степен са въпрос на национален избор. Трябва да имаме предвид, че българската държава преразпределя сравнително повече от почти всички страни – нови членки на ЕС, което застрашава конкурентната й позиция в привличането и задържането на инвестиции в българската икономика.

Проблемните сектори и натрупването на системни рискове
Така дефинираме онези сфери на публично финансиране, които заради структурата и принципите си на функциониране поддържат висока разходна неефективност и нарастваща нужда от трансфери, без видимо подобряване на публичната услуга. За България като такива определяме средното образование, здравеопазването и пенсионното осигуряване. Трите сфери общо абсорбират над 40% от консолидираните публични разходи. При образованието и здравеопазването открояваме “порочен кръг” на изпреварващо нарастване на разходите и едновременно засилване на общественото недоволство и натиск за повече средства. При пенсиите рискът за бюджета е в дългосрочната демографска тенденция и промените на трудовия пазар, които правят разходо-покривния модел все по-непригоден. Скритият дефицит, или непокритият дълг на правителството към бъдещите пенсионери, постепенно нараства, като към момента оценката ни е за поне 5% от БВП в нетна настояща стойност.
Съществуващият модел на финансиране на здравната каса и пенсионния фонд предпоставят високи осигурителни вноски, или “облагане на труда”. Това се превръща в основна тежест за работодателите, и съответно – препятства инвестициите в трудоемки сектори на икономиката.