Потенциалът на взаимните фондове

През май с измененията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа на практика стана възможно създаването на типичната форма на взаимни фондове, които според българската нормативна терминология се наричат “договорни фондове”. В средата на август бяха лицензирани първите 3 такива фонда – “Ти Би Ай Динамик”, “Сентинел принципал” и “ДСК Стандарт”. Месец по-късно първите два фонда стартираха публичното предлагане на дялове и в рамките на около седмица успяха да наберат капитал, надхвърлящ законово регламентираният минимум от 500 хил.лв. В този анализ правим опит да разкрием пазарната среда и потенциалa за развитие на индустрията на взаимните фондове в България.

Състоянието на пазара
Колективните инвестиционни схеми (т.нар. взаимни фондове) на практика представляват типична форма на посредничество между спестителите и емитентите на ценни книжа. По същество те предоставят възможност за обединяване на спестяванията на множество дребни спестители за инвестиционни цели. Предимствата им са свързани с постигането на по-добро разпределение на риска и реализирането на определени икономии от мащаба. Наред с това се гарантира относително висока ликвидност на вложенията, тъй като се осъществява ежедневно обратно изкупуване на акциите/дяловете (на практика в България процедурата по обратно изкупуване протича в рамките на два дни).

От началото на миналата година на българският финансов пазар се наблюдава трайна експанзия на колективните инвестиционни схеми. До влизането в сила на новите промени в ЗППЦК тези схеми бяха олицетворени от инвестиционните дружества от отворен тип. В рамките на 2004 г. броят на регистрираните в България дружества от отворен тип се увеличи от 4 на 7, а в края на февруари 2005 г. беше лицензирано още едно местно дружество. Наред с това на местния пазар оперират няколко подфонда на два чуждестранни взаимни фонда.

В този анализ се фокусираме само върху местните участници на пазара на колективни инвестиционни схеми. Анализът ни показва, че към края на август осемте местни инвестиционни дружества от отворен тип управляват нетни активи на стойност около 72 млн. лв. За сравнение, в края на 2004 г. тази стойност възлизаше на близо 29 млн. лв. Ако към тях прибавим и активите на двете инвестиционни дружества от затворен тип, то към края на август този сегмент от финансовата индустрия управлява нетни активи за около 77 млн.лв. Разглеждаме нетните активи, защото те отразяват вземанията (спестяванията) на акционерите и съответно разкриват динамиката на финансовото посредничество посредством колективните инвестиционни схеми.



Като цяло, от началото на годината експанзията на взаимните фондове е впечатляваща – годишният ръст на нетните активи към края на второто тримесечие достига 225%. Това е значително ускоряване на динамиката на генериране на активи спрямо предходната година, когато също беше регистриран сериозен ръст – около 114% на годишна основа.

Извън ефекта на ниската изходна база, експанзията в сегмента на инвестиционните дружества отдаваме на:
-появата на нови играчи и свързаното с това постепенно засилване на конкурентния натиск. Този процес според нас ще се задълбочи още повече след третото тримесечие, което свързваме с ефективният старт на дейността на новото инвестиционно дружество от отворен тип и на трите договорни фонда;
подобряваща се ефективност на фондовете, отразяваща се върху реализираната от тях доходност;
-оживлението на българската фондовата борса;
-повишаване на интереса към по-дългосрочни форми за инвестиране, осигуряващи по-висока възвръщаемост при сравнително ниско ниво на риска. Обръщаме внимание, че това важи най-вече за определена категория спестители, които се отличават с относително високи доходи и по-голяма гъвкавост на трудовия пазар;
-активизирането на маркетинговата политика на част от дружествата и съответно постепенното популяризиране на тази инвестиционна форма сред масовия инвеститор.

Богатството, управлявано от взаимните фондове
Въпреки значителната експанзия на инвестиционните дружества, която наблюдаваме вече втора година, натрупването на спестявания посредством такива колективни схеми все още е сравнително непопулярна форма сред голяма част от българските домакинства. Като цяло, степента на проникване в този сегмент нараства, но остава относително ниска– както спрямо общото финансово богатство на домакинствата, така и като съотношение към БВП.

Специализираното периодично изследване на финансовото богатство на домакинствата на Industry Watch показва, че към края на второто тримесечие на 2005 г. инвестиционните дружества (отворен и затворен тип ) генерират около 0.3% от финансовото богатство. За сравнение, през същия период на миналата година този дял е бил 0.1%. Под финансовото богатство разбираме спестяванията на домакинствата под формата на банкови депозити, пари в брой, нетни активи в пенсионните фондове, натрупаните нетни технически резерви по животозастраховането, инвестициите в акции и други ценни книжа (предимно ДЦК) и инвестициите в местните инвестиционни дружества (отворен и затворен тип). Нашата методология отчита обстоятелството, че не всички инвеститори в инвестиционните дружества са физически лица.

Съизмерени спрямо брутния вътрешен продукт, към края на второто тримесечие нетните активи на инвестиционните дружества възлизат на около 0.2% от БВП. Тези изчисления са базирани на фактически реализираните обеми на БВП за дванадесетте месеца до юни 2005 г.

Мястото на взаимните фондове във финансовата индустрия
Динамичното развитие в сегмента на инвестиционните дружества може да се разглежда като част от цялостния процес на трайно задълбочаване на финансовото посредничество. Към средата на 2005 г. регистрираме годишен ръст на съвкупните активи на финансовата индустрия от около 40%, след като през миналата година те нараснаха с 43 %. Под финансова индустрия разбираме съвкупността от банки и институционални инвеститори, осъществяващи финансово посредничество ( пенсионни фондове, инвестиционни дружества и животозастрахователи). Като дял от БВП активите на банките и институционалните инвеститори достигнаха близо 74 % , което е индикатор за трайното повишаване на ефективността на финансовото посредничество.

Доминираща роля във финансовото посредничество има банковата система - делът на банковите активи в обема на финансовата индустрия е около 95.5%. Институционалните инвеститори от своя страна постепенно увеличават активността си на финансовия пазар, но като цяло все още играят скромна роля в сравнение с банковия сектор. Към края на второто тримесечие активите на пенсионните фондове, инвестиционните дружества и животозастрахователните компании формират едва 4.5 % от общите активи на финансовата индустрия. Посредничеството в небанковия сегмент на финансовата индустрия, измерено посредством дела на активите в БВП, се разширява до 3.3 % към средата на 2005 г., спрямо 2.4% през същия период на миналата година. До голяма степен това отдаваме на повишаващата се атрактивност на инвестирането посредством небанковите посредници заради тяхната подобряваща се ефективност (съответно доходност) и все по-агресивното маркетиране от страна на отделните играчи.

Наред с пенсионната индустрия, сегмента на инвестиционните дружества трайно се налага като един от най-динамично развиващите се подсектори. През първата половина на годината ускореният ръст на активите на инвестиционните дружества доведе до постепенно разширяване на техния дял във финансовата индустрия - до 0.2% - но като цяло този дял остава незначителен.


Очаквано развитие
В близките няколко години прогнозираме значително увеличаване на вложенията на домакинствата в инвестиционни дружества, особено от страна на по-високодоходните групи спестители. До края на годината очакваме трайно засилване както на предлагането, така и на търсенето на акции на взаимни фондове като спестовен инструмент. Основаваме тези очаквания на засилващата се конкуренция в този сектор, тенденцията към нарастване на спестяванията и потенциалът за реализиране на атрактивна доходност при нисък риск и относително висока ликвидност.

Очакваме конкретните ефекти от появата на договорните фондове да са свързани с:
-засилване на конкуренцията на пазара на небанкови финансови услуги;
-увеличени инвестиционни възможности за дребните инвеститори на фона на нарастващо персонално богатство, активизиращо се търсене на по-дългосрочни форми за инвестиране, осигуряващи по-висока възвръщаемост при ниско ниво на риска и изчерпване на потенциала за ръст на цените на недвижимите имоти;
-трайно подобряваща се ефективност на институционалните инвеститори;
-стимулиране на развитието на капиталовия пазар.