Бариерите на пазара на труда ще стават все по-осезаеми

Ако реалната цена на труда продължи да расте с подобни на сегашните темпове, през 2010 г. производството на туристически услуги ще струва с 25% повече отколкото днес в реално изражение (измерено в материални стоки). При сегашните предпочитания на туристическия пазар, България трудно ще може да задържи позиции като “туристическа дестинация”. Ако наистина туризмът е “приоритет” на това правителство, то ще трябва да помисли за облекчаване на предлагането на труд чрез освобождаване на бюджетна заетост и чрез отваряне на пазара към емигрантски труд.

Както прогнозирахме в предишни анализи в тази рубрика, реалната цена на труда в България започна да расте по-бързо според последните данни от официалната статистика (на която основа правим нашите изчисления). Това е резултат от изчерпването на незаетия ресурс, с който работодателите досега относително лесно срещаха търсенето на труд. За последните две години заетостта в частния сектор без земеделието се увеличи с около 200,000 работни позиции. В същото време няма видима политическа воля да се освобождава ресурс от бюджетните сфери. По-бързото поскъпване на труда ще е предизвикателство, с което частният сектор в България ще се сблъска и ще започне да чувства по-остро съществуващите бариери на пазара труда.

През 2005 г. заетостта в частния сектор (без земеделието) се увеличи с 5%. Въпреки че растежът остана силен, това е чувствително по-бавно от преди година, когато той беше близо 7%. Заедно с успокояването на растежа на заетостта, реалната цена на труда започна да расте по-бързо. За миналата година реалният растеж на производителността беше 4.7% - сравнен с 2.8% през 2004 г.

От двете страни на пазара на труда това означава следното. Средният работник в България става по-производителен с по-бързи темпове. Ръстът на реалната производителност означава, че с едно и също количество труд могат да се купят повече материални стоки. От друга страна, това означава, че за средният работодател цената на труда се увеличава по-бързо от преди. Тук не говорим само за номиналната цена на труда (която се увеличи с около 8% през миналата година), а най-вече за реалната цена на труда – цената на труда, измерена в количество материални стоки.

Последните данни са показателни за важно макроикономическо развитие – изчерпването на възможностите за наемане на евтин и досега неизползван ресурс. В такава среда частният сектор ще стане още по-чувствителен към съществуващите административни пречки пред създаването на нова заетост. Вече източникът на ресурс за нова заетост в частния сектор ще бъдат работещи хора на други позиции. Това означава, че създаването на нова заетост все по-често ще върви ръка за ръка с разрушаване на съществуваща заетост. Само чрез инвестиции в по-високопроизводителни дейности ще могат да бъдат привлечени работници от едно производство в друго. Това означава край на времената, когато заетост се създаваше без кой знае какви инвестиции и респективно без особени ангажименти за бъдещето развитие на бизнеса.

Все по-осезаема ще е връзката на инвестициите и създаването на заетост. Вече спокойно ще можем да казваме, че бариерите пред инвестирането са бариери пред създаването на нови работни места. Политиките, които блокират човешки ресурс в нископроизводителни дейности ще трябва да бъдат преосмислени спешно. Успоредно с това на дневен ред ще излезе проблемът за отваряне на икономиката за емигрантски труд.

Но приватизацията на публичните дейности и свиването на бюджетната заетост остават ключови в този макроикономически проблем. В бюджетните дейности са заети над 15% от работещите хора в България. Това са основно сферите на администрацията, образованието и здравеопазването. Отделно от това в държавни предприятия са заети над 9% от работещите, което също може да се тълкува като потенциален източник на предлагане на работна сила за частния сектор. От заетите в държавните предприятия ½ са заети в секторите на комуналните услуги и транспорта.

Приватизацията на държавните домейни може да даде силен тласък на ръста на заетостта в момент, когато динамиката започва да се забавя. Нещо повече, това би следвало да върви ръка за ръка със съкращаване на данъчната тежест, респективно облекчаване на средата за създаване на нова заетост. Вероятно по-важното е, че значителна част от хората в България най-накрая ще започнат да се занимават с производителна дейност (а не с административни “решения” със съмнителна добавена стойност).

Допълнителен натиск за блокиране на човешки ресурс идва от т.нар. “липса на административен капацитет”. Каквото и да означава това, трябва да се има предвид, че увеличаването на администрацията има стопанска цена, независимо дали заплатите на бюрократите се “плащат от Брюксел”. В допълнение към това отварянето на пазара на труда към Европа ще ограничи част от възможностите за предлагане на труд в сферата на услугите. Общият ефект за работодателите в България ще е по-трудно намиране на човешки ресурс не само за нископроизводителни позиции, но и за мениджмънт.