Нетните чуждестранни активи в България се увеличиха с 1 млрд. евро през първата половина на годината

Статистиката за платежния баланс – потока на пари от и към Бългрния – и тази година запазва място в обсега на политическите интерпретации и дебати. Притеснителното до този момент не е толкова картината на самия „баланс”, а неразбирането на числата в техния макроикономически смисъл.

Какво има значение от макроикономическа гледна точка? Дефицитът по текущата сметка трябва да се разглежда само в комбинация с притока на капитали в страната. Когато има значими разминавания, може да се говори за промяна на вътрешната спестовност. Това от своя страна трябва да се анализира на какво се дължи – на промяна на предпочитанията на средното домакинство или на правителствени действия.

Един от подходите да следим за стабилността на платежния баланс е чрез наблюдение на парите в икономиката. В условията на паричен борд централната банка издава местни пари само срещу насрещно вливане в нея на съответното количество евро при фиксиран със закон валутен курс. Увеличението на парите в икономиката може да става по някой от следните пазарни механизми: нетно вливане на пари от чужбина в България или разпространение на финансовото посредничество и кредита в икономиката.

Последните данни показват, че резервните активи на БНБ продължават да се увеличават, макар и по-бавно в сравнение с преди година – за 12-те месеца до юни те се увеличават с 284 млн. евро, а общият баланс на международните плащания остава положителен за България в размер на 669 млн евро за същия период. През първите шест месеца на 2006 г. увеличението на нетните чуждестранни активи в България е 1 млрд. евро.

Това развитие върви ръка за ръка с нарастване на парите, които обслужват икономическите отношения вътре в страната. За последните 12 месеца те се увеличават с еквивалента на 2.34 млрд. евро, като растежът им се запазва над 22% (виж повече в „Икономически индикатори”.)

Увеличението на парите се дължи и на активизирането на банките през последните месеци – паричния мултипликатор достигна стойност 3.26 през първите седмици на август. Кредитът за частния сектор продължава да расте със значителни темпове. Домакинствата взимат все повече заеми (40% ръст) и то все по-често обезпечени с реална собственост.

Но трябва да се има предвид, че основният двигател зад нарастването на парите е увеличението на нетните чуждестранни резери в икономиката. По няколко основни канала се осъществява нетният приток на чужди пари в икономиката. Регистрираният приток на капитали най-често влиза в страната под формата на машини и съоръжения. Но това не винаги е така – в някои случай чуждите капитали финансират изграждане на обекти и създаване на активи вътре в страната. Тези пари влизат в икономиката и започват да обслужват размяната.

По-сериозно внимание обаче трябва да се обърне на покупката на активи в България от чужденци – това може да е недвижима собсвеност, миноритарни пакети акции или цели предприятия (до скоро най-вече чрез приватизация). Това на практика не са инвестиции в създаване на капитал, а просто прехвърляне на собсвеност срещу пари. Съответното местно лице от своя страна преценява дали да използва парите за капиталови разходи или за текущо потребление.

Друг основен канал за приток на пари в икономиката са т. нар. „трансфери на нерезиденти” (т.е. трайно живеещи извън страната). Ако разглеждаме само приходите от трансфери към България, т.е. без да нетираме ефекта на изнесените от страната пари, 685 млн. евро са влезли в икономиаюката по този начин за годината до юни. Извън тази статистика остава пренасянето на пари в брой през границата.

По паричната статистика познаваме, че няма основание да се притесняваме за състоянието на платежния баланс. Притокът на пари в икономиката засега се запазва динамичен. Теоретизирането на тема “кой вид капитал ще е най-разумно да привлича икономиката” едва ли е най-добрият помощник на икономическата политика. Обвързването на конкретни правителствени действия с данните за платежния баланс е съмнително дали ще може да издържи като политически аргумент още дълго.

Фундаменталните проблеми на икономиката не са свързани с баланса на плащанията, нито с динамиката на банковия кредит. Би следвало фокусът на правителството постепенно да се измести върху сферите, които се нуждаят от основен ремонт – образование, здравеопазване, социално дело – като обвържат бъдещата фискална програма с реформи в тях.