Доколкото отчитането на първата година от мандата на това правителство получи значимо медийно отразяване, първото по-съществено от макроикономическа гледна точка фискално решение вероятно ще бъде в началото на октомври. През тази година за пръв път в бюджета е предвиден “буфер” от 7% от разходите, който може да бъде освободен под условие, свързано с нивото на текущата сметка. Така актуализираната прогноза за динамиката на платежния баланс (вероятно – отчитаща данни до юли) ще бъде основа за действията на правителството по разходната политика до края на годината.
За 2006 г. правителството залага този дефицит да не надхвърля 12% от БВП, което, при заложената макрорамка, означава лек спад във вътрешните спестявяния до около 15% от БВП (за 2005 г. те бяха 16,2% от БВП). Ако тенденциите, очерталите се през първите четири месеца на годината, се запазят, вероятно дефицитът ще надхвърли тези стойности. При запазване на параметрите на външната среда, и имайки предвид развитията до полугодието, актуализираме прогнозата си за дефицит по текущата сметка до около 16% от БВП за годината. Вероятно това ще бъде цифрата на бюрото на финансовия министър в началото на октомври, когато трябва да направи предложение за разходване на “буфера” в бюджета. Ако правителството преследва запазване на първоначално предвиденото ниво на вътрешни спестявания (около 15% от БВП), то държавата ще трябва да добави поне 3% от БВП публични спестявания, за да допълни 12-те процента частни спестявания. С други думи, както и МВФ няколко пъти препоръчва, бюджетът ще трябва да завърши с излишък от 3% от БВП.
Междувременно данните за платежния баланс потвърдиха вече започналите тенденции от началото на годината. За януари – юни 2006 г. текущата сметка има дефицит в размер на 1815 млн. евро (7,6% от БВП) при дефицит от 1116 млн. евро за същия период на 2005 г. Търговското салдо е отрицателно в размер на 2171 млн. евро (9% от БВП), като дефицитът се увеличава с 351,7 млн. евро спрямо същия период на 2005 г. Текущите трансфери “вкарват” нетни 320 млн. евро при 411 млн. евро миналата година.
Финансовата сметка е положителна в размер на 1794 млн. евро при положителна в размер на 1743.1 млн. евро за същия период на 2005 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната са 1412 млн. евро (5.9% от БВП) при 810.4 млн. евро за 2005 г.
Все по-важни обаче са заемните позиции на българските стопански агенти към международните кредитори. Доколкото за петте месеца до май държавата намали задлъжнялостта си с 532 млн. евро, частният сектор разшири дълга си с 1922 млн. евро. Търговските банки са “канал” за около 610 млн. от тези нови задължения, докато основната част са преки кредити към реалния сектор, от които – 363 млн. под формата на вътрешно фирмени заеми.
Гледайки напред в краткосрочен план, няколко тенденции предопределят разширяването на дефицита по текущата сметка. Макар износът да расте по-бързо от вноса за полугодието (30% срещу 27% спрямо 2005 г.), в номинално отношение вносът все още расте с повече. Високите цени на енергоносителите са една от причините за нарастването на вноса, другата е в засилените преки инвестиции, които финансират покупките на инвестиционни стоки. При услугите най-силно значение има стагнацията на приходите от международен туризъм, при продължаващо нарастване на разходите на българите зад граница. По наша оценка, салдото в туризма ще намалее от 890 до 840 млн. евро годишно. Същевременно отчитаме и леко свиване на приходите от доход на заетите в чужди икономики и трансферите от нерезиденти.
Доколкото банките в страната значително ограничиха кредитната експанзия, възможните източници на финансиране на подобен по размер дефицит по текущата сметка остават няколко. Те включват преките инвестиции (специално място имат покупките на недвижими имоти от чужденци) и външния кредит, както и публичните разходи. Промяната на някои от тези променливи през 2007 г. ще се прояви почти незабавно и в свиване на дефицита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар