Все по-често в страната на “евтината и квалифицирана работна ръка” чуваме от работодатели за проблеми в намирането на труд. Както самите те ни уверяват, проблемите с квалификацията са решими. По-съществен е въпросът как да бъдат мотивирани работниците да бъдат достатъчно производителни, за да се приберат вкъщи щастливи от заплатата си. Ясно е, че част от проблема с мотивацията се пада като задание на самия работодател. Но в същото време неговите възможности са ограничени от т.нар. “социална политика”, която обещава на неговите работници все пак някаква форма на доход от държавата, дори ако той или тя изгуби работата си.
Самата “социална политика” няма особен социален и икономически смисъл и това го знае всеки средно грамотен икономист – поне такива вярваме, че са съветниците на социалния министър. Нашето предположение е, че в повечето случаи “социалните мерки” на правителството преследват по-скоро имиджови цели, а не толкова реални социални резултати. Затова не е изненадващо, че медийното покритие на такива предложения от време на време се засилва. По-притеснително е, когато нова вълна от социални мерки влезе в политическия дневен ред.
Сегашният “социален” министър не е първият, вероятно няма да е и последният министър на труда и социалните дела, който излиза с нова серия криейтив пречки пред бизнес средата и пазара на труда. Нека си спомним въведената от предишния екип на министерството т.нар. “социална заетост”, въпреки предупрежденията на независимите от правителството икономисти през 2002 г. Вероятността следващият министър да се въздържа от подобни експерименти е близка до нулата.
Новите проекти на министерството съдържат в себе си предложение за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) – административен инструмент, който практически забранява на работници и работодатели да сключват договори под определена цена. Въпреки очевидните пречки от такава политика пред пазара на труда, подобни неща се считат за традиционни. По-нетрадиционна е идеята за “договор на ниво индустрия”, което също би имало като ефект ограничаване на заетостта, но вероятно значително по-мащабен от МРЗ. Засега второто изглежда само на етап “чернова”. Затова тук се фокусираме върху негативите от по-вероятно осъществимото – увеличаването на МРЗ.
МРЗ не е инструмент за “вдигане на заплатите”, а забрана да се създават работни места с определена производителност. Чисто статистически подобен инструмент може да доведе до покачване на средните заплати. Представете си – ако бъдат забранени заплатите под 500 лв. в Ямбол, това ще означава, че средните заплати ще бъдат някъде над това ниво за тези, които все пак запазят работата си. Това едва ли е формалната цел на такава политика. Но трябва да се вземат предвид ефектите от ограничаването на заетостта при обсъждането на такова предложение.
Все още има места в България и работни позиции, където производителността на труда не може да достигне МРЗ. Това означава, че такива работни места или не трябва да съществуват, или да съществуват в т.нар. “сива икономика”. В реалността ефектът е смесица между двете. И двете противоречат на други цели, поставени от правителството, което прави политиката на увеличаване на МРЗ да изглежда извън контекста на общата икономическа политика.
Ефектите не се ограничават само до най-нископроизводителните места. Като повечето от неразумните икономически политики, негативните ефекти остават скрити за непрофесионалното око. Но внимателен анализ ще покаже, че това рефлектира и върху по-производителни работни позиции (които са зависими от по-нископроизводителните), върху обема на инвестициите, върху средното ниво на квалификация и тренинг на работната сила. Излишно е да обобщаваме, че тези ефекти са изцяло негативни.
МРЗ не трябва да се увеличава повече. Към момента тя е около или над 50% от средните доходи на нискоквалифициран труд в градове като Сливен и Хасково например. (Средното заплащане за базов труд е в рамките на 250 – 350 лв. в средноголемите градове в България според данни за доклада Biggest Cities Review, както и според наблюдения извън извадката.) МРЗ е достатъчно висока в относителен план. Бариерите пред създаването на нова заетост нямат обосновано място сред приоритетите на правителството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар