Вътрешни спестявания и икономически растеж

Преди два месеца коментирахме, че “...статистиката за платежния баланс вероятно надценява размера на дефицита по текущата сметка”, а също и “...статистиката отчита всички българи, пътуващи в чужбина и декларирали цел на пътуването “туризъм” като “туристи”, и съответно предполага, че те харчат пари зад граница. Става дума за около 1,2 млрд. евро годишно, като в действителност голяма част от тези хора работят и не само не харчат, но дори “внасят” доход в българската икономика.”

Наскоро БНБ обяви няколко съществени ревизии на данни за платежния баланс, като част от тях пряко следват посочената от нас логика. Най-общо промените включват нови данни за чуждестранните инвестиции за 2004 г. и 2005 г., нова методология на отчитане на приходите и разходите за транспорт при вноса и износа на стоки – с отчитане на вида транспорт и националността на превозвача и въвеждане на методология за отчитане на потоците, дължащи се на неофициална заетост на българи в страни от ЕС.

В резултат, анализът на икономистите за макро-картината в страната трябва да отчете поне следното:

-Потоците от капитал към България (отчитани през ‘финансова сметка’) са в действителност по-високи от отчитаните до момента - за 2004-2005 г. с 444 млн. евро.

-При използване на новата, по-коректна методология за отчитане на транспортните разходи се оказва, че дефицитът по текущата сметка е реално по-нисък от досега отчитания с около 0,6% от БВП

-По методологията за отчитане на дохода от неформална заетост на българи зад граница БНБ отчита допълнително около 800 млн. евро годишно, като след отчитане на нарасналите разходи на тези българи заради продължителния им престой общия ефект е намаляване на дефицита по текущата сметка с около 3% от БВП

Така дефицитът по-текущата сметка би спаднал с 3,6% от БВП, което би означавало със същия дял по-високи вътрешни спестявания, отколкото иначе биха били отчетени.

Налагайки тези данни върху последното отчитане на БВП, получаваме далеч по-логична картина на случващото се в икономиката. Официалната статистика отчете ръст на БВП от 5,5% за 2005 г. (при 5,7% за 2004 г.) дори след лекото забавяне през третото тримесечие. Инвестициите като дял от БВП достигат 23,8%, а формирането на основен капитал расте с 19% в реално измерение на база 2004 г.

Вътрешните спестявания през 2005 г. са 16,2% от БВП (при 17,6% през 2004 г.). За периода до 2003 г. не може да се ползват сравними данни заради ревизиите на статистиката на БНБ. Тази променена картина, за разлика от отчитаните преди високи дефицити по текущата сметка, е в по-добра връзка с тенденцията за нарастващо финансово богатство на домакинствата, което отчитаме.

От друга страна, част от приноса в запазване на относително високия дял на спестявания се дължи и на бюджетната политика, поддържаща излишък. Докато балансът на публичните финанси през 2004 г. беше 1,6% от БВП, през 2005 г. той вече е 2,4% от БВП. От това следва, че частните спестявания намаляват дела си от 16% от БВП през 2004 г. до 13,8% от БВП през 2005 г. Ако приемем, че решенията на домакинствата да увеличат текущото си потребление за сметка на спестяванията е независимо от правителствената политика (потреблението расте с реални 7,4% за 2005 г. по данни на НСИ), то действително поддържането на бюджетен излишък увеличава вътрешните спестявания, ограничавайки дефицита по текущата сметка.

Ако трябва да направим някакво заключение, то е, че законите на икономиката действат изцяло за българската действителност. Това много ясно се вижда именно от промените в нагласите към спестяване и потребление. Доколкото в средата на 1990-те годините монетарната нестабилност и политическия риск отблъскваха дългосрочните инвестиционни проекти, капиталът в българската икономика беше относително оскъден, а цената му – висока. Високата цена насърчи вътрешното спестяване, и не позволяваше потребление “на кредит”. С течение на времето, и особено през последните две години България трайно се установи на инвестиционната карта на Европа, рискът спадна и това увеличи капиталовия поток към страната (както на преки инвестиции, така и на заемни средства). Нарасналата достъпност понижи цената на капитала – например лихвите по жилищни заеми само за последната година са спаднали с 4 процентни пункта, а по потребителски – с 3 пункта. Това даде сигнал на участниците на пазара, че спестяването вече не е толкова необходимо, а потреблението на кредит е все по-евтино – което логично промени предпочитанията на българските домакинства.