МВФ ще наблюдава и фискалната 2006 г.

Макар очаквано, продължението на споразумението с Международния валутен фонд с шест месеца до март 2007 г. е важна новина за публичните финанси и икономическата политика изобщо. Разликата със стария срок е не просто няколко месеца, през които експертите на фонда ще коментират и дават оценка. Същественото е, че новия формат на означава, че МВФ ще проследи изпълнението на бюджета за 2006 г. Ако споразумението изтичаше през септември, данните, които биха се обсъждали, щяха да са до юли или максимум – август. Практиката от последните години показа, че изпълнението на разходната страна на бюджета изобщо не е равномерно през годината, а напротив – най-спорните решения са именно в последното тримесечие, когато се вземат решения за харчене на преизпълнението на приходите (популярно наричано “харчене на излишъка”). От гледна точка на благоразумието в управлението на публичните средства, дисциплината в първите 10 или 11 месеца на годината не е достатъчна, ако за последните един или два правителството “компенсира”, финансирайки най-различни “приоритети”. Ако правителството се отчита за фискалната си политика до септември, това не дава никаква прозрачност за бъдещите действия през декември; така “разделянето” с МВФ през последното тримесечие на 2006 г. на практика обезсмисля цялата мониторингова функция на фонда за годината. През март 2007 г. обаче ще има пълен отчет за изпълнението на бюджета за цялата година и правителството ще трябва да защити и традиционните “коледни” харчове от излишъка.

Мисията на фонда очаква растеж на БВП от 5,5%, инфлация в края на годината от 6,2% и дефицит по текущата сметка от 12,6% от БВП. Последният индикатор е важен, защото за пръв път в закона за държавния бюджет традиционния “буфер” в разходите може да се освободи при оценка, че няма да има влошаване на дефицита по текущата сметка. Става въпрос за иначе стандартна разпоредба, която позволява в рамките на годината ведомствата да харчат до 93% от заложените в бюджета си разходи, а останалите 7% - едва след изрично решение на правителството. До миналата година условието беше към деветмесечието да има данни, че бюджетният дефицит няма да надвиши заложения. При значителните преизпълнения на приходите, това очевидно не бе проблем и правителството взимаше подобно решение без особен дебат. За 2006 г. година обаче законът за бюджета изисква правителството да вземе изрично решение въз основа на прогноза, че допълнителното разходване на 7-те процента няма да влоши дефицита по текущата сметка. Това, от една страна, увеличава усмотрението на изпълнителната власт, тъй като няма всеобщо признат модел за прогнозиране на връзката между публични разходи и дефицит по текущата сметка, т.е. правителството може да “обещае” че това няма да се случи, или да “декларира, че вярва в това”. От друга страна обаче, ако развитията до август-септември покажат дефицит по текущата сметка около или над консенсусните 12,6% от БВП, външните наблюдатели (вкл. МВФ) ще имат пълното основание да изискат министъра на финансите да спази закона за бюджета и да спре харченето на оставащите 7%. Това, заедно с ограничението в закона за устройството на държавния бюджет за харчене без одобрение от парламента “само” до 1,5% от преизпълнението на приходите, въведено миналата година, създава голяма доза увереност, че за разлика от предходни години, фискалната политика действително ще бъде рестриктивна.

Заедно с това МВФ потвърди препоръката си за реализиране на бюджетен излишък от 3% от БВП. В същото време, фондът за пореден път коментира високата данъчна тежест върху труда, което може да се приеме като съвет и подкрепа за намаляването на социалните вноски. Това е в силно противоречие с вече активно разпространяваното намерение за увеличаване на здравните вноски. Както вече сме коментирали, намаляването на ставките в прякото облагане не води до по-малко приходи в средносрочен план, а позитивния момент в бизнес цикъла на българската икономика е, че позволяват по-смели реформи, тъй като дори краткосрочни спадове на приходите могат да се покрият както с косвени данъци, така и с натрупания фискален резерв.

Традиционно мисията на фонда обърна внимание на нуждата от структурни реформи в разходната страна на бюджета – социално подпомагане, образование и здравеопазване. Реформите към намаляване на социалните разходи са свързани със стимулите за участие на пазара на труда. За образованието и здравеопазването фондът преповтаря надълго дискутираните препоръки в последния доклад на Световната банка.