Динамиката на платежния баланс е важна не само заради информацията, която тя ни дава за развитието в икономиката, но и заради адаптиране на очакванията ни за фискална политика. През последните две години съществен фокус на българското правителство е ограничаване на дефицита по текущата сметка, като инструмент за намаляване на макро риска и изложеността на външни шокове.
За периода януари – април 2006 г. текущата сметка има дефицит в размер на 1472,9 млн. евро (6,1% от БВП) при дефицит от 790,1 млн. евро (3,7% от БВП) за същия период на 2005 г. Търговското салдо е отрицателно – 1373,5 млн. евро (5,7% от БВП), като дефицитът се увеличава с 366,2 млн. евро спрямо същия период на 2005 г. (дефицит в размер на 1007,3 млн. евро, 4,7% от БВП).
За периода януари – април 2006 г. финансовата сметка е положителна в размер на 1157,4 млн. евро при положителна в размер на 1256,4 млн. евро за същия период на 2005 г. Преките чуждестранни инвестиции в страната за януари – април 2006 г. са 858,3 млн. евро (3,6% от БВП) при 557,5 млн. евро (2,6% от БВП) за същия период на 2005 г.
Докато публичният външен дълг за първото тримесечие намаля с 462 млн. евро, частният сектор увеличи задлъжнялостта си към чужди кредитори с над 1,1 млрд. евро. Както чрез търговските банки, така и пряко към реалния сектор, външните заеми като цяло са по-значим фактор за приток на капитал от преките инвестиции.
За 2006 г. правителството залага този дефицит да не надхвърля 12% от БВП, което, при заложената макрорамка, означава лек спад във вътрешните спестявяния до около 15% от БВП (за 2005 г. те бяха 16,2% от БВП). Ако тенденциите, очерталите се през първите четири месеца на годината, се запазят, вероятно дефицитът ще надхвърли тези стойности. Основни фактори са високите цени на горивата на международните пазари, както и намаленото положително салдо по услугите (нарастващи разходи за транспорт, стагниращи приходи от туризъм) и намалелите приходи от трансфери от нерезиденти и доход на “емигрантите”. При запазване на тези променливи на настоящите стойности, т.е. без допълнително влошаване на средата, вероятното ниво на дефицита по текущата сметка ще бъде около 15-16% от БВП. В такъв случай вътрешните спестявания ще спаднат до 12% от БВП. Намаляването на ръста на кредитирането за домакинствата се очаква да доведе до стабилизиране на вътрешното търсене; не е много ясно обаче доколко ефектът ще се почувства в рамките на 2006 г. От друга страна, реалният сектор продължава да трупа задължения, противно на вътрешните кредитни рестрикции и повишаващите се лихви в глобален план.
От друга страна, през тази година за пръв път в бюджета е предвиден “буфер” от 7% от разходите, който може да бъде освободен под условие, свързано с нивото на текущата сметка. Ако предвижданото от нас започне да става видимо в периода август-септември, е твърде вероятно правителството да бъде принудено да използва тази разпоредба в закона за бюджета. Това на практика ще означава ограничаване на разходите спрямо програмата – прецедент след 1998 г. През последните години дискусиите по разходите винаги са били относно харченето в рамките или над програмата, но никога за номинално съкращаване на разходите.
Имайки предвид съществената тежест на косвеното облагане в България, т.е. върху потреблението, по-високият дефицит по текущата сметка води (при равни други условия) по повече приходи в бюджета. Допълнително, високите цени на петрола и на други суровини вероятно ще доведат до по-висока от залаганата инфлация. Заради тези фактори, очакваме преизпълнение на приходите с между 550 и 900 млн. лв. Ако правителството преследва запазване на първоначално предвиденото ниво на вътрешни спестявания (около 15% от БВП), то държавата ще трябва да добави поне 3% от БВП публични спестявания, за да допълни 12-те процента частни спестявания. С други думи, както и МВФ няколко пъти препоръчва, бюджетът ще трябва да завърши с излишък от 3% от БВП. При вероятното преизпълнение на приходите в посочените граници, това налага съкращаване на разходи в рамките на 450-800 млн. лв. От политическо гледище такова развитие е слабо вероятно, при всички случаи обаче, традиционното харчене в последните месеци на годината ще бъде силно атакуемо с аргументи за макроикономическа стабилност.
В този контекст планирането за бюджета за 2007 г. изглежда сложно и политически проблемно. Възприетата логика към момента налага ограничаване на разходите, а същевременно се натрупва натиск за продължаване на намаленията на преките данъци. От друга страна, за коалицията ще е трудно да отклонява растящите желания на редица заинтересовани групи и ведомства за нарастване на публичното финансиране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар