Добавената стойност в неаграрния бизнес сектор на икономиката надмина 18 млрд. евро за годината до март. Бизнес секторът изключва публичните сектори като образование, здравеопазване и администрация. Неаграрният бизнес изключва и земеделието – използваме тази оценка поради липса на достатъчно надеждна статистика за аграрния сектор.
В номинално изражение икономиката – измерена в количество евро, а не в количество мед, стомана и амониева селитра – продължава да расте с около 10% годишно според данните за брутния вътрешен продукт (БВП). Данните за добавената стойност на неаграрния бизнес са още по-положителни – 13% ръст за годината до март и 11% среден растеж за последните две години.
Последните официални данни за БВП дадоха повод за добри чувства у правителството и сред макроикономистите. Реалният растеж на икономиката е над 5.6%, инвестициите растат с 21%, а индустриалното производство с близо 9% (за първите три месеца спрямо година по-рано).
Все пак е редно да направим някои уточнения преди тези данни да се тълкуват твърде положително. Първо, алтернативният на БВП показател (който ние предлагаме като по-точен за оценка на макро-динамиката) брутната добавена стойност в неаграрния бизнес забави растежа си според последните цифри. В реално изражение – ако използваме дефлатора на индустриалното производство – този растеж се забави до 7.7% за годината до март (от 8.1% за 2005 г.)
Второ, инфлацията на еврото едва ли е напълно отразена в дефлатора, чрез който номиналните числа за икономиката се превръщат от официалната статистика в реални. За годината до март дефлаторът на БВП е 4.8%, а нека припомним, че за последната година повечето основни суровини поскъпнаха чувствително (индексът на The Economist за цените в евро на международно търгуемите стоки се увеличи с 20% за годината до март).
Трето, растеж от порядъка на 5-6% може да изглежда и приятен за окото на фона на “пълзенето” на Европа. Но истината е – поне според наличните емпирични данни – че в декапитализирани икономики е възможен много по-бърз ръст. Последните данни за Турция показват растеж от 9.5%, в Аржентина – 8.6%, във Венецуела – 9.4%. Дори по-богати на капитал икономики от българската растат с подобни или по-бързи темпове – Чехия (7.4%), Полша (5.2%), Русия (5.5%).
Бързият икономическия растеж е най-вероятният сценарий, когато една икономика стартира от много ниско ниво на капитали. Разбира се, необходими са базовите условия на бизнес среда, която да привлече капитал. Теорията обяснява малко по този въпрос (може би защото е твърде очевиден като факт). Вероятно главната причина е, че от бедни на капитали икономики не се изисква особено усилие по отношение на иновациите (на което трябва да се основава растежът в най-развитите икономики); достатъчно е просто да се привлекат натрупани физически спестявания, капитал и знание от по-богати икономики.
Примерите с по-бързия от българския растеж обаче не се ограничават само до относително бедни на капитал страни. Икономики с по-либерален бизнес климат могат да регистрират бърз растеж дори в по-напреднал етап от развитието си. Примерите на Сингапур и Хонг Конг – последните данни за растежа там са съответно 10.6 и 8.2 процента – подкрепят това.
Ако се върнем все пак на номиналния размер на българската икономика – това сякаш трябва да е по-интересна динамика от гледна точка на бизнес решенията – ще видим, че тя се удвоява за около 6-7 години. Измерена в евро, продукцията на един човек ще достигне 800 евро на месец, през 2008 г.
Вече към момента по-голямата част от българската продукция се насочва към външни пазари и този дял ще продължава да нараства. От гледна точка на доходите важният въпрос все по-често ще бъде какво количество стоки ще може да се внесе с тези 800 евро, а не толкова колко ток, вода и парно прави това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар