Измерени в злато, жилищата поевтиняха с 20% през последната година

Представете си за момент, че размяната се обслужваше не от българския лев (или от еврото), а от златото. В този случай през последната година бихме отчели поевтиняване на повечето стоки за потребление, включително на бензина. Спестяванията ни под формата на жилища биха се стопили с около 20%. Единствено цените на цигарите биха скочили (заради акцизите), както и тези на някои базови метали. Държавните статистики в Европа и България биха отчели “дефлация”.

Инфлацията (и дефлацията) показва характеристика на парите в една икономика. Тя отразява промяната на стойността на парите, измерена в количество от някакви стоки. Тя е различна от средните разходи за потребление, които се опитва да измери НСИ чрез т.нар. индекс на потребителските цени. Последният се увеличи с 8.2% през годината до юни, докато еврото се обезцени с около 18%, измерено в количество индустриални суровини.

Смесването на двете понятия – инфлация и средни разходи за живот – в ежедневната употреба не винаги е добра идея. Индексът на потребителските цени измерва именно увеличаването на номиналните разходи за средния жител на България. Поскъпването, така както го мери НСИ и Евростат, може да има инфлационна основа – обезценка на парите – но това не винаги е задължително.

Инфлацията е чисто монетарен проблем (проблем и характеристика на парите) и би следвало да е еднакъв навсякъде, където се използва една и съща валута. Ефективно в Еврозоната и България се използва една и съща валута. Индексите на цени за потребители се различават значително в полза на България. Но инфлацията на еврото е еднаква и за двете икономики.

Индексът на цени за потребители е в много по-голяма степен информация с политическо, отколкото с бизнес практическо приложение. От бизнес гледна точка потребителите на пазара разполагат с определен покупателен капацитет (доходи и имущество), както и с определени предпочитания. Не е толкова важно как се променят техните номинални разходи за потребление, колкото как се променят техните доходи и предпочитания.

И всъщност статистиката измерва именно “поскъпването на живота” (измерен в левове и евро), а не толкова инфлацията на парите. Данните, които стават достояние на публиката, са на национално ниво. Но трябва да се има предвид, че поскъпването на живота в някои градове може да е по-бързо от други места. Инфлацията на лева е еднаква за Плевен и Хасково, но регионалните индекси на потребителски цени най-вероятно биха били различни.

Самата “средна потребителска кошница” има също национално измерение. Но например потребителите в малките градове вероятно имат по-различна структура на потреблението от тези в областните центрове (например по-голям дял на разходите за транспорт). Това означава, че поскъпването на някои стоки ще се отрази по различен начин на различните групи потребители.

В някои градове трудът поскъпва по-бързо отколкото в други. Хората стават по-производителни, измерено в материални стоки. С реалното поскъпване на техния труд те започват да купуват повече дълготрайни материални стоки, докато делът на храните в тяхното потребление намалява. Потребителската кошница се променя динамично и то по различен начин в отделните градове на страната.

Практическите приложение на тези разсъждения са следните:

 Политическата полза от индекса на потребителските цени е ограничена. Националният индекс не казва достатъчно за промяната на разходите по отделни групи потребители. С това ще трябва да се съобразяват и синдикатите и хората в министерството на труда и социалната политика.

 Когато говорим за “инфлация” на лева и еврото, имаме предвид обезценката на валутите, измерени в количество материални стоки. За тази цел може да се използват цените на златото (от гледна точка на спестяванията на домакинствата), както и цените на базовите суровини и енергията (от гледна точка на индустрията).

 За да продължава да мери коректно “поскъпването на живота”, НСИ ще трябва по-бързо да реагира на промените в “потребителската кошница”. Нейната структура се променя динамично, като следва относителното поскъпване на труда.