Състоянието на бюджета към средата на годината е важно не само за анализаторите на макроикономическата динамика, но и за формиране на окончателен вариант на проекта за бюджет за следващата година. Ако България стане член на ЕС от 1 януари, тя ще е първата бюджетна година, отчитаща фискалните взаимоотношения със съюза.
За първите шест месеца натрупаният излишък е 1407 млн. лв. Това доближава стойностите от ноември 2005 г. Приходите в консолидирания бюджет растат с 8,3% в сравнение със същия период на 2005 г. Ако елиминираме бюджета на социалното осигуряване, ръстът е дори по-висок – 11,8%.
Постъпленията от ДДС и акцизи растат с около 19% спрямо полугодието на 2005 г. Приходите от корпоративен данък също са изненадващо високи – 24,3% над тези от предходната година. Доколкото нарастването на приходите от акцизи беше очаквано заради увеличените ставки, при ДДС единственото обяснение е разширената база за облагане, основно заради нарастване на вноса, цените на базовите суровини и вътрешното потребление.
Гледайки напред, резултатите ни дават възможност да направим няколко извода. И през тази година консервативното планиране на приходите бе опровергано. Притесненията бяха основно по стартирането на Националната агенция по приходите и промяната в ставката на пенсионната осигуровка. Доколкото зад това имаше известна здрава логика, действителното развитие се оказа не толкова песимистично за правителството.
Добрата страна на този подход е в забавения ръст на публичните разходи (5,9% за полугодието). Тук може да отчетем и външния натиск на МВФ за ограничаване на дефицита по текущата сметка чрез политика на бюджетен излишък. Вероятно причините са и в конструкцията на коалицията – част от идеите за публични проекти не могат да се реализират заради вътрешно неразбирателство и взаимно блокиране.
Преизпълнението на приходите отново ще постави под въпрос постигането на политическата цел за данъчна тежест от 40% от БВП. Тя е залегнала в средносрочната бюджетна прогноза, както и в споразумението на тристранната коалиция. Ако тенденцията от първите шест месеца се запази, можем да прогнозираме допълнителни 1,2 млрд. лв. приходи, което ще доведе до обща данъчна тежест от около 41,5%. При дебатите за бюджета това може да бъде силен аргумент за по-голямо намаление на данъчните ставки или вноските за пенсионно осигуряване.
Част от промените в данъчните ставки за тази година позволиха да наблюдаваме действието на основни икономически закони в реални условия. Така например, вноската за пенсия бе намалена с 6 процентни пункта, което обаче не доведе до спад в приходите. Част от обяснението е в увеличените минимални осигурителни прагове, но част се дължи на нарасналата заетост. Намалението на ставката за корпоративния данък през 2005 г. (за което плащанията са в началото на 2006 г.) до 15% също стимулира декларирането на по-високи облагаеми печалби. В същото време, увеличението на акцизите доведе до спад в потреблението, основно при тютюневите изделия. Получи се и очакваният ефект на заместването на по-евтини (най-вече – местни) цигари и алкохол с по-скъпи (основно – вносни).
От гледна точка на дългосрочните рискове трябва да споменем две противоположни като очакван ефект развития. От една страна, разширяването в сектора на недвижимите имоти няма значим фискален ефект. Сделките със земя не се облагат с ДДС, голяма част от операциите на строителните фирми са на “сиво”, заетите в сектора рядко се осигуряват и плащат лични данъци на пълния размер на доходите си. Така се избягва рискът от намаление на бюджетните приходи при рязка смяна на посоката на развитие на пазара на имоти (т.е. спад на цените, намаляване на броя на сделките, свиване на строителството). В същото време, увеличаващата се зависимост на фиска от косвените данъци (основно ДДС и акцизи) предполага силна зависимост на приходите от международната пазарна среда. Към момента цените на петрола и много от базовите суровини са високи (ако сравним в 10 или 20 годишен период), и съответно това е разширило значително базата за облагане, основно при вноса. Така правителството се облагодетелства от конюнктурата на високи цени. Развитие в обратната посока ще застраши не само местните производители на подобни стоки, но и ще ограничи директно постъпленията от ДДС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар