Намаляват ли наистина данъците в България?

Данните за изпълнението на бюджета през първите пет месеца на 2006 г. получиха подобаващо внимание. Но това, което беше пропуснато от медиите и от независимите икономисти, както и от самото правителство в анализите, е всъщност най-важното за публиката – намаляват ли данъците в българската икономика?

Наистина това правителство бе първото, което се престраши да намали тежестта на най-силно изкривяващия икономиката данък – задължителните “осигурителни” плащания в държавните социални фондове. Резултатите засега са в полза на това решение. Без тежки щети за фиска – проходите от осигуровки се запазиха в номинално изражение през първите пет месеца на годината – това решение даде ценен допълнителен стимул за работодатели и работници.

В същото време приходите от други данъци се увеличиха толкова бързо, че бюджетът отново се оказа в позиция на растящ излишък – не само в номинално изражение, но и като процент от общия доход, произведен в икономиката. Приходите от ДДС – данъкът с най-голяма заслуга за пълненето на хазната – се увеличи с почти 20% за петте месеца на годината на база на същия период през 2005 г.

Приходите от ДДС следват силната динамика на вноса в икономиката, който в номинално изражение се увеличи с 29% през годината до май (виж повече в “Икономически индикатори”). Администрирането на този данък е силно обвързано с динамиката на материалния внос – вероятно най-лесният за проследяване поток от добавена стойност в икономиката.

Вносът от своя страна следваше бързата инфлация на еврото и така той, измерен в пари, се оказа по-голям от очакваното. И понеже ДДС се заплаща на базата на това колко струва стоката, измерена в лева (а не “на парче”, както са други непреки данъци като акцизите и някои вносни мита), поскъпването на суровините де факто рефлектира в по-високи от планираните приходи от ДДС.

Всъщност тук е мястото да уточним коя точно “инфлация” има значение за фискалната програма на правителството. Очевидно не тази, която Националният статистически институт мери и нарича “индекс на потребителските цени”. ИПЦ се увеличи средно едва с 8.1% през петте месеца до май (на база на същия период година по-рано) и дори съчетано с ръста на крайното потребление в България, това трудно може да обясни номиналното увеличение на приходите от ДДС с 20%.

За изпълнението на бюджетните показатели най-силно значение има инфлацията на лева и еврото, измерена през цените на индустриалните суровини и на енергоносителите.

Самото изпълнение на данъчните приходи надвишава номиналния ръст на икономиката (според данните за първото тримесечие БВП расте номинално с 12.1% на база на същото тримесечие предходната година). Макар превишаването да не е значително – данъчните приходите нарастват с 12.8% за петте месеца до май – това е показател за запазването и дори лекото увеличение на данъчната тежест в икономиката. Бихме тълкували това по различен начин, ако преизпълнението на приходите не бъде използвано за текущи разходи, а се използва за изплащане на дълг или за реформи, които биха спестили бъдещи данъци. Но най-вероятният сценарий е преизпълнението на бюджета да финансира текущи разходи на правителството – това е в синхрон с традицията, както и с исканията на министри като Емилия Масларова.

Нека се опитаме да дадем ясна дефиниция на термина “намаление на данъците”. Първо, това би следвало да означава правителството да събира по-малко пари (респективно да има по-малко нужди, за които да му трябват пари). Никой няма да ви се разсърди, ако тълкувате това в номинален смисъл – свиване на бюджета, измерен в левове. Все пак, ако трябва да сме политически коректни, обещанията на коалицията БСП-НДСВ-ДПС бяха по-скоро за свиване на бюджета като процент от БВП (от около 43% на 40%).

В този смисъл, данъците според данните за първите пет месеца нарастват. Вероятно най-показателни са данните за приходите от данъка върху корпоративната печалба, които растат с 24% за този период. Приходите от този данък щяха да останат непроменени, при други равни условия, ако ставката беше намалена на 12%. Това със сигурност е една от добрите политическа възможности за управляващата коалиция, наред с по-нататъшно намаляване на данъците върху труда (осигуровките). А сегашното състояния на бюджета предлага резерв дори за по-смели от предлаганите към момента действия.