Макрорамката и бюджетът през 2007 -2009 г.

Правителството прие средносрочна бюджетна прогноза за 2007-2009 г. Тя дава както прогноза за основни макроикономически показатели, така и насоки за фискална политика. Доколкото е документ на изпълнителната власт, тя има стойност и като политически ангажимент.

На първо място трябва да отбележим, че правителството предвижда ускоряване на икономическия растеж. Очакването за 2007 г. е ръстът на БВП да достигне 5,8%, а през 2008 и 2009 – 6,2% и 6,1%. Както изглежда, основата за оптимистичната прогноза е “механичният” ефект от европрисъединяването. Правителството залага изключително много на инвестиционен бум, финансиран от фондовете на ЕС, което пък разкрива и основните рискове пред действителното реализиране на висок растеж.

Същевременно ръстът потребителските цени според прогнозата ще спадне рязко до 3-4% годишно за периода. Факторите за това са три – спиране на увеличението на контролираните от държавата цени, запазване на цените на енергоизточниците на сегашни нива и продължаване на политиката на БНБ спрямо кредита и търговските банки. Вероятно и в трите области действителността ще бъде различна, което дава основание да предвидим малко по-високи стойности.

За първи път правителството ясно дефинира възможни негативни последици от усвояването на еврофондовете – а именно, при финансиране на разходи без дългорочен ефект върху нарастване на продуктивността, това би довело до краткосрочно покачване на търсенето на вътрешния пазар, ръст на цените на основни фактори на производство и оттам негативно влияние върху останалите сектори в икономиката. От друга страна, прогнозата за нарастване на общите инвестиции в икономиката включва 15 процентен ръст, причинен от използване на структурните фондове на ЕС.

Виждаме и заявена воля за преструктуриране на бюджета в посока намаляване на разходи в области, неполучаващи трансфери от ЕС, което да компенсиран нарасналото публично финансиране на дейности, подкрепяни от еврофондовете. Тук трябва да отбележим, че липсата на връзка при разходването на трансферите на ЕС с действителното осъществяване на подобни реформи вероятно ще доведе на практика до нарастване на общите публични разходи.

Държавата се очаква да харчи около 40,7% от БВП, и да събира около 41,4% от БВП, като формира излишък в рамките на целия период. Тази прогноза е в значителна степен зависима от финансовите отношения с ЕС. Тя приема, че реформата към намаляване на “местни” разходи ще бъде реализирана, и това ще компенсира нарасналите харчове по европрограми. Възможно и вероятно е както усвояването на еврофондове да е по-слабо от очакваното, така и съкращенията на разходи да не се случи. Отново виждаме консервативен подход при прогнозиране на приходите (например калкулирането на значителна загуба на приход от ДДС след присъединяването към ЕС).

В документа откриваме и едно съществено противоречие. От една страна, правителството залага нарастване на разходите за образование и запазване на нивото на разходи за социални политики и здравеопазване. От друга страна, дискутирайки фискалната устойчивост, в прогнозата се прави логичният извод, че демографските тенденции налагат обратното развитие на нещата – а именно, заради застаряването на населението, ще се увеличат “потребителите” на здравеопазване и социални програми (включително пенсии), докато нуждата от образователни услуги (особено за начално и средно училище) намалява. Що се отнася до евентуални реформи в основни публични (засега) области, правителството не се ангажира с принципни промени, а единствено посочва възможни начини за повишаване на ефективността в рамките на съществуващите модели. В този смисъл документът избягва да дава заявка за нови политики, а по-скоро обсъжда евентуалните последици върху бюджета на външни фактори при запазване на законодателната рамка.

Накрая е редно да отбележим, че прогнозата приема минимални изменения в основни данъчни закони. Акцизите ще се повишават в резултат от поети ангажименти към ЕС, и много вероятно корпоративният данък ще спадне от 15% до 12%. Ставката по ДДС ще се запази. Изглежда че решенията за данъчни промени отново ще стават в последния момент на годината, при това без ясен 3-годишен хоризонт за действие.