Регистрираните заплати в частния сектор скачат рекордно бързо

Това са част от резултатите на намалените данъци върху наемането на труд. Намаляването на осигурителната тежест със 6 процентни пункта ефективно доведе до съкращаване на данъчната тежест – измерена като дял на онези разходи за труд, които не отиват у работника, а в бюджета – намаля с около 4 процентни пункта. Това не изглежда много, но дори толкова беше достатъчно за чувствително стимулиране на официалната заетост и доходи.

Тези ефекти вече бяха донякъде известни, след като данните за изпълнението на бюджета през първите шест месеца показаха запазване на приходите във фондовете за социално осигуряване. Това беше потвърдено от последните данни на държавната статистика за размера на работната заплата на наетите в частния сектор. Средната заплата в частния сектор според НСИ второто тримесечие на 2006 г. е 309 лв. – с 12% повече в сравнение с преди година. Това покачване на официалните заплати в частния е значително по-бързо от предходните пет години.

Официалните данни за заплатите трябва да се използват с повишено внимание при взимането на бизнес решения, като се има предвид, че други изследвания показват, че официалните данни сериозно подценяват размера на заплатите. Все пак за целите на политическите аргументи тази статистика върши добра работа. Показателите се отнасят за това, което фирмите официално декларират като разходи за труд, което от своя страна има значение за формирането на данъчната политика.

Още преди правителството да се осмели да намалява данъците върху наемния труд ни беше известно, че т.нар. “сива” заетост се изразява не толкова в нерегистрирани работни места, а по-скоро в подценени работни заплати. Последните данни на НСИ показват увеличение на наетите в частния сектор едва с 36 хил. през първите шест месеца на 2006 г. (в сравнение увеличението година по-рано беше 136 хил.) Около 30 хил. нови работни позиции са разкрити в секторите строителство и търговия.

Обаче важният показател за успеха на данъчните намаления е номиналният ръст на заплатите в частния сектор. В периода 2000 – 2005 г. тези заплати растяха средно с между 5 и 8 процента годишно. Сега на база на първите шест месеца от годината ръстът им е над 12%. По-ниските осигурителни ставки позволиха на работодателите да декларират по-голяма част от реалните разходи за труд.

Особено показателни са заплатите в секторите търговия и хотели и ресторанти, където традиционно е най-лесно укриването на заплати. В сферата на търговията заплатите растат с над 19%, а в хотелите и ресторантите – с 11.4%. Силен растеж имаше на заплатите и в други сектори като производство и разпространение на ток, газ и вода (17%), както и в добивната промишленост (16%), но при тях отдаваме тази динамика на други фактори, различни от данъчната политика.

Тези данни потвърждават успеха на подобна политика, но носят и послание за бъдещи данъчни промени. Все още данъчната тежест върху наемането на труд остава значителна (около 36% от общите разходи за труд, които плаща работодателя; процентът е по-висок при някои позиции и индустрии). Изглежда има резерви за още по-значимо намаляване на данъчните ставки без това да застраши сериозно бюджета.

Нещо повече, реакцията на икономиката на тези данъчни промени беше почти мигновена. Това сякаш доказа, че данък “пенсия” е най-изкривяващият бизнес отношенията и съответно фирмите са най-чувствителни към него. На намалението на данък “печалба” също наблюдавахме положителна реакция, но с по-голямо закъснение.

Както обикновено, голяма част от ефектите на тази данъчна политика остават “невидими”. Трудно може да се отдели и точният ефект на по-ниските данъци върху пазара на труда от други фактори. Все пак традиционно политиците са по-податливи на емпирични аргументи отколкото на чисто теоретизиране. Новите данни на НСИ за пазара на труда дават още един аргумент в посока на по-ниски данъци.