Както изглежда, България ще стане член на ЕС от 1 януари 2007 г. Така спекулациите за икономическите ефекти от забавянето с една година вече са по-малко актуални. Тук обобщаваме очакванията на експертната общност за най-видимите промени, които бизнесът ще почувства – включително с евентуалното налагане на предпазни клаузи.
От гледна точка на България, присъединяването към ЕС в първоначално договорения срок означава като цяло по-бързо интегриране на националната икономика в световната, по-висока конкурентоспособност и в крайна сметка тласък за икономическото развитие. Очаква се членството в ЕС да стимулира външната търговия и да засили конкуренцията на вътрешния пазар, да даде допълнителни стимули на местните фирми за подобряване на производителността и ефективността, да открие нови пътища за трансфер на технологии и ноу-хау, и в крайна сметка да доведе до устойчив ръст на производството и производителността на труда. От макроикономическа гледна точка това ще доведе до по-нататъшен спад в безработицата, понижаване на инфлацията и намаляване на бюджетните дисбаланси.
С присъединяването на България ще отпаднат и последните тарифни и нетарифни ограничения за търговията. Въздействието на членството в ЕС върху търговията зависи от способността на предприятията още повече да разширят достъпа си до пазарите на ЕС, особено за селскостопански стоки и услуги (които не са включени в Споразумението за асоцииране). Неограниченият достъп до общия пазар разкрива значителни възможности за увеличаване на износа, както и за усвояване на някои ползи, произтичащи от икономии на мащаба. Всяко забавяне и ограничаване на този достъп би направило българските стоки по-уязвими, би затруднило проникването на българския износ на пазара и би облагодетелствало местните монополи (плод на национален протекционизъм), които в противен случай ще бъдат разбити в резултат на налагането на свободното движение на стоките.
Ако България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., фирмите, които спазват стандартите и разпоредбите на ЕС ще станат по-конкурентоспособни от останалите, което ще породи няколко последствия. Първо, фирмите които отговарят на стандартите на ЕС ще имат по-широк достъп до пазара на ЕС (както и до други пазари). Второ, фирмите, неспазващи изискванията могат да станат обект на пазарни “санкции”, т.е. ще бъде оказван силен пазарен натиск за прилагане на стандартите на ЕС. Трето, очевидно много предприятия просто не са в състояние да направят нужните инвестиции, за да изпълнят изискванията на ЕС, каквато и да е датата на присъединяване. Фирмите, които не могат да понесат разходите за постигане на съответствие, ще бъдат изтласкани от пазара. Навярно този процес ще бъде свързан с плащането на тежка цена за адаптацията и ще доведе до временно понижаване на ръста на заетостта и доходите. Същевременно той ще създаде възможност за по-рационално преразпределяне на ресурсите за сметка на изкуственото поддържане на нежизнеспособни местни предприятия.
Присъединяването на страната през 2007 г. предполага свободно движение на работна ръка и засилена конкуренция на пазара на труда. Много българи ще получат възможност да работят легално в страните от ЕС, които не са въвели ограничения, в това число и българите, които понастоящем работят нелегално там. За тези българи ще отпаднат рисковете, произтичащи от нелегалната заетост. Същевременно ще се създадат предпоставки за увеличаване на паричните преводи към България, което ще окаже голямо въздействие върху разполагаемия доход, спестяванията, личното потребление и инвестициите в България.
Ако България не стане член на общия пазар от 2007 г., това ще означава забавяне на достъпа до някои стоковите пазари на ЕС. Българският износ на потребителски и инвестиционни стоки ще пострада особено, а те представляват респективно 22% и 9% от целия износ на страната. Трябва да се отбележи, че значителен дял от българската промишленост изнася стоки, които са чувствителни към нетарифни бариери, като например храни и селскостопански продукти (10% от целия износ), облекло и текстил (20%), машини и техника (16%).
В такъв сценарий обаче по-големият проблем е отлагането на свободното предоставяне на услуги. Най-важните за пазара са както т.нар. “регулирани професии”, така и финансовите услуги, които подлежат на тежко местно лицензиране към момента. Такова решение ще забави и конкуренцията при предоставянето на услуги, като така ще облагодетелства някои метни доставчици, които понастоящем се радват на почти олигополно положение на българския пазар. Добавената стойност във финансовия сектор расте по-бързо от цялостното нарастване на БВП; към 2005 г. делът й в брутната добавена стойност на българската икономика вече надвишава 4.5%. Такова решение ще навреди на потенциалната експанзия на финансови компании от ЕС, както и на българските потребители, които ще страдат от липсата на конкуренция на вътрешния пазар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар