Увеличаването на минималните “прагове”, върху които се работодатели и работници са длъжни да начисляват осигуровки, може да изглежда добре решение за пенсионната индустрия. Но това е така само на пръв поглед. По-високите осигурителни прагове означават по-висока обща данъчна тежест върху наемането на труд. Това ще се изрази в по-малко възможности за официално наемане на работници при други равни условия.
Пенсионната индустрия е една от най-динамично развиващите се в момента в страната въпреки тежкото регулиране и бавното оттегляне на държавната разходно-покривна система. Към средата на 2006 г. пенсионните фондове по втория и третия стълб управляват нетни активи (т.е. пенсионни спестявания) за около 1.26 млрд.лв., отбелязвайки годишен ръст от над 34%.
Последните години пенсионният бизнес натрупа достатъчно активи и опит, за да докаже, че може да е достоен заместител на системата на преразпределение на доход между поколенията. В началото на “реформата” на пенсионното дело, може би някъде през 1998 г., се говореше за преходен период, през който новите институции на свободния пазар да докажат, че могат да заместят държавния НОИ в “осигуряването на гражданите”. Сега би следвало този преходен период да е приключил, т.е. време е за истинските реформи.
Българският бизнес реагира положително на намаляването на осигурителната тежест тази година. Регистрираната заетост продължи да расте с бързи темпове, а заплатите отбелязаха рекорден растеж от над 12% годишно. Приходите на държавните осигурителни фондове не намаляха, а активите в частните универсални пенсионни фондове се увеличиха с близо 200 млн. лв. през годината до юни. Намаляването на общата данъчно-осигурителна тежест в съчетание с увеличената вноска за допълнителното задължително осигуряване до 4% бяха в основата на този успех.
Дебатът в момента сякаш е фокусиран върху осигурителните прагове, а това не изглежда най-важното. Ако осигурителната тежест намалява, “праговете” сами ще растат, следвайки реакцията на бизнеса към облекчените условия да създават заетост. От своя страна очевидно работещите осъзнават нуждата от “спестяване за старини” (което не ясно защо се нарича “осигуряване”, при положение че старостта е общо взето сигурна като събитие). Активите на доброволните пенсионни фондове растат с около 22% годишни и достигат 445 млн. лв. към средата на годината. Трябва да се има предвид, че това е само е един от механизмите на спестяване.
Значението на пенсионната индустрия в българската икономика ще продължава да расте. По наши изчисления частната пенсионна индустрия в България управлява над 6% от финансовото богатство на населението, докато в старите страни-членки на ЕС (ЕС-15) този дял е средно около 14%. Друго интересно сравнение – богатството на населението в градска жилищна собственост е около 42 млрд. лева или 65 пъти повече от богатството в пенсионни фондове. Това постепенно ще се промени, като жилището ще представлява все по-малък процент от спестяванията за старини.
За разлика от държавната “разходно-покривна” система, която управлява неясни и неизказани обещания между поколенията, частната пенсионна индустрия управлява реални спестявания. Реалните спестявания са доход, който първо е бил произведен и после е не е бил изконсумиран. За да се запази във времето, този доход трябва да финансира създаването на активи, които да произвеждат доход в бъдеще. За да управляват тези пари, пенсионните фондове имат нужда от стабилна законодателна рамка, но не и от ограничения на техните инвестиционни възможности.
Либерализацията на пазара вече започна – с промяната на кодекса за социалното осигуряване, която премахна преференциалния достъп на държавата до пенсионните спестявания, както и ограниченията пред инвестициите в чуждестранни ценни книжа на емитенти от ЕС. Но има още дълъг път да бъде извървян и колегите от комисията за финансов надзор трябва да са лидери в промотирането на по-облекчен режим. Слабата конкуренция, в каквато резултираше досегашният режим, не е била добър приятел на никоя индустрия, включително финансовата. Действащият до момента режим унифицираше до голяма степен продуктите, които фондовете можеха да предлагат.
От рестрикциите досега нямаше особена полза за никого, най-малкото за спестителите, които държавното регулиране би следвало да подкрепя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар