След като проектът на правителството за държавния бюджет за 2007 г. вече е внесен в парламента, вместо икономически дискусии по същество “горещата” тема е финансирането на армията и политическото съгласие за увеличаване на акцизите за покриване на допълнителните разходи. В края на този материал коментираме средствата за отбрана. Преди това обаче трябва да погледнем по-общо на разходната част от публичните финанси –така, както ги вижда правителството.
Макрорамка и рискове
Правителството очаква растеж на БВП от 5.8%, цени на петрола от 65-66 дол. на барел, средногодишна инфлация от 4.4%, дефицит по текущата сметка от 11.8% от БВП, лихви по евро-кредити в рамките на 3-3.45%. Очакванията за ръст в туризма са 6%, а преките чужди инвестиции – да нахвърлят 10% от БВП.
Доколкото разходите са фиксирани, промените в макроикономическата среда трудно биха променили сумите, които правителството реално ще похарчи през годината. Единственият канал за подобни преразходи е евентуалното отпускане на целеви средства от преизпълнението на приходите, ако например цените на горивата надхвърлят заложените в плановете на ведомствата. Общият ефект от подобно увеличение на разходите ще е минимален. Доколкото трайната тенденция за спад в публичния дълг намали размера му значително, а операциите по замяна на облигации създадоха голям дълг с фиксирана лихва, нарастването на лихвите на глобалните пазари над очакваното също няма да има значим макро ефект върху разходите.
За сметка на това приходите са силно зависими от икономическата динамика. По-високият растеж пряко води до по-високи данъчни постъпления. По-високите цени на горивата и други базови суровини увеличават вноса и съответно – облагаемата основа за данъка върху добавената стойност. По-бързата от очакваното интеграция на трудовия пазар с този в ЕС (т.е. засилването на емиграцията на българи за работа в чужбина) ще оказва натиск за по-бързо нарастване на заплатите в страната, което ще увеличи дохода за облагане с осигуровки и личен данък. От друга страна, по-високите лихви ще свият възможността за печалба във финансовия сектор при кредитиране на местната икономика, и оттам – ще намалят приходите от данъци, плащани от финансовите институции.
Имайки предвид опита от последните години, и отчитайки краткосрочната динамика на икономическия растеж и промените в доходите от последните тримесечия, можем да очакваме, че приходите за 2007 г. ще надхвърлят заложените с между 1 и 1.2% от БВП, при запазване на разходите в прогнозираните стойности.
Структурни промени
Тъй като след последните политически събития става ясно, че разходите без вноската в бюджета на ЕС ще останат около 40% от БВП, то за критерий при оценката за “свиване” и “разширяване” на разходните пера можем да използваме делът им в БВП. Ако той е по-нисък през 2007 г. спрямо 2006 г., можем да отчитаме относително “свиване”, и обратно. Така разходите за заплати относително нарастват, което противоречи на декларираните намерения за оптимизиране на структурата на заетостта в бюджетната сфера. Видимо свиване отчитаме при разходите за издръжка, което според анализа на министерството на финансите се прави за да се компенсира изпреварващото нарастване на публичните инвестиции. Те пък се разширяват до 5.3% от БВП, от 4.9% през настоящата година. Субсидиите са най-бързо растящата група разходи, като нарастват с 40% в относителен план и достигат 1.8% от БВП. Намаляват трансферите (или осигурителните плащания), което засега не е резултат от структурни реформи, а от демографски промени. Добър знак е ограничаването на т.нар. резерв за непредвидени разходи, особено след значителния ръст в средствата пряко насочени към министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Накрая: за какво не достигат пари на министерство на отбраната?
Краткото обяснение е желанието на администрацията да спази поетият отпреди няколко години ангажимент за ниво на разходите за отбрана от 2.6% от БВП. По-дългото обяснение налага преглед на изготвения програмен бюджет министерството. Той обаче не дава пряка обвързаност между разходите по програми и конкретните цели, които трябва да се постигнат. Разделението между програмите е де факто разделение между родовете войски, и отделно се посочват общоадминстративните разходи и др. фиксирани разходи в министерството. Вероятно с аргументи за секретност, в програмния бюджет няма количествени данни за персонала и дълготрайните активи на министерството, което не позволява на външен наблюдател да оцени доколко разходите за обосновани при преследването на декларираните цели на всяка програма. Показателите за постигане на целите също не са публични. Това, което може да се анализира, е отношението между разходите за различни групи дейности, както и съотношението текущи и капиталови разходи във всяка програма.
Между другото подобни, макар и не изцяло еднакви, са и проблемите в структурата и съдържанието на осталите програмно-ориентирани бюджети за 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар