Бъдещето на икономическата политика

Предлагаме на читателите на „Дневник” да излязат за момент от ежедневните полемики за държавните политики в България. Част от посланията за реформи вече не са актуални, други тепърва ще намират своя отзвук у широката публика. Връзката между раждането на идеи за икономическата политика и превръщането им поне в широкодискутирани предложения e вече много по-бърза в сравнение с преди седем или осем години. Нашите прогнози за бъдещата икономическа политика се основават на очаквания за формирането на идеите за такива, а не само на политическата им реализуемост. Ето какво смятаме, че може да се промени един ден, след като вече идеите за ниски данъци, приватизация и частно пенсионно осигуряване са вече „демоде” (в положителен смисъл, т.е. ще бъдат реализирани).

Академичните икономисти вероятно вече са научили урока си. До днес връзката между техните теории и политическата практика все още е объркана и отговорността за лошите икономически политики странно се размива. Истината е, че една политика най-често носи вреди заради грешна теория зад нея, а не толкова заради лоши намерения. Едно от нашите очаквания е, че теорията ще се доближи повече до политиката и теоретиците ще започнат да носят своята част от отговорността. В някои областии теорията е относително напреднала (например регулирането на конкуренцията) и там вече има добри практики на преливане на академични мозъци към регулаторните органи. Този процес ще се задълбочи.

Близостта на теорията до политиката ще донесе повече разум във формулирането на послания към електората. Елементарният здрав разум отново ще се върне в политическата реторика. Аксиомите на икономикса ще трябва да бъдат взети предвид от депутати и партийни лидери. Нека ги припомним:

1. ресурсите за ограничени, т.е. използването им за нещо има своята (алтернативна) цена,

2. човек е разумно същество, т.е. не абстракцията общество взима решения и действа, а отделния индивид, който преценява и се учи от грешките си,

3. знанието за икономиката не е концентрирано, т.е. цялото знание не може да се побере в главата на един човек или група организирани чиновници.

Обърнете внимание на последната аксиома – най-пренебрегваната и вероятно в основата на конфлита между социални и либерали разбирания за стопанството. Винаги е необходим механизъм за плавното предаване на информацията в икономиката, за да бъдат насочвани ресурсите към най-необходимото предназначение. Конкуренцията е засега единственият емпирично познат механизъм, в който свободното определяне на цените играе тази роля. Откривателските функции на конкуренцията бяха досега пренебрегвани от политиците, които търсеха директен подход към откритието (на по-високи доходи, заетост и т.н.)

Досега политическите послания бяха насочвани преди всичко към средния избирател, и следователно към средния работник, предприемач или фермер. Но не беше вземано предвид, че просперитетът е най-често продукт на индивидуални открития. Най-значимите стъпки към икономическото развитие са правени от индустриалци-иноватори, а не от конкретна индустриална политика. Досега се говореше за облекчаване и стимулиране на средния бизнесмен. Това е добре само по себе си. Но истината е, че най-тежките загуби се носят от блокирането на енергията на най-добрите, а не на средните бизнесмени. Политика насочена към деблокиране на мотивацията на талантливите може да донесе повече ползи на средния избирател от политики насочени (единствено) към средния предприемач и фермер.

Разбирането, че не всички ефекти от икономическата политика за измерими (вижте примера с блокираната предприемаческа енергия), вероятно ще направи някои политици по-предпазливи в предложенията си. Самата аргументация на предлагани политики трябва да се носи като тежест от тези, които предлагат (а не от тези, които се съмняват в политиките). Ако това логично дойде на мястото като политичски процес, неразумните политики драстично ще намалеят. Аргументирането не е лека задача и това ще трябва да го разберат политиците-иноватори.

Новото поколение политици идва с по-ясно отношение към икономиката. Те са тренирани в по-добри училища, макар икономическата теория да не се радва на пълен акаденичен консенсус (все още има значими различия в разбирането за функционирането на стопанството). Все пак свежата кръв в политиката ще донесе поне частично нова преценка за икономиката. Икономическата политика ще върви по този път, не е ясно с каква скорост обаче.