Цените на енергоносителите – поглед през търговията на България

Износът на стоки от България расте с по-бързо темпове от вноса според последните официални данни. За 12-те месеца до септември ръстът на материалния износ е близо 29% в номинално изражение (измерен в евро, а не в количество продукция). Номиналният ръст на вноса пък е 26.3%. Въпреки че т.нар. „дупка” в търговския баланс продължава да се увеличава с над 1 млрд. евро годишно, алармирането за макроикономически проблем около това започна да утихва.

През цялото време на този излишен дебат сме подкрепяли тезата, че търговският дефицит на България не е макроикономически проблем. Ако изобщо е проблем, то той е по-скоро политически, доколкото с такава аргументация бяха приети някои мерки от централната банка през последните години.

Продължаваме да следим отблизо развитието на външната търговия, която дава точна картина за развитието на българската икономика. Около 1/3 от номиналното увеличение на вноса се дължи на по-големия внос на суров петрол и природен газ (докладван от БНБ като обща цифра) – увеличение с около 1.1 млрд. евро през 12-те месеца до септември. Поглед към износа на петролни продукти ще покаже, че това е свързано с динамично разрастване на износа на петролни продукти от страната – около 760 млн. евро повече за този период спрямо година по-рано. Износът на петролни продукти расте близо два пъти, докато цените на петрола за периода скочиха с около 26%, т.е. говорим за реално увеличение на износа на петролни продукти с 52%.

Увеличението на бизнеса на рафинерията в България се отнася за време на поскъпване на петрола глобално. Търсенето количество горива не намаля с по-високите цени на петрола, а точно обратното. Нека припомним защо се случи така.

Зад увеличението на цената на петрола стоят преди всичко монетарни фактори. Меката парична политика в САЩ и Еврозоната намали покупателната способност на долара и еврото, измерена в индустриални суровини. Въпреки затягането на политиката, през последните 12 месеца суровините са поскъпнали с 34% в долари, като само металите са увеличили цените си със 64%. На този фон цената на петрола е намаляла относително, т.е. едно и също количество петрол сега купува по-малко други суровини. Все пак петролът не можеше да избяга от общото инфлационно развитие. Като при всяка инфлационна промяна на цените, след нея не задължително следва промяна в търсените количества.

От гледна точка на бизнес цикъла, в моменти на силна монетарна експанзия, бенефициенти са производствата с дълъг цикъл на завъртане на капитала, т.нар. „тежки” индустрии. Тъй като те са и по-енергоемки, търсенето на петрол някак логично се увеличи в този период. Потреблението на други енергоносители също расте. Добър пример за подкрепата, която оказа меката парична политика на „тежките” производства идва от сектора на металите. Износът от България беше един от най-бързо растящите последните две години в реално изражение. Сега картината е малко по-различна, макар че металите запазват водещо място по номинален ръст на износа. Все пак трябва да се има предвид, че измерено в количество продукция, ръстът на износа на металите намали чувствително темповете си.

По-скъпите метали и руди допринесоха с около 660 млн. евро за увеличаването на номиналния внос в страната. С приблизително толкова обаче скочи и износа на цветни метали от България, така че по тази линия не може да се търси причинител на по-тежък търговски дефицит. Увеличението на вноса на инвестиционни стоки с близо 720 млн. евро се равнява на около 2/3 от увеличението на търговския дефицит (другата 1/3, както отбелязахме, се дължи на увеличения внос на увеличения внос на суров петрол и природен газ). Самият търговки дефицит е близък като цифра до общия обем на вноса на инвестиционни стоки. Това е опит емпирично да напомним за източника на търговския дефицит – притока на чужди капитали в икономиката.

Монетарната инфлация донесе някои промени в относителните цени. Докато металите поскъпваха, другите суровини имаха по-кротка динамика – храните поскъпнаха само с 23% в долари, нехранителните земеделски стоки не промениха цените си. Казано по друг начин – сега продукцията на един фермер се разменя за по-малко количество други индустриални суровини. Това е част от бизнес цикъла, който облагодетелства тежките индустрии за сметка на останалите. Насочването на повече ресурс там е продукт на грешно сигнализиране в икономиката, в следствие на по-лесния достъп до капитал. Със затягането на паричната политика това трябва да се промени, като относителните цени претърпят корекции.

Да завършим с цената на петрола – тя ще следва бизнес цикъла и ще почувства затихването на динамиката на тежките индустрии; но успоредно с това не може да очакваме значими поевтинявания, тъй като петролът вече поевтиня с около 30% спрямо другите индустриални стоки през последната година.